Решение № 154 от 09.10.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Силистра, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20263420200195 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Й. П. М., ЕГН**********, от гр.С. е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 26-1099-..../09.03.2026 г. на Началник група при ОД МВР гр.Силистра сектор „Пътна полиция”. Счита, че наложеното му наказание е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на НП.

Редовно призован не се явява в съдебно заседание, вместо него процесуален представител. В жалбата и в съдебните прения се развиват аргументи, че липсва състав на административно нарушение, тъй като деянието не е извършено. Алтернативно се развиват и други две защитни тези за недоказаност на административното нарушение и неправилно приложение на санкционната разпоредба на закона, което довело да ограничаване правата на наказаното лице. Жалбоподателя ангажира и гласни доказателства, чрез показанията в качеството на свидетел на Н. Н. с която живеел на семейни начала. Пледира се за отмяна на НП, като се цитира и сходна съдебна практика. Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание, вместо него процесуален представител, който предлага НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Развива съображения за това, като акцентира и върху обстоятелството, че случая не е инцидентен. Претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а за адвокатското такова прави възражение за прекомерност в случай, че не е в неговия минимум за този род дела.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства прие за установено следното:

Жалбоподателя Й. П. М. с ЕГН********** живее в гр.С.Често се случва да паркира собствените си моторни превозни средства зад блоковото пространство на посочения адрес.

На това место и в междублоковото пространство има изградени гаражи(партерната част на сграда ул..., а свид.Е. А. Р. е собственик на един от тях с №2. Свидетеля, често бил затрудняван да ползва гаража си, поради наличието на различни паркирани автомобили.

Имало е случай когато този свидетел за горните обстоятелства е сезирал контролните правоохранителни органи, установено със заверено фотокопие от книгата за получените сигнали в дежурната част на МВР-Силистра. От писменото доказателство се констатират две обаждания, съответно от втората половина на месец декември 2025г. и началото на м. януари 2026г.. На 08.01.2026г. в 19, 50ч. свид.Р. отново подал сигнал за паркиран автомобил срещу гаража му, което препятствало използването му.

Свид.Г. К. работи като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВРСилистра. На 08.01.2026г. бил на работа нощна смяна и по повод на сигнала за неправилно паркиран автомобил, които затруднявал достъпа до гаража на место извършил проверка и взел отношение с фиш GT№1...../08.01.2026г.. Безспорно е установил превозното средство, тъй като било заснето на фотография с РСОД. В случая се касае за на лек автомобил, ...

Фиша за неправилното паркиране е издаден на собственика на когото е регистрирано моторното превозно средство.

На 12.01.2026г. в ОД МВР-Силистра е постъпило възражение от Й. П. М. срещу издаден предходен фиш за подобно нарушение. При извършено на допълнително административно разследване фиш GT№18618969/08.01.2026г. е бил анулиран по административен ред.

На 19.01.2026г. съставил на Й. П. М. АУАН GА№... Свидетели по акта са Е. А. Р.очевидец и С. И. С.- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВРСилистра. Свидетеля С. е извършвал проверка и по повод възражението на жалбоподателя, срещу издаваните му фишове. Административната отговорност на нарушителя е била ангажирана за това, че : на 08.01.2026г., около 20,11 часа в гр. Силистра по ул.“...“ до дом номер 2 в задблоковото пространство паркира лек автомобил ....Т пред гараж като затруднява достъпа до него, с което виновно е нарушил чл.98. ал.2 т.2 ЗДвП -ПАРКИРА НА ТРОТОАРА, ПРЕД ЖИЛИШНА СГРАДА ИЛИ ГАРАЖ,С КОЕТО ЗАТРУДНЯЛА

ДОСТЪПА ДО ТЯХ(тук е възпроизведен текста на закона).

Срещу акта не е направено или постъпило възражение.

Въз основа на АУАН и материалите събрани по административната преписка АНО приел, че нарушителя на 08.01.2026г., около 20,11 часа в гр. Силистра по ул.“Васил Левски“ до дом номер 2 в задблоковото пространство паркира лек автомобил Мерцедес ГЛЦ с peг. номер СС 1260 СТ пред гараж като затруднява достъпа до него, с което виновно е нарушил чл.98. ал.2 т.2 ЗДвП. Издал атакуваното НП, като наложил на Й. П. М. наказание на основание по чл.178е,ЗДвП- “Глоба” в размер на 100 (сто)лева/51.13 евро.

2

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да обжалва санкционния акт. Разгледана по същество е частично основателна.

Фактическата обстановка безспорно се установява от показанията на свидетелите Г.К.установил нарушението, Е.Р.- очевидец и С.С.- извършвал проверка по издаден фиш за установено административно нарушение. Свид.Н.Н. е в съжителство на семейни начала с жалбоподателя и по отношение на нейните показания няма как да няма индиция за заинтересованост. В този смисъл от гласните доказателства на първата група от свидетели може да се направи извод, че на 08.01.2026г. по начина, по който е бил паркиран лек автомобил ...., пред гараж е затруднявал достъпа до него. Освен това свид.К. е заснел с РСОД (работна станция за отдалечен достъп- таблет) фактическата обстановка, която потвърждава свидетелските показания, поради което и съда ги намира за достоверни и възпроизвеждащи обективната истина.

