Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Лом, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620102233 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.220, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД от Б. Г. А., ЕГН:

**********, адрес: гр. *****, чрез адвокат Д. К. от АК- ***, срещу Община В., БУЛСТАТ: ****, адрес: гр. В.,ул.****, представлявана от **** на общината И.

Х. Б., за признаване за незаконно уволнението на ищеца, заемал длъжността „**** на Община В.“, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една месечна заплата – 2300 лева бруто, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по водене на делото.

Твърди се в исковата молба, че на 10.11.2011 год. ищецът Б. А. сключва с община В. индивидуален трудов договор № 203/10.11.2012 год., като е назначен на длъжност „**** на община В.”, като към договора са подписани множество анекси. Със заповед N 1120/25.09.2023 год. *** на община В.- И. Б., прекратява едностранно трудовото правоотношение с ищеца. В същата е посочено, че на Б. А. следва да се изплатят два дни годишен отпуск. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, същото противоречи на буквата и духа на закона и по-специално на Кодекса на труда 1 и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Основанията са следните: Първо: В трудовия договор изрично е посочено, че се сключва не само на основание чл. 39, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 т. 3 от ЗМСМА, но и на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като изричното посочване на КТ означава, че конкретният трудов договор е регламентиран от двата закона и при освобождаването на ищеца от заеманата длъжност важат както основаването на решението на основа целесъобразност, така и съответните защити при уволнение. Към датата на връчването на заповедта за уволнение ищецът е бил в болнични, като болничният лист е представен пред работодателя и не е съобразена закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Второ: В т. 9 от трудовия договор е предвиден срок на предизвестие от един месец, като действително освобождаването на ****а може да е само на основание целесъобразност, но поради изгодността на срока за предизвестие и за двете страни *** на Община В. няма право да освободи ***** без предизвестие. Трето: Към момента на подписване на заповедта *** И. Б. не е имал право да подписва заповедта за освобождаването на Б. А.. Съгласно чл. 161, ал. 1 кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. В този смисъл са и указанията на Централната избирателна комисия от 12.09.2023 год., в случаите, когато действащ кмет е регистриран за кандидат за ****, район или кметство, за времето, в което е в отпуск (от деня, следващ решението за регистрация в ОИК до обявяване на резултатите), той определя със своя заповед за временно изпълняващ длъжността кмет един от ****овете на общината. Следователно, излизането в отпуск на ****, е по силата на императивна законова норма. Видно от Решение 58/24.09.2023 год. на Общинска избирателна комисия- В., И. Б. е регистриран на същата дата като кандидат за кмет, т.е. бил е в отпуск и е нямал правомощията да издаде подобна заповед, като последната е нищожна.

Иска се: Да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, заемал длъжност „**** на Община В.“, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една месечна заплата – 2300 лева бруто, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на 2 предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез намаляване размера на същия за претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, като претенцията е намалена до размер 1285,92 лв.

Писмен отговор по чл. 131 ГПК е постъпил в срок от ответника. Твърди се, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Б. Г. А. заема длъжността „**** на община В.“ от 14.11.2011 г. на основание Трудов договор № 230/10.11.2011 г. На основание чл. 44. ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 39, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация със Заповед № 1120/25.09.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение с Б. Г. А., считано от 26.09.2023 г. Представеният в Община В. болничен лист е за периода от 12.09.2023 г. до 25.09.2023 г. включително, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е с дата, считано от 26.09.2023 г., т.е. след изтичане на срока на отпуска за временна нетрудоспособност. Абсолютно неоснователно и правно неиздържано е твърдението, че поради „кадрови дефицит" *** на общината е нямал право да прекратява трудовият договор без предизвестие. Невярно е и твърдението, че от 24.09.2023 г. *** на общината бил в отпуск поради регистрирането му като кандидат за кмет с Решение № 58 от същата дата на Общинска избирателна комисия - В.. Приложеното към исковата молба Решение № 58/24.09.2019 г. се отнася за изборите за общински съветници и за **** на 27.10.2019 г., а Решение № 58-МИ/26.09.2023 г. е с друго съдържание. Регистрацията му като кандидат за кмет с кандидатската листа от ПП „***** „****” за участие в изборите за **** В. на 29.10.2023 г. е с Решение №52-МИ/26.09.2023 г. и за общински съветник от същата листа е с Решение №51-МИ/26.09.2023 г. Към 25.09.2023 г. - датата на издаване на Заповед № 1120/25.09.2023 г., *** е изпълнявал длъжността „****“. Нормата чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА предвижда, че освобождаването на ****естник- кмет се извършва със заповед на ****, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на ****а се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. ****ът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №46/2013 г., I. г.о., ГК/.

