Определение № 578 от 07.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. *****, 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000238 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби както следва: на Е. В. К. от гр.******** и К. В. К. от гр.***** срещу решение № 131 от 20.03.2026г. по търг.дело № 656/25г. по описа на Окръжен съд – *****, в частите му: с които са отхвърлени предявените от К. срещу ЗД „Евроинс“ АД осъдителни искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие загубата на нейния съпруг В.К.К., настъпила при ПТП виновно причинено на 28.12.2021г. от водача на лек автомобил „********“ с рег.№ ***********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над 36 209.57 евро до претендираните 92 032.54 евро; за разликата над 1 274.97 евро до 4 210.38 евро, претендирани като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 24.07.2025г. до 24.10.2025г.; за обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за поставяне на надгробен паметник и за разумно направени разходи в рекламационното производство по предявяване на застрахователната претенция и за разноски за погребение за разликата над 1 073.01 евро до претендираните 4 090.34 евро, и за разликата над 37.78 евро до претендираните 144.03 евро като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за имуществени вреди за периода 1

24.07.2025г. – 24.10.2025г.; с които са отхвърлени предявените от К. срещу ЗД „Евроинс“ АД осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие загубата на неговия баща В.К.К., настъпила при ПТП виновно причинено на 28.12.2021г. от водача на лек автомобил „********“ с рег.№ ***********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за разликата над 18 209.57 евро до претендираните 92 032.54 евро; за разликата над 641.17 евро до 4 210.38 евро, претендирани като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 24.07.2025г. до 24.10.2025г.; за обезщетение за имуществени вреди под формата на разумно направени разходи в рекламационното производство по предявяване на застрахователната претенция за разликата над 152.73 евро до претендираните 255.65 евро и за разликата над 5.38 евро до претендираните 9 евро, претендирани като обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди за периода 24.07.2025г. до 24.10.2025г.; и въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е. В. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие загубата на нейния съпруг за разликата над 10 225.84 евро до пълния присъден размер от 36 209.57 евро и на К. В. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие загубата на неговия баща за разликата над 10 225.84 евро до пълния присъден размер от 36 209.57 евро.

Във въззивната жалба на Е. В. К. и К. В. К. се твърди че решението в обжалваните от тях отхвърлителни части е постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорват извода на съда за наличието на съпричиняване и определения процент на съдпричиняване.

Твърдят, че изводът на съда, че наследодателят им е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат се основава изключително и само върху оспореното от тях заключение на вещото лице, според което била налице възможност за пешеходеца да се движи по тротоара в ляво от пътното платно или по затревения банкет в дясно от него, установено от вещото лице от приложен от него снимков материал, извлечен от Гугъл мапс, без да е 2 извършен оглед на място. Твърдят, че това, което вещото лице и съдът възприемат като тротоар е малка площадка, която е направена пред една входна врата за удобство. Твърдят, че същото се установява и от Гугъл мапс, където е видно, че върху „тротоара“ са поставени различни рекламни съоръжения, бетонови фундаменти, набити метални колчета, които напълно възпрепятстват преминаването по него. Заобикалянето им изисква излизане на пътното платно. Твърдят, че изводите относно съпричиняването са изградени без събраните по делото доказателства да се обсъдят в тяхната съвкупност и въпреки изрично своевременно оспорване на заключението в тази му част.

Позовават се на зададени въпроси на свидетелите, които установяват, че тротоар няма и поради наличие на множество препятствия от лявата страна по посока на движението, пешеходците избират да се движат от дясната страна по посока на движението /посока към *****/, тъй като там няма такива препятствия.

Оспорват определения от съда процент на съпричиняване. Твърдят, че са оспорили заключението и в частта му, че пешеходецът се е движил по права линия около средата на дясната активна пътна лента в посока към гр.*****.

Сочат, че изводът на експерта противоречи на факта, че частите, паднали от автомобила след като той удря пешеходеца се намират върху банкета, а не върху пътното платно, както и на факта, че след удара, пешеходецът пада от дясната страна на автомобила върху банкета на пътя. Сочат, че от анализа на тези доказателства и доказателствени средства се установява, че пешеходецът действително се е движил върху пътното платно, но в неговата най-дясна част по посока на движението и там, където е било възможно. Твърдят, че следва да бъде съобразено и времето на настъпване на ПТП – дъжд, който е направил невъзможно движението по тревата. Признават, че е налице нарушение на правилата за движение, но в много по-голяма степен е трябвало да бъдат съобразени от водача на ПРС, който е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволява във всеки един момент да предотврати настъпването на ПТП. Излагат, че приетият от съда процент на съпричиняване 40 % е неимоверно висок, необоснован с никакви мотиви и не съответства на фактите по делото. Излагат, че с оглед конкретните факти, процентът на съпричиняване не може да бъде по-висок от 5 %.