По възраженията на защитата за лиса на извършено нарушение, съда ги намери за неоснователни. Твърд се, че ЗДвП е неприложим, тъй като случилото се е в задблоково пространство и пред гараж- имоти частна собственост. Достъпа до същите обаче се осъществява по път, така като е дефинирано това понятие в §6, т.1 ДР ЗДвП - всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Явно е, че няма как да се стигне до гаража или зад блока ако няма път. Условията за използване на този път са еднакви за всички участници в движението,поради което следва са се приеме, че е отворен за обществено ползване. От друга страна закона е предвидил задължение за лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползван да ги обозначат.

В този участък на гр.Силистра липсват подобни обозначения. Явно е, че няма как съда да приеме възражение, че този участък от пътя не е бил отворен за обществено ползване.

Възражението по отношение местото на извършване на нарушението. Жалбоподателя твърди, че е в задблоковото пространство на ул.“.... а пък свид.Е.Р., че пред гаражите по ул.“... гаражна клетка №2. В този смисъл описанието от актосъставителя и АНО, по отношението на местото където са приели, че е извършено нарушението съответства на обстоятелствата установени в хода на административното разследване (проверка).

Явно е налице несъответствие между повеленото от закона и поведението на жалбоподателя. ЗДвП е предвидил правила при паркиране на превозните средства, като е безспорно че чл.98, ал.2 предвижда забрана за непосредствено паркиране пред входовете на гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Настоящият случай е именно такъв.

Събраните гласни доказателства и снимковия материал безспорно доказват отклонение от посоченото законово изискване. В случая не е възпрепятстван напълно достъпа до гаража, но е затруднен, което е форма на деянието при осъществяване на административното нарушение.

Единствено възражението на защитата за неправилното приложение на санкционната норма е основателно. В разпоредбата на чл.178е от ЗДвП е предвидена отговорност за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, 3 предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Събраните доказателства не сочат за извършеното нарушение да е приложима посочената санкционна норма. Явно е, че са налице основания за изменение на Наказателното постановление, като се приложи правилната санкционна норма, тази по чл.183 ал.2, т.1, предл. „второ“ от ЗДвП, която предвижда наказание за водача, който е паркирал неправилно. В настоящия случай безспорно е доказано неправилното паркиране. В случая самото това отклонение от изискването на закона не е основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като ЗАНН е съдът да изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Ето защо преценката е, че с установеното отклонение относно приложението на санкцията по закона, не са нарушени правата на жалбоподателя до степен, че да не е в съС.ие да организира защитата си или да не разбере за какво точно нарушение е наказан. Явно е, че Й. П. М. в пълен обем упражня правата си в административнонаказателното производство.

В производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс- чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв. Посочените разноски вкл. за адвокатско възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По смисъла на чл.143, ал.2 АПК разноски се дължат и при изменение на акта.

В последното изречение на нормата на чл.63д, ал.2 ЗАНН е предвидено съдът да не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В настоящият случай размерът на адвокатското възнаграждение е определен по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, съгласно правилото на чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване минималния праг в съответствие с правилата на Наредбата. В случая предвид изхода на делото преценката на съда е, че следва да се редуцира адвокатско възнаграждение. Това е така защото съда е приел, че е извършено нарушение, но неправилно е определена приложимата санкционна норма. В тези производство юрисконсултското възнаграждение за ответната страна по принцип се определя от съда, съобразно Закона за правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ. Предвид на изхода от делото, намирам възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно.

Юрисконсултското възнаграждение в хипотеза на потвърждаване на НП по реда на чл.27е от Наредбата би бил 130 лева, тоест съобразно законовите ограничения по ЗАНН под тази сума не би могло да бъде редуцирана сумата за разноски за един адвокат в това производство. Ето защо съобразно установените материални и процесуални правила, искането на защитника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждения се явява частично основателна, а ОД МВР-Силистра следва да бъде осъдена да ги заплати, в конкретния случай по преценката на 4 съда сума в размер на 66,47(шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евро цента) евро .

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63 ал.2, т.4, във вр с ал.7, т.1 и във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 26-1099-000090/09.03.2026 г. на Началник група при ОД МВР гр.Силистра сектор „Пътна полиция”, като определяла санкционната норма по чл.183 ал.2, т.1, предл. „второ“ от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 лева / 25,56 евро, вместо тази приложена от АНО по чл.178е ЗДвП “Глоба” в размер на 100 (сто)лева/51.13 евро.

ОСЪЖДА ОД МВР-Силистра да заплати на Й. П. М. с ЕГН********** живее в гр....направените по делото разноски за един адвокат в размер на 66,47 евро.