Решение № 159 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря В. Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20241100101650 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен от В. Б. Г. против М. Т. К. осъдителен иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата 48 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че е съсобственик на недвижим имот в гр.София, ул.****, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 529 кв.м. и построените в него масивна двуетажна сграда с площ 105.64 кв.м. и зала с площ 420 кв.м. Имотът е бил част от активите на „Ауто-импорт“ АД, в което дружество дядото на ищцата Г.С.В. бил акционер, одържавен през 1949г. и възстановен през 1993г. През 1997г. Г.В. и съпругата му Л.Й.В. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, а през 1999г. го прехвърлили на своя син К.Г.В. с договор за дарение. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 451/2008г. на СГС Столична община била призната за собственик на 53.40% ид.ч. от имота, а през 2003г. К.В. прехвърлил на ответницата 1/2 ид.ч. от него с договор за замяна срещу МПС. С оглед признатите права на общината твърди, че 23.30% ид.ч. от имота се притежават от ответницата, а останалите 23.30% от нейната баба Л.В., която част ищцата придобила въз основа оставено от последната завещание. Твърди, че имотът се ползва под наем от „ФСО“ ООД, като частта от наема за дяловете на Л.В. приживе се получавал от ответницата, която й предавала месечно сума от 800лв. до смъртта й.

През 2023г. ищцата поискала от ответницата да й заплати наемната цена за наследения по завещание дял за периода 09.02.2019г.-09.02.2024г., която отказала.

Ответницата оспорва иска с доводи, че ищцата няма права върху имота, защото завещателката Л.В. не е притежавала такива към датата на смъртта си през 2012г., поради което не е възникнало и вземане за част от наема. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 14032/2013г. по описа на СГС, с което е уважен предявен 1 от Л.В. /заместена по чл. 120 ГПК - отм. от своите наследници, една от които В. Г./ и от нея отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, че трето лице Е.П.К. не е съсобственик на имота, в мотивите на което са изложени правни аргументи в тази посока. Твърди, че притежава дял от 46.60% по силата на сключения през 2003г. договор за замяна с К.В., респ. въз основа изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79 ЗС. Оспорва завещанието на Л.В. като неотговарящо на законовите изисквания за действителност. Оспорва иска и по размер.

На основание чл.212 ГПК в производството е приет за разглеждане предявен от М. Т. К. срещу В. Б. Г. инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Г. не е собственик на 23.30% ид.ч. от процесния недвижим имот, основан на обстоятелствата изложени в писмения отговор-липса на права върху имота към момента на смъртта на завещателката, липса на валидност на направеното в полза на В. Г. завещателно разпореждане, придобиване на имотите от М. К. по силата на договор за замяна, евентуално въз основа на изтекла в нейна придобивна давност.

В. Г. счита този иск за неоснователен, тъй като след описаните в исковата молба промени в собствеността на имота до влизане в сила на решението по гр.д. № 451/2008г. на СГС през 2011г., К.Д., в хода на посоченото дело, е прехвърлил чрез замяна в полза на М. К. половината от притежаваните от него 46.60 % ид.ч. от имота, а не от целия имот. Така другата половина от посочените идеални части била придобита по наследство от майка му Л.В., която завещала придобитото в полза на нея.

Поддържа, че след решението по посоченото дело делът от имота на Столична община следвало да бъде попълнен с частите и на двете правоприемници на К.Д., каквато е била и волята му приживе.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Когато правото на собственост принадлежи на две или повече лица, съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Нормата урежда отношенията между съсобствениците и се основава на принципа за забрана на неоснователното обогатяване.

При отдаване под наем на съсобствен имот на трето лице, като акт на управление, реализираният доход от наемната цена представлява граждански плод, от който съсобствениците имат право на част съответстваща на дела им. Ако един съсобственик е сключил с третото лице договора и събрал наемната цена, той дължи на останалите припадащите им се части, а при неизпълнение неполучилият частта си съсобственик, който не е страна по наемното правоотношение, има право на иск срещу него по чл.30, ал.3 ЗС. За възникване правото по тази разпоредба е необходимо не само имотът да е съсобствен, но и претендиращият частта от ползата да има качеството на съсобственик.