Оспорват размера на определените

3 от съда обезщетения за неимуществени вреди, различни за всеки от двамата, като твърдят че същите са несправедливи. Излагат, че по отношение на К. К. не са изложени мотиви защо е определено обезщетение в такъв размер, а само са изброени обстоятелствата, посочени в исковата молба. Твърдят, че не са ясни критериите, по които съдът провежда разграничението между и страданията на съпругата и на сина. Сочат, че не е отчетена близката емоционална връзка между членовете на семейството и особено близостта на К. с баща му.

Излагат, че съдът не е отчел установеното травмиращо обстоятелство, че още преди да успее да сподели радостта си от предстоящо раждане на дете, е узнал за смъртта на баща си. Твърдят, че съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства за преживяванията на двамата от смъртта на техния съпруг и баща. Твърдят, че на двамата ищци следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв размер. Обратното е несправедливо и съдържа вътрешен антагонизъм, като е неприемливо със съдебен акт да се приема, че единият търпи по-големи или по-малки вреди от другия.

Твърдят, че при определяне по справедливост на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът не е взел предвид конкретни фактори, влияещи върху него – отношенията в семейството, емоционалните връзки, конкретните обстоятелства, при които е настъпило и преживяно събитието, факторите, влияещи върху психиката на пострадалите и много други. Сочат, че съдът е използвал общи фрази, изцяло извън конкретиката на спора и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Сочат, че съдът е декларирал, че е съобразил икономическите условия към момента на причиняване на ПТП, но не е споменал какви точно са те и как влияят на цената на мъката. Излагат, че определеното обезщетение е от отклонение от практиката на ВКС. Твърдят, че същото е несправедливо и явно занижено.

Оспорват извода на съда, че имуществените вреди – разходи за погребение не са доказани по основание и размер. Твърдят, че съдът не е съобразил конкретните житейски обстоятелства около погребението, когато разходът следва да бъде направен, като твърдят, че неправилно според съда същият следва да бъде доказан с фактура или друг писмен документ. Твърдят, че установяването на разходи за погребение със свидетелски показания е допустимо, както и че от събраните по делото гласни доказателства е 4 установено заплащането на сумата от 3 500лв. от К..

Молят съда да отмени решението на съда в обжалваните от тях отхвърлителни части и да постанови друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Евроинс“ АД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно и необосновано.

Оспорва определения от съда по справедливост размер на обезщетенията за неимуществени вреди, като твърди че същите са прекалено високи, изключително завишени и не отговарят на икономическата обстановка в страната към 2021г. Твърди, че в мотивите няма посочени конкретни икономически критерии, които да обосновават логическа връзка с така фиксираните размери, а само формално и бланкетно посочване на условията в страната. Сочи, че към датата на произшествието обстановката в страната е била относително спокойна, включително и по отношение на инфлационните процеси. Социалните реалности не дават основание за присъждане на толкова високи обезщетения, поради които и твърди, че критерият не е приложен правилно от съда. Твърди, че определените размери са необосновано високи в сравнение с присъждани в сходни случаи за същия период обезщетения. Твърди, че поделото е установено, че двамата ищци търпят различни по обем неимуществени вреди и това е отчетено от съда.

Според застрахователя справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди 76 693.78 евро /150 000лв./ за К. и 61 355.03 евро /120 000лв./ за К.. Поради което и твърдят, че след приспадане на определения от съда процент на съпричиняване – 40 % и изплатените обезщетения в рекламационното производство от по 35 790.43 евро /70 000лв./, дължимите суми за плащане са съответно 10 225.84 евро за К. и 1 022.58 евро за К..

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да отхвърли предявените искове над посочените в жалбата и по-горе размери на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

5

От въззиваемите страни по тази жалба Е. В. К. и К. В. К. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност. Молят съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част на решението.

Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Съставът на въззивния съд намира, че исканията на въззивниците К. и К. за допускане на повторно САТЕ и гласни доказателства за установяване на плащане на сумата 3 500лв. разходи за погребение следва да бъдат оставени без уважение. Заключението е оспорено своевременно, но повторна експертиза не следва да бъде допускана. Оглед на местопроизшествието към момента – пет години и половина след ПТП за установяване на състоянието на банкет и тротоар не се налага. Механизмът на ПТП и в частност местоположението на пешеходеца са посочени от експерта, съобразно ползвани от него допустими доказателства, част от досъдебното производство.

Гласни доказателства за плащане на сумата 3 500лв. от К. са събрани от първата инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивниците К. и К. за допускане на повторно САТЕ и гласни доказателства за установяване на плащане на сумата 3 500лв. разходи за погребение