Решение № 236 от 06.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Враца, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4007/19.05.2026 г., подадена от М.

П. Й. срещу Решение № 149/07.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1018/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което въззивницата е осъдена да заплати на П. В. Й. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 1533,88 евро (3000,00 лв.), представляваща обезщетение за причинените от теч имуществени вреди в собствения на ищеца апартамент № 5 в сграда, находяща се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2025 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1099,65 евро – разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че решението е постановено при неизясняване на фактическата обстановка. Въззивницата счита, че по безспорен и категоричен начин не е доказано течът да произтича от нейния апартамент, нито вредите в жилището на ищеца да са резултат от нейно противоправно бездействие. Оспорва доказателствената стойност на писмото на Община Бяла Слатина от 2022 г., доколкото снимковият материал и протоколът от проверката не са представени по делото, а в самото писмо е посочено, че не е бил осигурен достъп на цялата комисия, а не че достъп изобщо не е бил осигурен. Твърди, че показанията на разпитаните свидетели 1 не следва да се кредитират, тъй като те са близки роднини на ищеца, заинтересовани от изхода на делото, и не могат категорично да посочат откъде идва течът. Позовава се на показанията на свидетеля Т., че по заведено през 2023 г. дело между същите страни не е установен източникът на теча, и на това, че районният съд не е уважил искането за прилагане на гр. д. № 1169/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Възразява срещу заключението на съдебно-техническата експертиза, като поддържа, че не е изяснено с кого вещото лице е провело разговор относно ремонта в апартамента й, кой и кога е извършил този ремонт, както и че изводът на вещото лице за причината и мястото на теча е „логично предположение“, а не категоричен отговор. Счита, че експертизата следвало да бъде изготвена от специалист в областта на установяването на течове, че е била лишена от възможността да присъства на огледа, че районният съд неоснователно е оставил без уважение искането за допълнителна експертиза и не е обсъдил извършеното преустройство в жилището на ищеца. Моли решението да бъде отменено, а в условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Въззивамият П. В. Й. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че приетата съдебно-техническа експертиза свързва уврежданията в жилището му с водопроводната инсталация в апартамента на въззивницата, че свидетелските показания са последователни и установяват продължителен теч и невъзможност за нормално ползване на жилището, както и че течът е преустановен едва след извършения през септември 2025 г. ремонт в ап. № 9.

Счита, че присъденото обезщетение е в рамките на експертно остойностените разходи за ремонт и съответства на принципа за пълно обезщетение по чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд – Враца, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П.

В. Й. срещу М. П. Й., с която са предявени обективно съединени искове – негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови неоснователното си бездействие, като отстрани причината за теча в своя имот, алтернативно – да осигури достъп за извършване на ремонт на ВиК инсталацията, и осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените от теча имуществени вреди, ведно със законната лихва. Ищецът е твърдял, че от няколко години таваните и стените на кухнята и спалнята в 2 жилището му системно се наводняват от теч, идващ от разположения над него апартамент № 9, собственост на ответницата, вследствие на което са увредени боята и мазилката по таваните и стените, като на места мазилката е разрушена до тухла, появил се е мухъл, повредени са осветителната инсталация в спалнята и положеният през 2022 г. ламинат, а вратите към балкона и кухнята са с нарушен вид. Твърдял е, че повредата може да бъде отстранена единствено от жилището на ответницата, която отказвала да съдейства.

С протоколно определение от 16.02.2026 г. производството по иска по чл.

109 ЗС е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттеглянето му от ищеца, след като течът е бил преустановен, като в тази част определението не е предмет на въззивна проверка. Предмет на настоящото производство е единствено искът по чл. 45 ЗЗД.

Видно от Нотариален акт № 143, том VI, рег. № 7345, дело № 1017 от 20.09.2006 г. на нотариус Г. Х., рег. № 407 на НК, ищецът е собственик на самостоятелен обект – апартамент ***, в жилищен блок *** в гр. ***, монолитна сграда, построена през 1965 г., състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и две тераси. От справка от Агенция по вписванията се установява, че през 2012 г. ответницата е придобила по покупко-продажба 4/6 идеални части от апартамент № 9 на четвъртия етаж в същата сграда. Не е спорно, а и се установява както от свидетелските показания, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че апартаментът на ответницата е разположен непосредствено над апартамента на ищеца, че именно ответницата обитава този апартамент, като кухнята на ищеца се намира под банята на ответницата, а спалнята – под трапезарията с кухненски бокс в нейния апартамент.

