Определение № 821 от 02.10.2023, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. Петрич, 02.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101090 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано във връзка с искова молба, подадена от „П. К.“ ЕООД против Х. В. Б..

Съдът, след служебна проверка, извършена по чл. 129, ал. 1 ГПК, е констатирал, че исковата молба е нередовна (поради неясноти в обстоятелствената й част /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ и заради непредставяне на доказателства за плащането на дължимата държавна такса /чл. 128, т. 2 ГПК/). По тази причина и съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 830/11.09.2023 г., постановено по делото, на ищеца са били дадени съответни указания. Предоставен е бил 1-седмичен срок за тяхното изпълнение.

Отправено е било и предупреждение за неблагоприятните процесуалноправни последици, които ще настъпят при неизпълнението им.

Срокът за изпълнение на указанията, съобразно цитирания съдебен акт, е бил до 26.09.2023 г., но в неговите рамки ищецът не е привел исковата молба в съответствие със законовите изисквания за редовност. Ето защо и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, тя подлежи на връщане, а образуваното във връзка с нея съдебно исково производство – на прекратяване.

Не е опора за друг извод молбата на пълномощника на ищеца за продължаване на срок – с вх. № 8532/26.09.2023 г.

Тази молба касае именно срока за изпълнението на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 63 от същия кодекс, базирайки се на съображението, че управителят на ищцовото дружество се намира в чужбина, което „значително затруднява заплащането на държавната такса“.

Разгледана по същество, молбата за продължаване на срока е неоснователна, тъй като:

1

- В принципен порядък основание за продължаване на срок по визирания законов ред може да бъде само причина, препятстваща извършването на даденото процесуално действие в предвидения срок, която не зависи от волята на страната да я преодолее (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова – „Българско гражданско процесуално право“, София, 2012 г., стр. 248).

- Преценката за наличието или липсата на подобно основание е винаги конкретна и се извършва от съда на базата на наведените от страната твърдения за определени факти и обстоятелства, пречещи на своевременното осъществяване на процесуалното действие, и ангажираните доказателства, подкрепящи тези твърдения (вж. Определение № 433 от 20.07.2015 г. по ч. т. д. № 1827/2015 г., I т. о. на ВКС и Определение № 136 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 133/2017 г., II т. о. на ВКС).

- Поначало липсата на връзка между страната по делото и нейния процесуален представил, респективно местонахождението на страната извън пределите на страната, може да има характера на уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, само когато контактът между тях не може да бъде установен в рамките на срока за реализиране на съответното процесуално действие, но поради проявлението на някакви конкретни обстоятелства, които трябва да са доказани. Сам по себе си фактът, че страната и пълномощникът й се намират в различни населени места, респективно в различни държави, няма значението на уважителна причина в коментирания аспект, включително когато става въпрос за своевременно отстраняване на нередовност, изразяваща се в заплащането на дължима държавна такса (вж. Определение № 162 от 17.06.2020 г. по ч. гр. д. № 201/2020 г., III г. о. на ВКС и Определение № 436 от 15.07.2011 г. по в. ч. гр. д. № 376/2011 г. на Апелативен съд – гр. Варна).

- Логиката на посоченото разрешение се обосновава с три важни правнологически довода. Първо, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него и се приравнява на лично връчване, на основание чл. 39, ал. 1, предл.

2 във вр. с чл. 45, изр. 2 ГПК (вж. Определение № 500 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. № 1984/2015 г., I т. о. на ВКС). Второ, контактът между страната и процесуалния й пълномощник не е задължително да е личен, доколкото такъв може успешно да се осъществи и посредством средствата за комуникация от разстояние. Трето, последиците от пропускането на срокове за извършване на процесуални действия по делото заради липсата на връзка между страната и нейния представител, са за страната, а когато представителят е адвокат, той следва да обясни това на страната още при поемане на процесуалното представителство, като възстановяването, респ. продължаването на срока може да се иска, само ако липсата на връзка се дължи на конкретна причина, която не може да бъде преодоляна и има конкретно отношение към реализирането на съответното процесуално действие (вж. Определение № 15 от 17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 61/2017 г., I г. о. на ВКС).

- Горните принципни положения, пренесени в полето на разглеждания 2 казус, дават опора за извода, че общото твърдение, че срокът, чието продължаване се иска, не е достатъчен заради местонахождението на законния представител на ищцовото дружество в чужбина, не може да се приеме за основателна причина за продължаването му. В тази насока липсват каквито и да било пояснения за някакви конкретни причини, създаващи конкретна пречка за осъществяване на комуникация, в това число и от разстояние. Не са ангажирани, респ. посочени и никакви доказателства, които да подкрепят обсъжданото фактическо твърдение. Същевременно указанията, свързани с поправянето на исковата молба, касаят и нейни нередовности по чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК, по повод на които не се изтъкват никакви пречки за изпълнението им в първоначално предоставения срок.

По отношение обжалваемостта на настоящия съдебен акт е нужно да се изтъкне, че в частта му, засягаща молбата по чл. 63 ГПК, той не може да се обжалва самостоятелно, доколкото не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК (вж.

Определение № 482 от 10.08.2009 г. по ч. гр. д. № 353/2009 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 726 от 22.12.2010 г. по ч. гр. д. № 696/2010 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 527 от 18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2510/2013 г., I т. о. на ВКС, Определение № 496 от 13.10.2016 г. по ч. т. д. № 1155/2016 г., II т. о. на ВКС и Определение № 51 от 23.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5055/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Правилността на изводите на съда за липсата на основание за продължаване на срока се проверява при инстанционния контрол на съдебния акт, който прегражда понататъшния ход на производството или го завършва в съответната инстанция (вж.

Определение № 23 от 20.01.2016 г. по ч. т. д. № 3434/2015 г., I т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 63 ГПК, обективирано в молба с вх. № 8532/26.09.2023 г. и касаещо продължаване на срока, предоставен на ищеца „П. К.“ ЕООД, за отстраняване на нередовностите на исковата му молба, послужила за образуване на делото.

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, и ПРЕКРАТЯВА производството по същото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за връщането на исковата молба и за прекратяване на съдебното производство по нея подлежи на обжалване от ищеца, пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

3

ПРЕПИС от него да се връчи само на ищеца, чрез процесуалния му пълномощник.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

4