Решение № 27 от 18.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. П., 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20234430202543 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от М. З. И. от гр.Т.,обл.П.,ул ****, ЕГН ********** , срещу Наказателно постановление № 23-0256-000397 от 14.11.2023г., издадено от Ю.А.П., на длъжност Началник РУ в ОДМВР П., РУ Долна Митрополия, упълномощен с 8121з1632/02.12.2021г , с което: 1) на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, 2. на осн.чл 183,ал4т6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение104А от ЗДвП, 3.на осн. чл 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл 70 ал3 от ЗДвП, 4.на осн. чл 183ал1т1пр1 му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл100ал1т1 от ЗДвП, 5. на основание чл 183ал1т1пр 3 му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушениечл 100ал1т2 от ЗДвП,6. на осн. чл 183ал1т2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение чл.100ал1т3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и 1 неправилно,като не се развиват подробни доводи за това.Моли постановлението да бъде отменено.Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Административно наказващият орган (АНО) също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти: на 05.11.2023 г. в 15:45 часа в гр.Т. ул. В**** в посока центъра на греда управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила. Ползва мобилен телефон без устройство позволяващо ползването му без участието на ръцете. Без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Не носи СУМПС и СРМПС и документ за сключена задължителна застраховка застраховка Гражданска отговорност на автомобила.

С което жалбопадателят е извършил следните нарушения :

1.

ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N2 И N3,

КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С

КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО,с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1 от ЗДвП;

2.

НА ВОДАЧА НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Е ЗАБРАНЕНО

ДА ИЗПОЛЗВА МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА

ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО, ОСВЕН ПРИ НАЛИЧИЕ НА УСТРОЙСТВО,

ПОЗВОЛЯВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЕЛЕФОНА БЕЗ УЧАСТИЕ НА

РЪЦЕТЕ МУ,с което виновно е нарушил/а чл.104А от ЗДвП;

3.

ВОДАЧ, КОЙТО СЕ ДВИЖИ С МПС ПРЕЗ ДЕНЯ БЕЗ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВКЛЮЧЕНИ СВЕТЛИНИ ЗА ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ ДЕНЯ

ИЛИ С КЪСИ СВЕТЛИНИ.,с което виновно е нарушил/а чл.70 ал. 3 от ЗДвП;

4.

НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ

СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП;

5.

НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС, КОЕТО

УПРАВЛЯВА ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП;

6.

НЕ НОСИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА ГРАЖДАНСКА

ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ, ЗА МПС, КОЕТО

УПРАВЛЯВА .,с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.З от ЗДвП.

След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, в качеството му на нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

Жалбоподателят не е направил възражения срещу акта нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са 2 установени от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което са наложени санкциите. В него уточнява мястото на нарушението – гр.Т. ул. В**** в посока центъра на града.

По безспорен начин се доказва извършените от страна на жалбоподателят нарушения от представените писмени доказателства НП №23-0256000397/14.11.2023г.; АУАН №996645; Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з1 ,както и от гласните такива.

В хода на съдебното следствие са разпитанаи свидетелите актосъставителят И. Т. И. и св Д. Ц..

Актосъставителят твърди,че лице от ромски произход излязло от махалата в гр.Т. като при управление на л.а по време на неговото движение, говорел по телефона, бил без предпазен колан и при проверката се установило че не носи документи –свидетелство за регистрация на МПС,свидетелство за управление на МПС и ГО. В тази насока идентични са показанията е на колегата му св. Д.Ц.. съдът кредитира техните показания,като напълно съответстващи с доказателствата по делото,логични и непротиворечиви.

По отношение на вмененото му административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на първо място следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не се оспорва в жалбата обстоятелството, че той е управлявал МПС без предпазен колан, с който автомобилът му е оборудван.

С оглед цитираната разпоредба преценка за наличие на изключение от задължителното правило да се ползва обезопасителен колан се прави не с оглед заболяването на водача, а при преценка на физическото му състояние.

Изследването на това физическо състояние е особено съществено, тъй като би могло да установи, че представлява основание за отпадане на задължението за използване на колана, оттук – и основанието за ангажиране на административно наказателната му отговорност на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Жалбоподателят обаче нито е подал възражения срещу акта, нито в хода на административно наказателното производство е представил доказателства за физическото си и/или здравословното си състояние за да може да бъде поставен на анализ и преценка въпроса за наличие на изключенията, предвидени в чл.137А, ал.2 от ЗДвП, и да бъдат обсъдени доводите и доказателствата в подкрепа на тези негови твърдения. Затова в случая административно наказващият орган не е имал задължения и повод да изследва обстоятелства, за които жалбоподателят не е изложил съображения в хода на административно наказателното производство. Поради което и съдът не приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на задълженията по чл.52, ал.4 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са 3 спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушението е достатъчно ясно описано, както и обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категориите М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Твърденията на жалбоподателя за наличие на изключение в случая от правилото да се управлява превозно средство без поставен предпазен колан, които изключения са предвидени в ал.2 на цитираната разпоредба, се явяват недоказани.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая от обективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, поради което настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на посоченото по-горе нарушение.

Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.

В случая правилно е определен размера на глобата от наказващия орган на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП. В конкретния случай наложената глоба е в размерна 50 лв , фиксиран от законодателя, и не може да бъде намалявана съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

4

Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено НП в тази му част.

По отношение нарушението на чл 104А от ЗДвП По чл .104 а ЗДВП.

Според тази норма, наказва се с глоба в размер на 50лв водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Изводът на съда за извършено от жалбоподателя нарушение на тази норма с това, че на 05.11.2023г. при описаните в АУАН време, място и обстоятелства е управлявал посочения лек автомобил, като по време на движение използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, е правилен. Така описани в АУАН факти от обективната страна на деянието по повдигнатото обвинение се потвърждават от гласните доказателства по делото. Според св.И. и Ц.

,водачът е използва по време на движение мобилен телефон без „хендс фри“,свидетелите са заявили че са констатирали използване от водача на мобилен телефон по време на шофиране и именно това ги е провокирало да го спрат за проверка. От една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на НП. В съответствие със закона е извода , че жалбоподателят е осъществил виновно състава на административното нарушение по 183, ал.4, т.6 от ЗДвП и НП следва да се потвърди в тази му част.

По отношение на извъшеното нарушение на чл 70 ал 3 от ЗДвП :

Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени габарити.