От писмо изх. № 9400-1103-1/19.05.2022 г. на Община Бяла Слатина, адресирано до ответницата и до домоуправителя на сградата В. Й. Т., се установява, че по сигнал от 09.05.2022 г. за продължаващ теч е извършена проверка на място, при която в ап. № 9 се наблюдава наличие на теч от канализационен щранг ф 50 мм под мивката в кухнята, като ответницата не е осигурила достъп на цялата комисия до това място. В ап. № 5, собственост на ищеца, е констатирано огромно мухлясало петно от влага по стената в спалното помещение и петна от навлажняване по тавана в кухнята, като е отразено нарастване на петната, причинено от апартамента на ответницата.

Писмото е подписано от кмета на общината и съставилия го главен специалист и в частта, в която удостоверява възприетите при проверката факти, представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, който се ползва с обвързваща доказателствена сила относно тези факти. Неприлагането на снимковия материал към писмото не отнема доказателствената му стойност, още повече че по делото няма данни истинността на документа да е оспорена по реда на чл. 193 ГПК. Възражението, че в писмото е посочено, че не е осигурен достъп „на цялата комисия“, а не на комисията изобщо, не променя извода на съда – напротив, от него следва, че част от комисията е имала достъп и е възприела 3 наличието на теч под мивката в кухнята на ап. № 9, което е отразено в документа.

От показанията на свидетелката И. Ц. Й. (снаха на ищеца) се установява, че течът в жилището на ищеца се наблюдава от 2022 г. Засегнати са стените и таванът на кухнята и на съседната спалня, като стената на спалнята е била „от горе до долу във влага“, а мазилката по нея е разрушена до степен, при която се виждат тухлите. Поради влагата и мухъла ищецът и семейството му са престанали да живеят в жилището. Към момента на разпита течът е бил спрял – вероятно от есента на 2025 г., но щетите не са отстранени. Свидетелката сочи, че собственикът многократно е търсил ответницата за отстраняване на теча, но тя не е проявила желание да съдейства, както и че ВиК инсталацията в жилището на ищеца е подменена при преустройството му през 2006 г. – 2007 г.

От показанията на свидетеля В. Й. Т. (баща на ищеца) се установява, че от 2022 г. мазилката по тавана и стените започнала да се пука, стената се наводнила и от касата на вратата между кухнята и спалнята започнала да капе вода, като се събирали по 6 – 7 л. вода на денонощие. Течът продължил до 10.09.2025 г., а от 15.09.2025 г. е преустановен, но стените в спалнята и кухнята продължават да са влажни, ъгълът и половината таван са набъбнали, ламинатът се е надул и вратите – балконската и вътрешната, не могат да се отварят, тъй като опират в него. Свидетелят сочи, че в началото на септември 2025 г. ответницата му казала: „В., беше прав, че е от мивката“, че тя е извършила ремонт на мивката си и е облицовала мястото с нови плочки, след което течът е спрял. Посочва още, че многократно е предлагал на ответницата сам да отстрани теча, но тя отказвала, и че тръбите в жилището на ищеца при извършеното преустройство са подменени с полипропиленови.

Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. М. П. И. след оглед на жилището на ищеца на 23.03.2026 г., в кухнята и спалнята на ищеца са налице надигане на слоя боя и ронене на мазилката, ясно изразени в ъглите между тавана и стените на увредените участъци, които са в следствие на теч на вода в посока от пода на ответницата към тавана на ищеца, а от стичането на водата е увредена подовата настилка от ламинат до степен, която не позволява пълното отваряне на балконската врата. Вещото лице е констатирало компрометиране на обшивката от гипсокартон около вертикалния канализационен щранг, на мазилката по стените и тавана в участъка на преградната стена между кухнята и стаята, на шпакловката и латекса, както и деформация на ламината пред балконската врата, и мирис на мухъл от влагата. Посочило е, че към момента на огледа теч няма, като при огледа е установено, че през септември 2025 г. в апартамента на ответницата е извършен ремонт, при който е подменен участък от водопроводна тръба – поцинкована тръба е заменена с полипропиленова в участъка между отклонението за душ в банята и кухненската мивка. Като е съобразило съвпадението на местоположението на подменената тръба с местоположението на увредите в жилището на ищеца, съвпадението във 4 времето между подмяната й и спирането на теча, както и обстоятелството, че поцинкованите тръби в сградата са експлоатирани над нормативно очаквания срок на годност от 40 – 70 години, вещото лице е достигнало до извода, че причина за теча е корозиралата поцинкована водопроводна тръба в апартамента на ответницата, а уврежданията в жилището на ищеца са последица от този теч. Стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на увредите е определена по цени съгласно СЕК от януари 2026 г. на 1496,46 евро, като в табличната стойностна сметка и в заключението изрично е посочено, че стойността е без печалба и без ДДС. В съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението си, като е пояснило, че при огледа е било на място повече от час и половина, че е направило два – три опита да получи достъп до апартамента на ответницата, но никой не се е отзовал, и че тъй като тръбата не е видяна открито, изводът за причината за теча е формулиран като извод от обективните данни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното: