Определение № 2462 от 04.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2462 гр. София, 04.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902516 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Хасково - гр. Хасково, представлявана по закон от С. Д. - кмет, и от процесуален пълномощник юрк.

А. Д., против решение № 340 от 06.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 222/2024 г. на Окръжен съд - Хасково. С обжалваното решение е потвърдено решение № 806 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 1853/2022 г. на Районен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Община Хасково срещу В. Я. М., Д. В. Б. и „Аквагруп проект“ ЕООД искове с правна квалификация чл.21 вр. чл.23 и чл.26 от ЗДФИ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на Община Хасково сумата 26 531.75 лв. - главница, основаваща се на акт за начет №11-04-29/23.12.2019 г., издаден от главен финансов инспектор в Дирекция „Инспекционна дейност“ на Агенция за държавна финансова инспекция, и сумата 1 311.85 лв.

- лихва по акта за начет за периода от 29.06.2019 г. до 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 26.04.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми са 1 издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 409/27.04.2022 г. и изпълнителен лист от 28.04.2022 г. в производството по ч. гр. д. № 970/2022 г. на Районен съд - Хасково, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответниците.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на исковете с присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство. Излагат се оплаквания, че въззивният съд е основал решението си на заключенията на съдебнотехническата експертиза, като ги е възприел безкритично и не е съобразил противоречието на констатациите на вещите лица с приложим подзаконов нормативен акт, произнесъл се е неправилно относно липсата на умисъл в поведението на ответника Д. Б., релевантен за отговорността на основание чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ, без да обсъди предпоставките за носене на отговорност по чл.21, ал.4 ЗДФИ, неправилно е отрекъл дължимостта на изплатените със знание и по разпореждане на ответниците - физически лица суми за дейности, които не представяват необходими за завършване на обекта и подлежащи за заплащане по силата на сключените с „Аквагруп проект“ ЕООД договори СМР, и е разместил тежестта за доказване при оборване на констатациите в акта за начет в частта относно отчетническата отговорност на ответницата Веселина М..

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по „съществени въпроси“, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 5/15.12.1955 г. на Пленума на ВС (относима към въпрос № 3) и в противоречие с практиката на ВКС в решения по чл.290 ГПК (в т. ч. решение № 128/18.01.2022 г. по гр. д. № 6/2020 г. на ІІІ г. о., относимо към въпроси № 1, № 2, № 4 и № 5, и решение № 457/08.07.2024 г. по гр. д. № 1091/2023 г. на ІІІ г. о., относимо към въпроси № 4 и № 5), а именно : „1.

Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет /АН/, ако в хода на производството по чл.422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях; 2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на 2 вредата, различен от този по АН; 3. Може ли съдът безкритично да приема заключението на вещо лице, без да съобрази нормативната уредба и направените в тази връзка възражения на една от страните по делото, при дела за реализиране на отговорност по съставен акт за начет; 4. При реализиране на имуществена отговорност на основание чл.21, ал.4 от ЗДФИ във вр. с чл.23, т.4 ЗДФИ срещу ръководител на ощетена бюджетна организация, вината, в частност умисъл, част ли е от фактическия състав по реализиране на тази отговорност; 5. Презумира ли законът наличието на вина на отчетника, включително умисъл като нейна форма, и кой носи доказателствената тежест за нейното оборване/установяване“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация В. Я. М. от гр. Хасково - чрез адв. Т. В., и „Аквагруп проект“ ЕООД със седалище в с. Кривина - чрез адв. И. М.. В отговорите са изразени становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество, като са направени искания за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Ответникът по касация Д. В. Б. от гр. Хасково не е заявил становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Община Хасково по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане солидарно към ответниците Д.

Б., Веселина М. и „Аквагруп проект“ ЕООД за сумите 26 531.75 лв. - главница, и 1 311.85 лв., за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК - съставен от главен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция акт за начет № 11-04-29/23.12.2019 г., Окръжен съд - Хасково е приел, че констатациите в акта за начет, въз основа на които е ангажирана отговорността на ответниците на основание чл.21 вр.

3 чл.23, т.3 (за В. М.), т.4 (за Д. Б.) и т.5 (за „Аквагруп проект“ ЕООД ЗДФИ, са оборени и вземанията следва да се считат за несъществуващи.