Процесният недвижим имот в гр.София, ул.**** представлява дворно място с площ 529 кв.м., а по скица от 625 кв.м., съставляващо имот пл. № 6 от кв.27 по плана на гр.София, м. „Г.Г Център-зона-Г-14“, при граници: парцел VII за ОДЗ, парцел пл.№ XXI-21, парцел пл.№ ХХ-22, парцел пл.№ III-3, парцел пл.№ IV-4, парцел пл.№ V-5 и ул.Веслец, заедно построените в него масивна двуетажна сграда със застроена площ 105.64 кв.м., състояща се от първи етаж: две стаи и сервизни помещения и втори етаж: две стаи и сервизни помещения, както и зала със застроена площ от 420 кв.м. Съгласно скици на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ 629 кв.м., при съседи: ***; ***; ***; ***;

2

***; *** и ***, а постройките отразени в кадастъра като сграда със смесено предназначение с идентификатор ***.

Не е спорно, че от 2000г. е отдаван под наем на „ФСО“ ООД, за което наемателят заплащал наемна цена. Видно от представените договори /стр.100-138/ първият е сключен с наемодател К.Г.В. на 04.01.2000г. за целия имот и за срок до 31.12.2012г. съгласно анекс от 24.03.2003г. С анекс от 02.06.2003г. в качеството на наемодател е включена и М. Т. К., а с анекс от 07.01.2005г. К.В. заместен от наследника си Л.Й.В.. С последващ анекс от 01.07.2020г., сключен между „ФСО“ ООД и М. Т. К., предмет на наемното правоотношение са 46.60% идеални части от имота. Другият договор е сключен на 31.07.2017г. с наемодател Столична община, с който отдадени за временно и възмездно ползване 53.400% идеални части за срок от 10 години. В съдебно заседание от 10.06.2025г. ответницата признава факта, че за исковия период от време 09.02.2019г.-09.02.2024г. е получавала от наемателя „ФСО“ ООД наемна цена за отдадените под наем от нея 46.60 % ид.ч.

Не е спорно още, че имотът е съсобствен с притежаван от Столична община дял от 53.40%, правото на което установено с решение от 03.11.2009г. по в.гр.д. № 451/2008г. по описа на СГС, влязло в сила на 15.03.2011г.

Спорът по делото е притежава ли ищцата дял в имота от 23.30% ид.ч., което ответницата отрича и е предмет на предявения инцидентен отрицателен установителен иск по чл.212 ГПК с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Въпросът за вещните права в съсобствеността в отношенията между страните е преюдициален и с обуславящо значение претенцията по чл.30, ал.3 ЗС, поради което съдът следва да се произнесе първо по инцидентния иск.

Недвижимият имот е бил собственост на „Ауто Импорт“ АД, в което дружество дядото на ищцата Г.С.В. участвал като акционер. През 1948г. имотът е бил одържавен по ЗОЕГПНС, а през 1993г. възстановен по ЗВСОНИ.

След реституцията с констативен НА № 22, том Х, дело № 1858/1997г. на I нотариус при СРС, Г.С.В. и съпругата му Л.С.В. са признати за собственици при квоти 2/3 ид.ч. за Г.В. и 1/3 ид.ч. за Л.В., а след това с договор от 15.12.1999г., обективиран в НА № 193, том III, рег. № 26430, дело № 707/1999г. го дарили на сина си К.Г.В..

С договор от 28.05.2003г., обективиран в НА № 49, том III, рег. № 2239, дело № 409/2003г., К.В. прехвърлил на ответницата М. Т. К. 1/2 ид. ч. от имота, като в замяна тя му прехвърлила собствен лек автомобил и доплатила за уравнение на дяловете сумата от 50 000лв.

Видно от представените удостоверения за наследници Г.С.В. починал на 09.06.2003г. и оставил наследници по закон съпругата си Л.Й.В., дъщеря си Ц.Г.В. и сина си К.Г.В.. К.В. починал на 03.07.2003г. и наследен от своята майка Л.В., тъй като е бил неженен и без деца. Л.В. починала на 11.10.2012г. и наследена от внуците си И.Н.К., Т.Ц. Т., В. Б. Г. и Г.Е.Т., които на основание чл.10, ал.1 ЗН са заместили майка си Ц.В., починала 04.02.2011г.

