Решение № 4975 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4975 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100104561 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от Н. Г. А. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 50 000лв. на основание чл.405 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди на недвижимо имущество, сумата от 1427.40лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 18.01.2023г.-17.04.2023г., сумата 5000лв. на основание чл.405 КЗ, представляваща обезщетение за вреди на движимо имущество, сумата 142.74лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 18.01.2023г.-17.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищцата сочи, че е собственик на два поземлени имота заедно с къща и постройки в с.Джулюница, общ.Лясковец, ул.****, придобити въз основа сключен с родителите си Г.Ц. и В.Ц. договор за издръжка и гледане, по силата на който родителите си запазили пожизнено правото на ползване и обитаване. На 14.07.2022г. сключила с ответното дружество договор за имуществена застраховка за къщата и постройките и намиращото се в тях движимо имущество по клауза „А“, включваща риска „пожар“ при уговорена застрахователна сума за недвижимото имущество от 50 000лв., а за движимото от 5000лв. На 09.08.2022г. възникнал пожар, при който били увредени застрахованите къща и постройки и намиращото се в тях обзавеждане и електроуреди, конкретизирани в молба от 26.03.2024г. По образуваното досъдебно производство било установено, че пожарът е причинен от бащата на ищцата Г.Ц., 1 който страдал от психично заболяване и поради това в състояние на невменяемост.

След своевременно уведомяване на застрахователя била образувана щета с постановен отказ за плащане на обезщетение с позоваване клауза от общите условия по застраховката, според която не се покриват вреди умишлено причинени от членове на семейството или домакинството на застрахования, както и от лица допуснати с неговото знание до застрахованото имущество. Твърди, че не е налице посоченото основание за изключване отговорността на застрахователя, тъй като пожарът не е вследствие умишлените действия на обитаващият имота и ползващ имуществото Г.Ц., той не е член на нейното семейство или домакинство, съответно не е налице и някоя от хипотезите на чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. С позоваване на разпоредбата на чл.408, ал.2 КЗ счита, че и при умишлено причиняване на пожара, застрахователят дължи обезщетение за вредите, защото баща й не е ползващо се от застраховката лице.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда недействителност на договора за застраховка по отношение движимите вещи поради липса на застрахователен интерес по чл.349 КЗ, тъй като ищцата не е доказала да е собственик на погиналите в пожара. Твърди, че психичното разстройство на Г.Ц. датира още от 2012г. и е било известно на ищцата, която прибрала при себе си в гр.София своята майка В.Ц. с цел опазване живота и здравето й, но оставяйки да живее в имота баща си сам, не предприела мерки за опазване застрахованото имущество, съставляващо неизпълнение на задължение по застрахователния договор и основание по чл.395, ал.4 КЗ за отказ от плащане на обезщетение. Навежда възражение за съпричиняване с доводи, че пожарът не би настъпил при предприемането на подходящи мерки, в тази част настаняване за лечение на баща си, което направила след настъпване на събитието и образуването на досъдебно производство, поради което с бездействието си допринесла за вредите. Счита, че в случая е приложима клаузата по т.2.3 от общите условия към застрахователния договор. Оспорва исковете и по размер с доводи, че претендираните суми не съответстват на действително претърпените вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор, че ищцата е собственик на два съседни недвижими имота в с.Джулюница, ул.****, общ.Лясковец, а именно ПИ № 285 с отреден УПИ XVII-285 в кв.40 по плана на селото с площ 782 кв.м. и ПИ № 1192 с отреден УПИ XVI-1192 в кв.40 с площ 531 кв.м., ведно с построените в първия жилищна сграда със застроена площ 85.30 кв.м., състояща се от един надземен етаж с разположени в него три стаи и коридор и избено помещение, разположено изцяло под етажа; лятна кухня със застроена площ 41.50 кв.м.; гараж със застроена площ 22 кв.м. и стопански постройки със застроена площ 125 кв.м. Видно от представения НА № 470, том III, рег.№ 6200, дело № 454/20212г. придобила имотите въз основа сключен на 01.06.2012г. договор, с който родителите й Г.С.Ц. и В.Г.Ц. прехвърлили правото на собственост срещу 2 задължение за издръжка и гледане, като си запазили пожизнено правото на ползване върху тях.

На 14.07.2022г. между ищцата и ответника е сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Бонус Дом“, обективиран в застрахователна полица № 22142217303000606, за недвижимо имущество /постройките в имота/ и движимото имущество в тях по клауза А за риска „пожар“ при застрахователна сума съответно 50 000лв. и 5000лв.

Не е спорно, че на 09.08.2022г. в имота възникнал пожар причинен от бащата на ищцата Г.Ц.. Срещу него било образувано ДП № 466/2022г. по описа на РУ на МВРгр.Горна Оряховица за престъпление по чл.330, ал.1 НК, прекратено с Постановление от 06.01.2023г. на прокурор при ВТРП на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НК при установеното, че страда от психично заболяване и извършил Д.ието в състояние на невменяемост. По предложение на РП-Горна Оряховица с Решение от 12.09.2022г. по ЧНД № 462/2022г. на ГОРС на основание чл.164 ЗЗ бил настанен за задължително стационарно лечение в психиатрична болница.

Със заявление от 16.08.2022г. ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие с образувана щета № **********/74-2022г. С писмо изх.№ 260/18.01.2023г. застрахователят отказал плащане на застрахователно обезщетение с позоваване на клаузата по т.2.3 от Раздел X „Общи изключения“ от общите условия към застраховката, според която не се покриват загуба и повреди на имущество причинени умишлено от застрахования, членове на неговото семейство/домакинство, от лица допуснати със знанието на застрахования до застрахованото имущество или от трети ползващи се лица.