Съобразявайки оплакванията и доводите във въззивната жалба на Община Хасково, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и заключения на съдебнотехнически експертизи - първоначална и повторна. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че с акта за начет е ангажирана отговорността на тримата ответници, както следва :

Отговорността на ответницата Веселина М. в качеството на главен експерт „Водоснабдяване и канализация“ в Община Хасково - за това, че е приела работи по сключени с „Аквагруп проект“ ЕООД два договора за възлагане на обществена поръчка като е подписала протоколи, заменителни таблици и количествени сметки за отчитане като извършени и подлежащи на заплащане СМР и е утвърдила неизпълнени СМР, без да упражни необходимия контрол;

Отговорността на ответника Д. Б. - за това, че като кмет на Община Хасково, на който е възложено да управлява и да се разпорежда с имущество на общината, се е разпоредил и е допуснал незаконно плащане по договорите, без да осъществи необходимия контрол; Отговорността на изпълнителя на обществената поръчка „Аквагруп проект“ ЕООД - в качеството му на лице от кръга на посочените в чл.23, т.5 ЗДФИ. Разпорежданията със средства от общинския бюджет са извършени на основание сключени между Община Хасково като възложител и „Аквагруп проект“ ЕООД като изпълнител на обществена поръчка договори от 24.11.2017 г., съответно договор № 372 с предмет „Изпълнение на инженеринг - проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на гр. Хасково“, подобект „Дублиране на кладенци“, по обособена позиции №1 строеж „Дублиране на 1 бр. тръбен кладенец в района на вододайна зона „Узунджово II“ и „Изпълнение на инженеринг проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на гр. Хасково“, подобект „Дублиране на кладенци“ по обособена позиция № 2 строеж „Дублиране на 3 бр. тръбни кладенци в района на вододайна зона „Източна зона“. Въззивният съд е анализирал подробно заключенията на съдебнотехническата експертиза, които е преценил като обективни и обосновани, и след съпоставяне на съдържащите се в тях експертни изводи с всяка една от констатациите в акта за 4 начет е направил извод, че констатациите са оборени и че не доказват дължимостта на сумите 26 531.76 лв. - главница, и 1 035.76 лв. - лихви. По повод на констатацията за несъответствие на предвидени по проект, актувани и поставени на място бетонови колове въззивният съд е приел, че независимо от установеното от вещото лице несъответствие, при отчитане на разликата в цената на коловете, заложени в проекта и изпълнени фактически, и съобразяване на становището на експертите, че замяната на коловете не се отразява на предназначението и на защитната функция на изпълнената на място защитна ограда, не е налице неизпълнение на договорите и няма щета за ищеца от изплащане на суми в повече от дължимите по съответната позиция от акта. Констатацията за изплатени в повече суми за полагане на бетон около коловете е счетена за опровергана от заключението на вещите лица, че макар да е актуван и заплатен бетон в повече от предвидения в договорите, цялото количество е вложено на обектите и осигурява устойчивост на изпълнената ограда. Относно констатацията за несъответствие с договора на изпълнението в частта за полагане на бодлива тел въззивният съд е приел, че от заключенията се установяват незначителни стойности на завишение на актуваната бодлива тел (53.36 лв. по всеки от договорите), които не кореспондират с остойностяването на щетите в акта за начет, и че с оглед категоричния извод на вещите лица, че по начина, по който е изпълнена оградата, положената тел има необходимата устойчивост и осигурява постигане на защитната функция на оградата, завишението не съставлява щета. Съдържащите се в акта за начет констатации за заплащане на работи и дейности, които нямат характер на СМР, необходими за завършване и въвеждане на обектите в експлоатация - пробонабиране, транспорт, микробиологичен и физикохимичен анализ на водата и др. подобни, също са счетени за оборени от заключенията и от издадените разрешителни за водовземане от подземни води № 31510608/23.08.2018 г. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Въззивният съд се е произнесъл, че необхоД.стта от извършване на дейностите следва по несъмнен начин от съдържанието на разрешителното, в което изрично е предвидено изискване за представяне пред компетентния орган на резултати от пълен анализ на добИ.ата на обектите по договора, и че след като вещите лица са установили тяхното реално изпълнение, те подлежат на заплащане съгласно клаузите на чл.3 от двата договора, в които е постигнато съгласие за заплащане на 5 непредвидени разходи до определен размер, в рамките на който попада стойността на съответните дейности.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд в мотивите към първоинстанционното решение, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК, че ответникът Д. Б. не следва да отговаря за причинени щети на основание акта за начет, тъй като няма нанесена щета на общинския бюджет в резултат на завишаване на цени или плащане на неизвършени дейности по двата договора. В допълнение въззивният съд е посочил, че дори да има отклонения при извършването и актуването на част от възложените за изпълнение работи, отклоненията са незначителни и не са се отразили на крайния резултат от изпълнението на договорите.

Въззивният съд е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ответницата В. М. не е субект на отговорност в хипотезата на чл.23, т.3 ЗДФИ, и е приел, че с оглед заеманата длъжност и съдържанието на длъжностната й характеристика тя има качеството на отчетник по смисъла на чл.23, т.3 ЗДФИ. Независимо от това въззивният съд се е произнесъл, че и по отношение на нея искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен предвид липсата на щета като основание за ангажиране на отговорността й по ЗДФИ. С лисата на щета е мотивирано и отхвърлянето на иска срещу ответника „Аквагруп проект“ ЕООД.