Решение № 1262 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110212785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. И. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 224332-010665 от 14.06.2022г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Н. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата на Х. И. Н. се посочва, че Наказателното постановление е неоснователно.

Твърди се, че на пътния възел, където е станало ПТП-то, няма пътна маркировка. Според Н. между управлявания от него автомобил и турския камион имало разстояние от 5-6 метра.

Жалбоподателят претендира той да е ударен от камиона отзад. Счита за особено важно да посочи, че водачът на камиона е бил по джапанки. Според жалбоподателя мл. автоконтрольор К. диктувал на Н. да пише в графа от Протокол за ПТП, че е виновен, но жалбоподателят отказал и поради това му бил съставен Акт. Иска се отмяна на Наказателното постановление.

Пред СРС – 10 състав се явява жалбоподателят Х. И. Н., който заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС Н. моли за отмяна на Наказателното постановление като неоснователно. Жалбоподателят иска съдът да му присъди и обезщетение за причинените му морални и материални щети, за които казва, че не може да ги оцени и предоставя на преценката на съда.

1

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП-СДВР, призован по факс на 17.11.2022г., не се явява и не изпраща представител.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.05.2022г. около 17:30 часа жалбоподателят Х. Н. се намирал в гр. София, на пътен възел от бул. „Ботевградско шосе“ към Околовръстен път, като управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***. В автомобила била и съпругата на Н., която е и собственик на лекия автомобил – свидетелката Б. Н.а.

По същото време и на същото място, по Околовръстен път се движел влекач „***“ с рег. № 34 SM4023, управляван от чужд гражданин. Товарният автомобил се движел срещу пътен знак Б-3 - „Път с предимство“.

На връзката на бул. „Ботевградско шосе“ с Околовръстен път имало поставен пътен знак Б-1 – „Път без предимство“. Въпреки наличието на този знак жалбоподателят Н. подал светлинен сигнал за престрояване в ляво и без да пропусне движещия се по пътя с предимство товарен автомобил - влекач марка „***“, с рег. № ***, навлязъл в лентата за движение на този автомобил. В резултат на осъществената от жалбоподателя маневра настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между предната броня и предния десен фар на товарния автомобил и задната броня и задния ляв стоп на управлявания от Н. лек автомобил.

За настъпилото ПТП били уведомени органите на КАТ. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав свидетелите Благовест К. и Петър С., които установили участниците в настъпилото ПТП. По данни на водачите и при съобразяване на разположението на превозните средства, пътна обстановка, пътните знаци и посоката на движение на автомобилите, св. С. съставил Протокол за ПТП № 1849551 и скица към него. След това свидетелят К., в присъствието на свидетеля С., съставил срещу Х. И. Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA с № 589444 от 30.05.2022г. за нарушение по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта Н. се е запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него срещу подпис на дата 30.05.2022г., като на гърба на Акта посочил възраженията си. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал и допълнителни писмени възражения.

Въз основа на този АУАН и като били приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу Акта, е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332010665 от 14.06.2022г., с което Д.Д. като Началник Сектор в ОПП – СДВР на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е санкционирала Х. И. Н. с „глоба” в размер на 200 лева.

Наказателното постановление е получено от Н. срещу подпис на 13.09.2022г. и е обжалвано с жалба от 26.09.2022г., подадена чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите К., С. и Н.а, както и от 2 писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : Протокол за ПТП № 1849551 и скица към него; справка – картон на водача; Заповед № 513з-1075 от 15.02.2017г. на Директора на СДВР; Заповеди № 8121к13318 от 28.10.2019г. и № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; попълнен на половина двустранен констативен протокол за ПТП, както и АУАН Серия GA с № 589444 от 30.05.2022г.

Писменото сведение от Б. Н.а и писмената декларация от Х. Н. (на лист 4 и лист 6 от делото), както и възражението срещу АУАН (на лист 8-9 от делото) не представляват годни писмени или гласни доказателства, тъй като съдържат свидетелски показания, които не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, което ги прави негодни и като гласно, и като писмено доказателство. Отделен е въпросът, че възражението срещу АУАН съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора и в този смисъл не носи белезите на доказателствен източник.

Приложените на лист 28-30 от делото снимки, както и тези, намиращи се в плик към жалбата на Н. не са изготвени по предвидения в закона ред от независим източник, поради което нямат доказателствена сила в административно – наказателното производство.

Въпросните снимки не могат да послужат за годно доказателствено средство, тъй като от тях не може с достоверност да бъде установена датата и мястото, за което се отнасят; устройство, с което са заснети; наличието или липсата на манипулация на представения снимков материал и пр.

При така направеното уточнение като относими, информативни и годни писмени доказателства съдът приема единствено приложените на лист 5, лист 7, лист 10-17 и лист 3132 от делото писмени доказателства, както и показанията на свидетелите, разпитани от СРС.

Посочените по страници писмени доказателства са достоверни, непредубедени и обективни.

Поради това съдът ги кредитира. Констатациите от Протокола за ПТП и скицата към него намират опора в констатациите от АУАН, както и в показанията на свидетелите К. и С..