Освен възражението за неприложимост на тази клауза, ищцата е навела и възражение, че при сключване на застрахователния договор не е получила общите условия, не е запозната с тяхното съдържание и не е подписала представените по делото от ответника. В тази връзка се констатира, че на последната страница на приложените по делото общи условия /стр.262/ не фигурират подписи на застрахован и застраховател. На гърба на представената в заверен препис застрахователна полица за сключения между страните договор е копирана последна страница от общи условия носеща подпис на мястото за застрахован от В.Ю.Г. и дата 13.07.2022г. /стр.258/, за когото не се твърди и няма данни да е бил пълномощник на ищцата или по друг начин свързан с нея. При условие, че застрахователната полица е подписана лично от ищцата на 14.07.2022г., съдът приема, че подписаната част на общи условия касае друг застрахователен договор, сключен с различно лице и предхождащ по дата процесния.

В полицата се съдържа декларация, че е получила и е запозната с общите условия към имуществената застраховка и ги приема.

Относно здравословното състояние и поведение на Г.Ц. преди причиняване на 3 пожара в обясненията си по чл.176 ГПК ищцата сочи, че баща й много държал на къщата и не е заявявал, че ще я запали. По характер бил агресивен, спонтанен и като такъв го знаело цялото село, а към семейството си се отнасял диктаторски и това положение било отдавна. Затова не може да каже, че проявявал признаци на психично разстройство, нито преглеждан от психиатър за психични отклонения. През м.07.2022г. прибрала майка си в София след като я уведомила за проявена агресия от негова страна и се страхувала за живота си. Тъй като в годините назад неведнъж имал подобно поведение спрямо майка й се надявала, че като предишните пъти нещата ще отшумят.

В показанията си св.А.А. /съпруг на ищцата/ сочи, че след прехвърлянето на собствеността през 2012г. родителите на съпругата му останали да живеят в къщата. За пожара разбрали докато били на почивка на морето. Потвърждава казаното от нея, че Г.Ц. имал „диктаторски“ характер, а заради някакви документи агресията му ескалирала през м.07.2022г., наложило извеждането на майката от имота заради заплахи за живота . Разказва за случай през 2020г., когато при посещение в имота стрелял с огнестрелно оръжие по него, поради което подведен под наказателна отговорност. Тогава не било установено да е психично болен. Свидетелят заявява, че не е чувал Г.Ц. да се заканва да запали къщата при положение, че много държал на нея, неведнъж разказвал как я построил и изразявал задоволство, когато с ищцата извършвали ремонти в нея.

Разпитаният по делегация свидетел И. Й. живее в с.Джулюница от много години, но познава бегло ищцата и родителите й. За бащата Г.Ц. не знае дали е бил агресивен, не е чувал да е отправял закани да запали къщата. Единственото, което чувал от други хора, че вадел и късал пари.

В показанията си дадени в рамките на образуваното досъдебно производство, отзовалите се на сигнала за пожара полицейски служители К.П. и И.А. сочат, че заварили бащата на ищцата в неадекватно състояние, държал нож, казал, че жена му го напуснала, искал да се самоубие и запалил къщата за да изгори в нея. В протокола за разпит на св.Ангелов е отразено, че снели сведения от подалата сигнала съседка Т.С., според която Г.Ц. имал психични отклонения и многократно казвал, че ще запали къщата.

По същото досъдебно производство показания дала и ищцата, в които заявила, че от 2019г. баща й взел да превърта, да откача, станал агресивен към майка й; ходел на гробищата да си оправя нещата, защото щял да умира; агресията му се засилила, като влязъл в конфликти със съседи и други хора от селото; през 2020г. стрелял с оръжие по съпруга й, след която случка не стъпили в къщата. След това започнал още повече да тормози майка й, обвинявал я, че му откраднала пари и викал полиция, искал да се развежда с нея или да я убива, а при поредния конфликт заради искането му да 4 подпише документи и отправени заплахи на отказа й да направи това, през м.07.2022г. я прибрала при себе си в София. Пробвала да настани баща си в старчески дом, но поради конфликтния му характер не го приемали, както и пробвала да го освидетелстват психиатри, но също не успяла, защото отказал.

Според заключението на изслушаната по делото СПсих.Е психичното състояние на Г.Ц. е диагностицирано като органична личностова патология в границите на органично разстройство на личността с неясна генеза, което се характеризира с промяна в премобидния начин на поведение, афективни колебания с емоционална лабилност и лесни преходи към раздразнителност, изблици на гняв и агресивност, изразяване на потребности и подтици без съобразяване с последствията или социални норми, мнителност или свръхангажираност с някаква единствена, често абстрактна тематика. Към деня на причиняване пожара е бил в тежък депресивен период със суицидни действия и идеи за ограбеност и ощетеност и изразена тежка степен на разстройство на личността. Няма данни за началото на заболяването, но въз основа наличните е с голяма давност и задълбочаване на симптомите, които след 2019г. или 2020г. са били по-изразени и видими за близките. Личностовата му патология с нейните характеристики е перистиращо състояние и при липса на адекватна психотропна терапия не търпи обратно развитие по отношение агресивните прояви, с оглед на което според вещото лице може да се допусне, че и към деня на сключване на застрахователния договор 14.07.2022г. поведението му при провокация би могло да е опасно за околните, а тежкият суициден опит направен след по-малко от месец говори за обмислено автоагресивно поведение. При такова психично заболяване, когато липсва критично поведение и отказ от медикаментозно лечение, в Закона за здравето е предвиден ред за задължително лечение, а при предприето адекватно лечение биха могли да се предотвратят в някаква степен прояви на агресивно, автоагресивно и общественоопасно поведение.