Определение № 1027 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500662 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им юрисконсулт Е. К. против разпореждане №419/05.02.2026г., по ч.гр.д. №185/2026г. на РС Карлово, с което се отхвърля на основание чл.411 ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГрД № 1387/2025 г., подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес управление: гр.София, бул.„България“ 49, бл.53Е, вх.В, със законен представител: С. Н. Н., Н. М. Л. и Я.

К. Ч.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото в договора ясно е посочен процента на ГПР и ГЛП, като спазени законовите изисквания на ГПР и поведението на кредитора не е недобросъвестно. Намира се че в договора е спазено изискването на чл.19 ал.4 от ГПР. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че тъй като двете посочени услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват част от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит – на коя дата ще получи 1 парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла на §1, т. 1 ЗПК и следователно да участват при формиране на ГПР. Съобразно текста на договора, представен по делото това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата. С включването им ГПР надхвърля законоустановения максимум. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. В практиката на Съда на Европейския съюз – т.1 и т.2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за „услуги“ като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. На осн. чл.23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита, главницата. В настоящия случай длъжникът е направил плащания, издавана е заповед за изпълнение за суми, и на е установено в какъв размер са присъдените суми, нито каква точно сума е заплатена. По тази причина заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК и не е присъдил частично остатъка от неплатената част от главницата.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормата на чл.19 ал.4 ЗПК. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №419/05.02.2026г., по ч.гр.д. №185/2026г. на РС Карлово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3