Тази доказателствена маса е вътрешно логична и няма основание да не бъде кредитирана от съда. Воден от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът възприема АУАН като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации фактически положения в случая не се опровергават, а се подкрепят от събраните по делото доказателства – Протокол за ПТП, скица към него и свидетелски показания на служителите на ОПП - СДВР. Съдът кредитира и показанията на свидетелите К. и С., тъй като са непротиворечиви, вътрешно логични, последователни и достоверни. Свидетелите имат съхранен спомен за разположението на двата автомобила на пътното платно, посоката им на движение и важащите за тях пътни знаци, пътната обстановка, щетите по автомобилите и поведението на жалбоподателя и неговата съпруга в деня на произшествието. Поради това СРС кредитира цитираните по-горе писмени и гласни доказателства и съответно приема за установени мястото, времето, настъпването на ПТП-то, участниците в него, посоката им на движение и наличието на пътен знак Б-1 за автомобила, управляван от жалбоподателя Н..

3

Приложените на лист 11-17 от делото писмени доказателства са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява от справка – картон на водача, че жалбоподателят Н. има предишни нарушения по ЗДвП. От Заповед № 513з-1075 от 15.02.2017г. на Директора на СДВР се доказва, че Благовест К. е бил преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 Сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към ОПП – СДВР и като такъв по силата на т.2.1., вр. т.1.3.1 от Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имал право да съставя АУАН. От Заповед № 8121к-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и т.3.6 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Д.Д. като Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР има правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.

На лист 31-32 от делото е приложен смачкан, попълнен на половина двустранен констативен протокол за ПТП. Доколкото е видно, че неговото изготвяне /като документ/ не е приключило, СРС не може да го кредитира като такъв. Същевременно, обаче, външният му вид и налично съдържание, като обективно съществуващи, се кредитират от съда и въз основа на това СРС приема, че във връзка с процесното ПТП е започнало изготвянето на двустранен констативен протокол, но е било преустановено. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелите К., С. и Н.а. Поради това съдът дава вяра на протокола на лист 31-32 от делото, както и на свидетелските показания относно поведението на съпругата на Н. в хода на проверката на място, и противопоставянето й Н. да понесе вина за случилото се.

Показанията на св. Н.а следва да се анализират изключително внимателно, тъй като свидетелката е съпруга на жалбоподателя и в този смисъл се явява предубедена от изхода на делото, а освен това от показанията на свидетелите К. и С. се установява, че тя е имала предубедено поведение и по време на проверката на място. В частта, в която св. Н.а обяснява, че съпругът й е управлявал МПС, че са се движили от бул. „Ботевградско шосе“ за гр. Перник, че са се престроили в ляво, че първоначално Н. е тръгнал да пише двустранен протокол, но Н.а се е намесила и се стигнало да съставяне на АУАН, доколкото показанията й намират опора в кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства, съдът ги приема за достоверни и ги кредитира. Същевременно, обаче, показанията на св. Н.а относно местоположението на автомобила, в който тя е била, на пътното платно и спрямо влекача са вътрешно противоречиви и заради това СРС не се доверява на тази част от думите й, тъй като е житейски нелогично и недостоверно автомобилът едновременно да е спрял в лявата лента и да се насочва към нея, както е посочила Н.а пред съда. Освен това прави впечатление сходството в описанието на случката в показанията на св. Н.а и в жалбата на Х.

Н., което също говори за предубеденост на тази свидетелка. Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на св. Н.а относно начина на настъпване на ПТП-то и в частност на твърдението й, че автомобилът на Н. бил ударен от камиона след като лекият автомобил се бил престроил и „настанил“ в лентата пред камиона, тъй като от мястото на щетите по 4 двете превозни средства следва, че ударът е настъпил между предната дясна част на камиона и задната лява част на автомобила, което означава, че автомобилът не е бил фронтално пред камиона, а отпред в дясно и именно от мястото на щетите по двете превозни средства следва изводът, че ПТП е настъпило по начина, описан от свидетелите К. и С., респ. в Протокола за ПТП, скицата към него и АУАН, а не както твърди св. Н.а. В коментираната тук част съдът не дава вяра на свидетелката, тъй като думите й се опровергават от посочената по-горе еднопосочна доказателствена съвкупност относно механизма на получаване на ПТП, а и звучат предубедено и заинтересовано.

Вярно е, че в Протокола за ПТП пише „2025г.“, както отбелязва жалбоподателят пред СРС в съдебно заседание на 20.12.2022г. Доколкото, обаче, този Протокол е с № 1849551 и скицата на лист 5 от делото препраща именно към този Протокола за ПТП, а в нея е посочена коректната година „2022г.“, както и защото 2025г. е бъдеща година, съдът счита, че посочването на „2025г.“ в Протокола за ПТП не е съществен порок на коментираното тук писмено доказателство, нито е от такова естество, че да опровергае направения по-горе анализ на доказателствата. Видно е, че става въпрос за техническа грешка, а не за съществен порок при съставянето на това писмено доказателство.