Решение № 5702 от 12.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 5702/12.12.2019 г. гр. В.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7155 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.Д.Г. ЕГН **********,*** срещу Пр. на

Р. Б., представлявана от Гл. Пр.

С. Ц., с адрес: гр.С., бул. „В.“ № *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда по НОХД № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 1521,03 лв. представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г., сумата от 500,00 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита, претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда по НОХД № * г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 13.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 152,10 лв. представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2016 г. – 12.05.2019 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез адв. А.

К., поддържа, че на 14.12.2015 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № * г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – гр. В. за това, че е извършил престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК като на 16.03.2014 г. в гр. В. противозаконно повредил чужда движима вещ - електронна част от система за контрол на достъпа в „Гр.

М.В.”, собственост на „О.

М.к. – В.”

ЕООД, при стойност на щетата 2260,35 лв. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка” и бил разпитан. Ищецът не упълномощил адвокат, тъй като бил невинен, но в началото на 2016 г. получил призовка от Районен съд гр. В., ведно с разпореждане и обвинителен акт, да се яви на 07.03.2016 г. като подсъдим по НОХД № * г. на ВРС. Тогава предвид сериозността на обвинението упълномощил защитник на когото заплатил възнаграждение в размер на 500,00 лв. за оказаната правна защита и съдействие. Сочи, че съдебното производство протекло в две заседания - на 07.03.2016 г. и 20.04.2016 г. Ищецът бил оправдан, а протестът на ВРП бил оттеглен от подалия го прокурор, след образуване на ВНОХД № * г. на ВОС, като присъдата влязла в законна сила на

11.05.2016 г. Излага, че призоваването и привличането му в качеството на обвиняем, вземането на мярка за неотклонение, разпит на обвиняем и повдигането на обвинение, повдигането и поддържането на обвинение с настояване за налагане на наказание и протестирането на оправдателната присъда, предизвикали у него притеснение, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение. Ищецът се чувствал напрегнат, потиснат, тревожен и разконцентриран, трудно заспивал, а сънят му бил неспокоен. Със събуждането започвал да мисли за проблема с правосъдието и да се тревожи за изхода на наказателното производство.

Наказанието лишаване от свобода до пет години и опасността от неоснователно наказание засилвали чувството на безпокойство. Обвинението станало достояние на семейството, близките и приятелите на ищеца, който изпитвал неудобство и стеснение, тъй като до тогава се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти. Ищецът се почувствал унижен от извършената полицейска регистрация, чрез дактилоскопиране и фотографиране. Изложените вреди се сочи да са пряка и непосредствена последица, от незаконното обвинение в извършване на престъпление от страна на ответника. По изложените съображения моли за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Пр. на Р.Б., чрез прокурор П. от ВРП, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Сочи, че ищецът не представя доказателства за твърдяните вреди и за причинна връзка между тях и дейността на ответника. Сочи, че повдигнатото обвинение не е за тежко обвинение по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а наложената мярка за неотклонение „Подписка“ е най-леката, поради което не са настъпили драстични промени в обичайното ежедневие и начина на живот на ищеца. Поддържа, че не носи отговорност за извършената полицейска регистрация. Досъдебното производство се водело срещу неизвестен извършител. На 14.12.2015 г. му било предявено обвинението, а обвинителният акт бил внесен след по-малко от месец - на 13.01.2016 г. от ВРП, поради което разследването по делото и разглеждането му в съдебна фаза продължило в рамките на разумните срокове. Излага, че не са представени доказателства за извършени процесуално-следствени действия с участието на защитник по време на досъдебното производство. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез адв. К., а Пр. чрез прокурор Н.П. при ВРП.

Ищецът доразвива доводите си и в писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.12.2015 г., ищецът Г.Г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № * г. по описа на Трето РУ – В. за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 216, ал.1 от НК, за това че на 16.03.2014 г. в гр. В. повредил противозаконно чужда движима вещ – електронна система за контрол на достъпа в „Гр.

М.В.“, собственост на „О.М.к. – В.“ ЕООД, гр. В., представлявано от

П. В. П., при стойност на щетата 2260,35 лв.

Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Впоследствие по внесения от прокуратурата на 13.01.2016 г. обвинителен акт (л.10-13) за извършване на горното престъпление, ищецът е оправдан с присъда от 25.04.2016 г. постановена по НОХД № * г. на ВРС, видно от приложения препис от присъда, както и публикуваните общодостъпни мотиви. Приложеният препис от присъда носи деловодно отразяване, че същата е влязла в сила на 11.05.2016 г.

