Решение № 220 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора Д. Ив. И. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно дело № 20263100201162 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.

Предмет на разглеждане е постъпило искане и удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПРВ на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно прилагане на финансови санкции от несъдебен орган на Република Австрия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция издадено от същия несъдебен орган в Австрия на 08.01.2026г. и влязло в сила на 24.03.2026г. срещу българския гражданин Е. С. с адрес село Градинарово общ. Провадия, обл. Варна.

От направената служебно справка в системата НБД „Население“ на данните, посочени от молещата държава, се установява, че лицето отговаря българският гражданин Е. Н. С. с адрес село Градинарово общ. Провадия, обл. Варна ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище, че са налице всички законови предпоставки за признаване на решението за налагане на разноските по финансова санкция, които и се искат да бъдат платени с удостоверението.

Санкционираното лице редовно призован не се явява. От отметка по приложената докладна записка от органите на Съдебна охрана Варна призовка се установява, че лицето е търсено на посочения адрес, но не е открито, като след разговор с кмета на село Градинарово същият е заявил, че преди около две години С. е заминала за Австрия.

1

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС назначи на лицето служебен защитник и прецени, че няма пречки за разглеждане на делото по същество, като служебният защитник адв. К. К. от ВАК заявява, че са налице предпоставките за признаване на наложената финансова санкция по отношение на Е. С..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и изпратен оригинал се установява, че с Решение от несъдебен орган в Австрия постановено на 08.01.2026г. и влязло в сила на 24.03.2026г. срещу българския гражданин Е. С. с адрес село Градинарово общ. Провадия, обл. Варна е наложена финансова санкция в размер на 350евро и 5 евро разходи по производството - за извършено административно нарушение, констатирано на 04.09.2026г. в 19.07минути в Австрия - Ансфелден магистрала А1 възел Линц посока движение Виена , а имено за превозно средство с рег. № ...... не е заплатена по надлежния резд патна такса зависеща от времето, като не поставен и винетен стикер и не е налична дигитална винетка с което е нарушена разпоредбата на чл.20 параграф 1 от Закона за федералните такси от 2002г. на Австрия.

С оглед на доказателствата налични в удостоверението съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция по отношение на лицето От изготвената справка НБД се установи, че засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България – с адрес село Градинарово общ.Провадия обл.Варна заявено от него като постоянен и настоящ адрес, което обуславя и подсъдността по чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.

По делото няма представени и налични доказателства от които да се стигне до категоричен извод засегнатото лице да е с постоянно местоживеене на място различно от посоченият в адресната справка постоянен и настоящ адрес.

Решението е на несъдебния орган на Република Австрия отговаря на изискванията на чл. 3, ал.1, т.1 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на правилата за движение в страна членка на ЕС.

Съгласно разпоредбата на ЗПИИРКОРНФС е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на ЕС за налагане на наказание „глоба“ за извършени административни нарушения.

От описанието на извършеното от лицето е видно, че на С. е наложено наказание „глоба“ за извършено административно нарушение изразило се в нарушение на разпоредбата на чл.20 параграф 1 от Закона за федералните такси от 2002г. на Австрия - Ансфелден магистрала А1 възел Линц посока 2 движение Виена касаещ моторно превозно средство с рег. № В6541ХА чиито собственик е засегнатото лице С..

Налице са и предпоставките на чл.30, ал.2, т.1 от цитирания закон за признаване с оглед на факта, че е санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и не е необходимо да се изследва, дали стореното от засегнатото лице е административно нарушение и по българското законодателство.

От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити, предвидени, както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към ЗПИИРКОРНФС и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Не са налице отрицателните предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, визирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице е било уведомено лично за решението и за възможността да обжалва решението или за повторно разглеждане на въпроса, което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, но не е направило подобни възражения в дадения му срок. Наложената санкция е в размер над минималния, предвиден в цитираното Рамково решение и в българския закон от 70 евро.

С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган – Националната агенция за приходите

На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция на НАП – Варна за изпълнение, която с оглед на разпоредбата на чл.22, ал.2 от цитирания нормативен акт следва от своя страна да уведоми своевременно съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 следва да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.

16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение BHLL/925100112779/25 постановено на 08.01.2026г. и влязло в сила на 24.03.2026г. . издадено от Несъдебен орган на Република Австрия срещу българския гражданин Е. Н. С. с адрес село Градинарово общ. Провадия, обл. Варна, ЕГН ********** с което му е наложена финансова санкция в размер на 350/триста и петдесет/евро и 5/пет/ евро разноски по производството.

3

Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен орган на издаващата държава, отговарящ за изпълнение на Решението в издаващата държава – Република Австрия за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, който тече за прокурора и за засегнатото лице от днес пред Апелативен съд – гр. Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4