При оспорване законосъобразността на заповед, издадена на това основание, 3 съдът следва да провери единствено дали освободеният е назначен на длъжността ****, за която е приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган - **** на общината. Задължителната съдебна практика е константна в разбирането си, че съдебният контрол за законност на уволнението на ****а е допустим, но се разпростира само в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - **** на общината/; както и дали освободеното лице заема длъжността "****", за която е приложимо специалното основание по чл.

39, ал. 5 от ЗМСМА. Иначе самата преценка на работодателя за освобождаване на ****а е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Това основание за освобождаване е специално и аналогично на основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., при статута на органите на изпълнителната власт, уреден в ЗАдм. /централни, териториални и други еднолични - чл. 19/ и ЗМСМА. *** е орган на изпълнителната власт в общината - чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА /териториален орган на изпълнителна власт според чл. 19, ал. 3 от ЗАдм./; той и ****ът /който го ****ества при отсъствие и изпълнява неговите правомощия, когато това е предвидено в закон - чл. 39, ал. 2 и 3 от ЗМСМА/ имат всички права по трудово правоотношение, освен тези които противоречат или са несъвместими с правното им положение - чл. 19а, ал. 1 от ЗАдм. и чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА.

Освобождаването на ****а без предизвестие по чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА от назначилия го орган – ****, е по преценка на последния /това, макар да не е посочено изрично в разпоредбата на ЗМСМА, следва от аналогията с чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм./. Уволнението е законно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ - неоснователни. В този смисъл е и Решение по гр. д. № 898/09 г., на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 от ТПК. Също така последователната и константна практика на ВКС приема, че възложената на **** за изпълнение през мандата програма и цел несъмнено обуславя и правомерността на предприета от него промяна в сформирания ръководен екип по смисъла на посочената законова разпоредба. Уволнението по този ред не е самоцелно, какъвто наистина не е нито духът, нито целта на нормата на закона, осигуряваща на **** един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на съществуващата трудовоправна връзка със ****а. При този начин на сформиране на екип не се ограничава правото на труд, нито 4 правото на защита срещу незаконно уволнение /налице е специален ред за осъществяване на такава/. Както назначаването, така и освобождаването на ****.-****, почива изцяло на управленска целесъобразност. По този начин не се стига до отклоняване от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, нито до въвеждане на пълна свобода за уволнения, а се създава поголяма гъвкавост и либерализиране в режима на уволненията в съответствие с динамичните социално-икономически условия /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г., I. г.о., ГК/. Длъжността "****" е политическа. Тя се заема по политическа целесъобразност. ****ът е назначен от изборен орган и е освободен по целесъобразност, за което се носи единствено политическа отговорност.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не се явява, като се представлява от адв. Д. К. от ПАК, който поддържа исковете.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът Община В. се представлява от адв. Ц.Д. от МАК, който оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от Трудов договор № 203/10.11.2011 год. се установява, че между ищеца и Община В. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „**** на община В.”. В същия е вписано, че се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 39, ал. 1 и чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, а в т. 6 от договора е посочено, че договорът се сключва за неопределено време. Предвидено е в т. 9 и прекратяването на договора с едномесечно предизвестие за двете страни.

Със Заповед № 1120/25.09.2023 г. на **** на Община В. – И. Б., получена лично от ищеца на 25.09.2023 г., трудовото правоотношение е прекратено, считано от 26.09.2023 г. на посочено в заповедта основание: „чл. 44, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и във връзка с чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА“.

Видно от представен болничен лист № Е20232005356/11.09.2023 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 12.09.2023 г. до 25.09.2023 г.

С Решение № 51-МИ/26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия – В. е 5 регистрирана кандидатска листа от ПП „***** „****“ за участие в изборите за общински съветници на 29.10.2023 г. в Община В., в която кандидат е И. Х. Б..

С Решение № 52-МИ/26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия – В. е регистрирана кандидатска листа от ПП „***** „****“ за участие в изборите за **** В. на 29.10.2023 г. в Община В., с регистриран кандидат И. Х. Б..

С оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.220, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една месечна заплата – 2300 лева бруто, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез намаляване размера на същия за претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, като претенцията е намалена до размер 1285,92 лв.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f61ee9de-845b-4707-9621-da30da265d36