Със саморъчно завещание от 01.07.2007г., обявено и вписано в служба по вписванията - гр.София, вх. рег. № 77429/18.10.2022 г., акт № 109, том XV, дело № 594225/2022г., Л.В. завещала 1/2 ид.ч. от имота в гр.София, ул. ****, както и всичките си спестявания на ищцата В. Г.. Завещанието е обявено с протокол от 06.11.2012г., съставен от нотариус В.М..

С посоченото по-горе съдебно решение от 03.11.2009г. по гр.д. № 451/2008г. по описа на СГС е признато за установено по отношение Л.В. и Ц.В., че Столична 3 община е собственик 53.40% ид.ч. от процесния имот, както и на основание чл.108 ЗС Л.В. /правоприемник по наследяване на първоначалния ответник К.В./ осъдена да предаде владението върху тях. Решението е постановено при участието на М. Т. К., като трето лице- помагач на страната на ответниците, на която в хода на процеса /иницииран през 2002г./ К.В. прехвърлил 1/2 ид.ч. с договора за замяна. Видно от мотивите на решението, преди одържавяването по ЗОЕГПНС акционери в дружеството-собственик „Ауто Импорт“ АД са били Г.В. с участие от 280бр. акции, С.С. с участие от 10бр. акции, Б.В. с участие от 10 бр. акции и държавно индустриално предприятие „Република“ гр.София с участие от 300бр. акции. С влизане в сила на ЗВСОНИ и въз основа предвидените в него предпоставки възстановяването на собствеността е настъпило за бившите акционери, респ. техните наследници или правоприемници съобразно притежаваните от тях акции в капитала на прекратеното дружество. Притежаваните от Г.В. акции съответстват на 46.60% от капитала и по силата на закона му е възстановено правото на собственост върху толкова идеални части от имота. По отношение другите акционери не са били установени наследници или правоприемници, поради което останалите 53.40% ид.ч. са останали държавна собственост, а с влизане в сила на ЗОС и на основание чл.2, ал.1, т.6 от него правото на собственост на държавата се е трансформирало в право на собственост на Столична община. Ответниците в това производство са противопоставили възражение за придобивна давност, счетено от съда за неоснователно.

С решение от 18.05.2014г., влязло в сила на 30.06.2015г., постановено по в.гр.д.

№ 14032/2013г. на СГС, по предявен от М. К. и Л.В. /заместена по чл.120 ГПК-отм. от наследниците си И.К., Т. Т., В. Г. и Г.Т./ отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, е признато за установено, че ответникът по него Е.П.К. не е съсобственик на недвижимия имот в гр.София, ул.****. Ищците са поддържали, че Г. и Л.В. са били собственици на имота въз основа издадения им след реституцията констативен НА № 22/1997г., който придобили и по давност в режим на СИО към м.12.1999г., съответно с договора за дарение прехвърлен на сина им К.В. с последица възникване съсобственост само между Л.В. по наследство от сина си и М. К. по силата на договора за замяна. От своя страна Е.К. поддържал, че е придобил права въз основа договор за продажба на наследство от 2004г. по чл.212 ЗЗД, сключен с Ц.В., като наследник на Г.В..

Доколкото спора за собственост е касаел целия имот, в мотивите съдът зачел формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 451/2008г. по описа на СГС, че Столична община притежава дял от 53.40% ид.ч. По отношение останалите 46.60% ид.ч. посочил, че те съответстват на личните облигационни права /280бр. акции/ на акционера Г.В. към дружеството-собственик на имота „Ауто Импорт“ АД преди одържавяването, но върху тези права не е възникнала съпружеска имуществена общност със съпругата му Л.В., защото при отчуждаването е действал режим на разделност преди влизане в сила на чл.103 СК от 1968г. /отм./ и §4 от ПЗР на СК от 1985г. /отм./. Предвиденото в тези разпоредби преуреждане с обратна сила на имуществените отношения между съпрузи по заварени бракове е неприложимо, тъй като тогава имотът не е бил наличен в имуществото им, а държавен. Затова и на основание чл.3, ал.2 ЗВСОНИ възстановяване на собственост е настъпила само за Г.В., като съдружник в прекратеното преди влизане на реституционния закон в сила дружество, и до размера на притежаваните от него права от 46.60 % ид.ч. Поради това и с позоваване на ТР № 11/21.03.2013г., ОСГК на ВКС, приел за частично оборен решаващия извод на нотариуса, съставил констативния НА 4