Решение № 448 от 13.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 84/17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 256/2024 г. по описа на РС – Пирдоп е изменена, на основание чл. 150 от СК, размера на определената по гр. дело № 407/2015 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, издръжка за малолетното дете Н. Е.Г., ЕГН:

**********, като Е. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., обл. С., ул.

„К. П. В.“ №., вх.., ет.., ап.. е осъден, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, да заплаща на дъщеря си Н. Е.Г., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р. Н. М., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 320.00 лева (триста и двадесет лева), считано от предявяване на иска на 24.04.2024 г. до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащане на дължимата сума, като иска в останалата му част за горницата над 320.00 лв. до пълния размер на претенцията от 400.00 лв. е отхвърлен, като неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на районния съд държавна такса в размер 1 на 288.00 лева върху увеличената издръжка, както и разноски на Р. Н.

М. в размер на 400.00 лева, представляваща заплатени от ищцата разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. Н. М. е осъдена да заплати на Е. П. Г., ЕГН: ********** сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща заплатени от ответника разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответникът обжалва решението на районния съд в частта, в която е увеличен размера на издръжката за сумата над 270.00 лева до уважения размер от 320.00 лева, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Изложено е, че заплатите му варират месечно, а по делото представил множество медицински експертизи и документи, установяващи тежки заболявания, налагащи ежемесечни разходи за лекарства. Посочва, че проблемите му с крака се задълбочават, предвижва се все по-трудно като това се отразява на работоспособността му и има вероятност да изгуби работата си.

Излага, че заплаща битови сметки, разходи за лекарства в размер на 200 лева минимум, гориво за път, за прегледи при специалисти, поради което определената издръжка в размер на 320.00 лева би била непосилна за него. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

Въввиваемата страна Р. Н. М., действаща в качеството на законен представител на детето Н. Е.Г., в законоустановения срок не е подала отговор на жалбата.

Решението в частта, в която искът е уважен за разликата над 120.00 лева до 270.00 лева не е обжалвано от страните, поради което в тази части е влязло в сила, както и в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над 320.00 до пълния предявен размер от 400.00 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата, въззивник във второинстанционното съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на малолетното си дете Н. Е.Г.. В чл. 142, ал. 1 СК са установени два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – нуждите на детето и възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

С Решение № 185 от 18.12.2015 г. по гр.дело № 407/2015г. по описа на РС-Пирдоп, бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си Н. Е.Г., чрез нейната майка и законен представител Р. Н. М. от 120 лв., считано от 02.09.2015 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащането и до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.

Р. Н. М., действаща в качеството на законен представител на детето Н. Е.Г., е предявила иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на така присъдената месечна издръжка чрез увеличение на нейния размер на 400.00 лева, като поддържа, че неговите нужди са се изменили, предвид възрастта.

Според задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които 3 дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.

Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.

Понастоящем детето е на 13 години, учи в СУ „С. Ц. С.“ гр. П., дневна форма на обучение.

Д. ”С. п.”- П. е представила социален доклад, от който се установява, че основни грижи за детето Н. Е.Г. полага майката като задоволява основни битови, здравни и образователни потребности на детето. Проведена е среща с бащата, на която е съобщил, че редовно превежда по сметка на майката сумата от 120.00 лева.

Видно от представеното удостоверение от С. Ф. С. БГ ЕООД, Р. Н.

М. работи на длъжност чистач/хигиенист и получава нетно възнаграждение в размер на средно 665,24 лева месечно.

При определяне на дължимия размер на издръжката, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 193 от 12.10.2023 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът на последната е фиксиран на 933 лв., считано от 01.01.2024 г. и, съответно, минималният размер на издръжката е 233, 25 лв.

Бащата Е. П. Г. работи в „П. ..“ ЕООД като строителен работник и за периода 04.2023-03.2024 г. е получил нетно възнаграждение в размер на 13276.16 лева или средно месечно по 1106,35 лева. За м. септември и м. октомври на 2024 г. е получил нетно възнаграждение от по 1238, 46 лева, видно от представено удостоверение изх. № 002/18.11.2024 г. на „П. ..“ ЕООД.

