Решение № 599 от 20.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Русе, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й. при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно дело № 20244520200930 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. С., депозирана против наказателно постановление № 24-3393-000117/06.03.2024г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, тъй като е необосновано, предвид факта, че приетите от наказващия орган фактически положения не се подкрепят от събраните доказателства, а също така и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения излага инвокира доводи, че съпоставяйки разпоредбите на чл. 6, т. 2 и чл. 175, ал. 5 ЗДвП се налага извод, че за да е осъществен състава на това нарушение от обективна страна е необходимо да има отправено нареждане от органите, които имат право да регулират движението, което нареждане да е по предвидения в закона ред и да е възприето от санкционираното лице, а в настоящия случай нито АУАН, нито в обжалваното НП е посочено, какво нареждане или разпореждане е отправен, по какъв начин то е било отправено, защо е било отправено и че то е отправено, съобразявайки предписанията на чл. 170, ал. 3 ЗДвП, което прави наказателното постановление издадено в нарушение на чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва ясно формулиране на обвинението от фактическа страна. На следващо място се излагат доводи, че 1 описанието на твърдяното в АУАН нарушение не кореспондира на посоченото в НП и при съпоставка на същите се установява различно описание, различно съдържание и различен обем в двата акта, което рефлектира върху законосъобразността на наказателното постановление. Оспорва се материалната компетентност на полицейските служители като органи за контрол на движението в представения План за провеждане на охранително мероприятие по охрана на обществена проява, а именно манифестация и шествие със земеделска техника, в състава на полицейските служители не е бил включен полицейски инспектор Л. К.. На последно място се инвокират доводи, че липсва създадена организация на движението, която да е временна организация на движението по смисъла на материалния закон и такава, която да кореспондира с реда, начина и формата за създаване на такава организация, съгласно Наредба № 3/16.08.2010г. за временна организация на движението, а въпросния план за провеждане на мероприятие е свързан единствено и само, както е посочено в него, е охранително мероприятие по охрана на масова обществена проява – манифестации и шествие със земеделска техника и по своята същност този план няма характер на временна организация и подобни действия не са били вменени на полицейските служители с този план и ако има административно нарушение, то същото е по чл. 257 ЗМВР. Претендират се разноски.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. В подкрепа на тази си тези релевира доводи, че не са налице сочените от жалбоподателя и процесуалния му представител съществени процесуални нарушения и противоречие на издаденото НП с материалния закон. Във връзка с това се посочва, че свидетелите по АУАН са обяснили подробно, какви нареждания са отправени на жалбоподателя и в какво се изразява неизпълнението от негова страна, както и че е налице съответствие между фактическите и правните основания, посочени в АУАН и в НП и не е налице твърдените противоречия между АУАН и НП. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН бл. № 018535 от 07.02.2024г., за това, че на 07.02.2024г., около 11,40 часа, в град Русе, на път от село Н.о на вариантата към бул. „България“, в посока град Русе управлява товарен автомобил марка 2

„Ивеко“, модел 35 Ц 18, с рег. № *****, собственост на Сдружение „Асоциация на РИШПБ“ като отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението и временна забрана за движение като при движение на МПС от път на село Н.о към град Русе, който временно е затворен, чрез заграждение с конуси във връзка с организиран и регламентиран протест на „Зърноопризводители“ като нарушаването на временната организация се изразява в премахването на част от заграждението „Конус“, което е поставено от служителите на МВР, преминаване покрай тях и спиране до патрулния автомобил, който е паркиран успоредно на пътното платно, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.

АУАН е подписан с възражения от страна на наказаното лице, че е спряло зад конусите и е пътувало към протеста, защото и той е земеделски производител.

В хода и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани писмени възражения срещу АУАН, в които се оспорват констатациите в АУАН и правната квалификация на нарушението. Инвокирани са твърдения, че не е налице отказ от страна на наказаното лице да изпълни нареждане на служителите на МВР и не се е движил по път, временно затворен за движение и същият е спрял управляваното от него МПС пред конусите, поставени вероятно със създадена временна организация на движението.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание, че на 07.02.2024г., в 11,40 часа, в Община Русе, на път общински № 55024 – село Н.о, варианта към бул.

„България“, в посока град Русе, при управление на товарен автомобил „Ивеко“ 35 Ц 18, с рег. № ***** жалбоподателят е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация, изразяваща се в забрана за движение на МПС по бул. „България“ във връзка с организирана и разрешен протест на земеделци и животновъди в района на ГКПП Дунав Мост и след като на същия е било обяснено, че е ограничено движението по бул. „България“ и че трябва да използва друг маршрут за движение, същият отстранява и премахва лично част от разположените на платното средства за сигнализиране „Конус С 2“, сигнализиращи площ, забранена за движение и линия забранена за пресичане, и продължава движението си в посока бул. „България“ и правна квалификация като нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП, като за това нарушение, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством показанията на актосъставителя М. К. А. и свидетелите Л. А. Н., С. К. К. и Д. С. Д., както и писмени доказателства и писмените доказателствени средства – АУАН № 018535/07.02.2024г., възражение, справка за нарушител/водач, докладна записка, План относно провеждането на охранително мероприятие по охрана на масова обществена проява „Манифестация, шествие със земеделска техника“ и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на , прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

3

Видно от показанията на свидетелите Лечезар А. Н. и С. К. К., чийто показания съдът кредитира, тъй като същите са последователни, без да съдържат съществени противоречия и депозирани от лица, по отношение на които липсват данни за възможна заинтересованост в депозираните от тях показания, като същевременно показанията на тези двама свидетели, във връзка със създадената организация на движението се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства План относно провеждането на охранително мероприятие по охрана на масова обществена проява „Манифестация, шествие със земеделска техника“, съдът намира за установено и доказано, че на посоченото в АУАН и НП дата, час и място свидетелите, във връзка с изпълнение на вменените им с План относно провеждането на охранително мероприятие по охрана на масова обществена проява „Манифестация, шествие със земеделска техника“, са поставили три броя средства за сигнализиране „Конус С 2“ на пътното платно, които са били поставени с цел ограничаване движението на МПС към бул. „България“ като жалбоподателят с управлявания от него автомобил е спрял, преместил единия от конусите и е продължил към бул. „България“, където перпендикулярно на пътното платно е бил паркиран полицейския автомобил, като е продължил покрай полицейския автомобил в посока бул. „България“, след което бил спрян от полицейските служители.

Свидетелят Д. Д., не е бил очевидец и същият е отишъл на мястото, след като жалбоподателят е бил спрян. В депозираните от него показания, свидетелят Д. също изнася, че е имало конуси и патрулен автомобил, което напълно кореспондира, както с показанията на свидетелите Н. и К., така и с показанията на актосъставителя М. К. А., който също е пристигнал след спирането на жалбоподателя, и също в своите показания изнася, че при пристигането си на място е възприела, че част от конусите били премахнати.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото часът на нарушението. Същото е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на 4 основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.