От приложения препис от протест на Прокурор при ВРП до Окръжен съд – В. е видно, че оправдателната присъда е протестирана,

Впоследствие на 31.05.2016 г. протестът е оттеглен (л. 16), а образуваното въз основа на него ВНОХД № * г. на ВОС е прекратено поради десезирането на съда (л. 17).

От приложения договор за правна защита и съдействие от дата 07.03.2016 г. се установява, че ищецът и адв. Ангел Костадинов от АК-В. (проц. представител на страната по настоящото дело) са постигнали съгласие последният да защитава подсъдимия по НОХД № * г. на ВРС, срещу възнаграждение от 500,00 лв.

Във връзка с твърденията за претърпени неимуществени вреди ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите Ем. П.П. (майка на ищеца) и П.М.П.

Майката на ищеца сочи, че от зимата на 2015 г. поведението на сина ѝ се променило и той започнал да изглежда притеснен. Впоследствие разбрала, че срещу него има обвинение и трябвало да се търсят услугите на адвокат. Свидетелката сочи, че ищецът спрял да излиза с приятелите си. Заради тежестта на обвинениeтo започнал да получава паник-атаки, които не можел да обясни и се изразявали в обикаляне в кръг на стаята и изтръпване на тялото. Случаите продължавали и понастоящем, включително при шофиране, когато ищецът спирал и се обаждал на майка си за да се разсее. Свидетелката сочи, че не е водила сина си на психиатър или психолог, но друг лекар му изписал лекарство с алора за успокоение. Сочи, че заради образуваното наказателно производство ищецът се отказал да учи в Морското училище. Поддържа, че синът ѝ започнал да има проблеми със съня.

Свидетелката

П. излага, че е била в интимни отношения с ищеца. Когато се запознала с него към края на 2013 г. - началото на 2014 г., той бил много активен и поемал инициативата да организира срещите на приятелския им кръг. Към края на 2014 г. обаче не взел никакво участие в организацията на празника по повод настъпването на новата година. Ищецът не дошъл и на празненството изненада за рождения си ден на 23.02.2016 г., което свидетелката и общите им приятели организирали, тъй като нямал желание да го празнува. В началото ищецът отказвал да каже, но впоследствие признал на свидетелката, че е нервен във връзка с повдигнатото му обвинение, понеже бил невинен. Сочи за случаи, при които ищецът изведнъж започвал да обикаля стаята, с оплаквания че му е лошо, ръцете му изтръпват и е изнервен.

Излага, че малко преди да завърши ищецът започнал да се подготвя за кандидатстване в Морското училище, но в един момент се отказал. Твърди за случай, при който ищецът шофирал, но внезапно спрял автомобила, защото му прилошало и започнал да обикаля колата, като отказал да сподели на свидетелката защо е нервен. По-нататък в показанията се сочи, че се случвало нощем ищецът да се събуди и да ходи напред – назад, оплаквал се че му лошо и му се гади. На въпрос на прокуратурата свидетелката отговаря, че ищецът е започнал да се подготвя за кандидатстване във ВУЗ, след като завършил средно образование.

Поддържа, че ищецът ѝ споделил, че е осъждан за нещо, за което не е виновен и за това се чувствал така.

Други доказателства по делото не са събрани.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, бъде оправдано.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.

Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.

Ако отнесем горното към настоящия казус то по делото не е спорна изложената в исковата молба фактическа обстановка (потвърдена и от представените писмени доказателства), относно образуването, движението и приключването на наказателното производство, а именно, че на 14.12.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № * г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – гр. В. за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, като по образуваното въз основа на обвинителния акт НОХД № * г. на ВРС бил оправдан с присъда влязла в сила на 11.05.2016 г., след оттегляне на протеста на ВРП, по който било образувана ВНОХД № * г. на ВОС.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата.

Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република България е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото и действията на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната прокуратура (ВРП). Тук следва да се отбележи и че съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, че извършването на полицейска регистрация не обвързва прокуратурата доколкото именно тя е ръководещият разследването орган, респективно отговарящият за случващото се в досъдебното производство.

Разпечатката съдържа 45 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f617e61c-9b3a-48d2-9d45-2262330ae15c