От приложената медицинска документация е видно, че Е. П. Г.

4 през януари 2023г. е оперативно лекуван в областта на колянната става заради лезия на латералния минискус, а през април на 2023 г. са правени рехабилитационни процедури на крака. Представена е и рецепта за лекарства, с касов бон за закупуването им през февруари 2024г. на стойност 98.86 лв., както и фактура на стойност 196.50 лв. от януари 2023г. за закупуване на други медицински продукти. Видно от епикриза от 2017г. ответникът страда и от увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

Разпитани са по делото двама свидетели- по един доведен от всяка страна.

По-голямата пълнолетна дъщеря на страните- В. Е. Г. заявява, че живее заедно с майка си и по-малката си сестра в жилището им в гр.П.. Твърди, че сестра й ходи на балет и таксата й е 20 лв. на месец.

Отделно от това ежемесечно за сестра й се купували дрехи, обувки, консумативи за училище. Свидетелката казва, че майка й работи на минимална работна заплата, а на нея самата от 16-годишна възраст се наложило да работи, за да може да подпомага семейството си финансово. Относно здравословното състояние на сестра си твърди, че преди две години установили, че момичето има затруднения с виждането на далеч, което наложило платен преглед при специалист и слагане на очила, като на 6 месеца ходят на профилактични прегледи.

Наложило се сестра й да сложи и брекети, тъй като състоянието на зъбите й било влошено. Заплатили прегледите при специалисти, а самите брекети, които трябва да носи, били на стойност около 1500 лв. Свидетелката твърди, че баща им не е помогнал за никой от тези разходи.

Разпитана е като свидетел и Х. С. С., с която ответникът Е. Г. съжителства на съпружески начала. Свидетелката С. заявава, че живее с ответника от около 6 години, като по принцип тя работи в гр.К., той в гр.П. и пътуват. Свидетелката твърди, че откакто са заедно ответникът е претърпял две операции на крака. След това възстановяването му продължавало около 6 месеца. Ходели след операциите да му слагат инжекции, за които заплащал по 150 лв.

Повечето лекарства пък не се поемали от здравната каса – едно от тях било над 300 лв. Разходите на ответника на месец само за лекарства 5 били около 200-250 лв., а отделно трябвало да ходи и на прегледи. За ядрено-магнитен резонанс платили около 400 лв. и пътни разноски.

Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето, който да му позволи да задоволява неговите потребности, е в размер на сумата от 600. 00 лева. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст от 3 до 14 години, е в размер на 526. 00 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД /до размера на линията на бедност за съответната година/.

В тази връзка не е без значение обстоятелството, че е изминал дълъг период от време –9 години, от определяне на първоначалния размер на издръжката, през който период детето е пораснало и по дефиниция постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични отношения, в които то участва, нараснал е интензитетът и наситеността на ежедневните му нужди. Следва да се отчете и настъпилото в изминалия период от определяне на предходната издръжка увеличение на цените на всички стоки и услуги. От доказателствата по делото се установява, че детето има доказани потребности за учебни материали и помагала и специфични такива – за очила, за брекети, според показанията на св. В. Г..

Действително от представените доказателства се установява, че ответникът е с влошено здравословно състояние и се нуждае от средства за закупуване на лекарства и лечение, но следва да се отчете и факта, че дълго време е заплащал издръжка на детето Н. Г., в размер под минималния такъв, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от СК. От показанията на св. В. Г. се установява, че бащата не е помагал за други разходи, които се е налагало да бъдат извършвани за Н..

С оглед на факта, че бащата Е. П. Г. не дължи издръжка на други ненавършили пълнолетие деца, при определена месечна издръжка на детето в размер на 600. 00 лева, той трябва да поеме 320. 00 лв. от необходимата издръжка. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 280. 00 лв. трябва да бъде поета от майката.

С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достигна, съответства изцяло с правните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде 6 потвърдено в обжалваната част.