Решение № 75 от 08.07.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Раднево, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100055 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл.

10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК , чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действаща чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. от АКСтара Загора, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 29.12.2023 г. е сключил с първото ответно дружество договор за потребителски кредит № ****/29.12.2023 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 4200 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата за главница и договорна лихва в срок от кредита от 12 месеца, при уговорени ОЛП от 40 % и ГПР от 49,02 %. Твърди, че имали сключен и втори договор за заем № ***** от 16.07.2024 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 1000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата за главница и договорна лихва на 11 четиринадесетдневни вноски, при уговорени ОЛП от 45 % и ГПР от 56,42 %. Твърди, че съгласно чл. 4 от договорите за кредит следва 1 в 3-дневен срок от сключването им да предостави обезпечение от три възможни варианта, един от които е сключване на договор с трето лице поръчител, одобрено от кредитодателя. Твърди, че едновременно с договорите за кредит сключила и договори за предоставяне на гаранция с втория ответник, за което било уговорени възнаграждения, дължими месечно с всяка вноска по сметка на кредитодателя. Твърди, че въпреки тези факти, касаещи договорите за гаранция, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не бил отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не бил включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало.

Твърди, че ежемесечно и кумулативно с месечните си вноски ищцата е плащала и такси „поръчител“, въпреки че такива не били предвидени в основаните договори. Счита, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит, както и защото въпреки, че в договорите е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, кредитодателят не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което било в противоречие с чл. 19 ЗПК. Твърди, че поради некоректно посочен размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК. Счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на двата договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Твърди, че предвидената сума във всеки от договорите за гаранция била скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Твърди, че поставените в чл. 4 от договорите за кредит условия, практически са били невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от цитирания член от договорите за заем, а именно предоставяне на гаранция от одобрено от ответника дружество – гарант. Твърди, че счита, че това било опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Твърди, че 2 завишаването на разходите по заемите без да е изрично посочено такова, представлявало нелоялна търговска практика съгласно чл. 68г ЗЗП. Твърди, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Твърди, че договорите за поръчителство също са нищожни като акцесорни сделки и на самостоятелно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на принципа в чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че без основание платила на кредитодателя сума от 726,48 лв., която се дължи обратно на принципа на неоснователното обогатяване. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи недействителност на договори за кредите поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност на клаузите на чл. 2, т. 5 и чл. 4 от договор за паричен заем № ***** от 16.07.2024 г. са нищожни поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и нищожност на договорите за поръчителство поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, и съответно да бъде осъден ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати получена без основание сума от 2318,33 лв.

/двукратно увеличаван размер на иска по реда на чл. 214 ГПК/ по договор за паричен заем № **** от 29.12.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, действащо чрез юрисконсулт К., в който взема становище за неоснователност на исковете. Развива съображения за неприложимост на Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите поради дерогация. Твърди, че договорите за кредит са действителни сделки, като няма нарушение на правилото на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и че не е нарушено правилото за максималния допустим ГПР съобразно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че претенциите на ищеца към процесните договори за парични заеми са неоснователни. Твърди, че ГПР е правилно определен, а че чл. 4 от договорите за кредит предвижда обезпечения, които не следва да се калкулират в ГПР. Развива съображения за оборване на твърденията на ищеца за недействителност на договорите за кредит и на договорите за поръчителство. Твърди, че по силата на договора за паричен заем № **** са предоставили кредит в размер на 4200 лв., а общата 3 дължима сума по договора била в размер на 5164,56 лв., в това число лихвено задължение в размер на 964,56 лв. Твърди, че предсрочното погасяване на задълженията по договора довело до редуциране на лихвеното задължение и то било заплатено в размер на 711,25 лв., до която сума би бил основателен иска по чл. 55 ЗЗД ако се приеме договора за недействителен на основание чл.

22 ЗПК. Излага съображения за липса на връзка между кредитополучателя с евентуално уговорено и получавано възнаграждение по договорите за поръчителство. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт З., в който взема становище за неоснователност на исковете. Развива съображения, че чл. 4 от договорите за кредит предвиждат обезпечения, които не нарушават добрите нрави. Развива съображения за оборване на твърденията на ищеца за недействителност на договорите за кредит и на договорите за поръчителство. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 16.04.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 29.12.2023 г. ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит № **** /29.12.2023 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 4200 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника кредита за срок от 12 месеца, ОЛП от 40 % и ГПР от 49,02 %; на 16.07.2024 г. ищецът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит № *****/16.07.2024 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 1000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата за главница и договорна лихва на 11 четиринадесетдневни вноски, при уговорени ОЛП от 45 % и ГПР от 56,42 %; съгласно чл. 4 от договорите за кредит ищецът е следвало в 3дневен срок от сключването му да предостави обезпечение от три възможни варианта, един от които е сключване на договор с трето лице поръчител, 4 одобрено от кредитодателя; едновременно с договорите за кредит ищецът е сключил и договори за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, за което били уговорени възнаграждения, платими с всяка вноска по договорите за кредит; в ГПР на договорите за кредит не е включено възнаграждението по договора за поръчителство /с протоколно определение от 16.04.2025 г./.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за недействителност на договорите за кредит поради противоречие с императивни правила на ЗПК и ЗЗП; съответно на клаузите на чл. 2, т. 5 и чл. 4 от договор за паричен заем № ***** от 16.07.2024 г. са нищожни поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.

19, ал. 4 ЗПК; нищожност на договорите за поръчителство поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП; както и получена от ответника сума в размер на 2318,33 лв. по договор за паричен заем № **** от 29.12.2023 г., при което установяване пък ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да докаже основанието за получаване на сумата.

Ответниците следва да докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договорите за кредит и договорите за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил в заем сумата от 4200 лв. по договор за паричен заем № ****/29.12.2023 г. и сумата от 1000 лв. по договор за паричен заем № *****/16.07.2024 г., които няма спор ищцата да е усвоила.

От приетия договор за паричен заем № ****/29.12.2023 г. /л.8/ е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 12 вноски /виж чл. 2.4 от договора/.

Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40 % /чл.2.5 от договора/. В чл. 2.8 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,02%. Съгласно погасителен план /л.15-16/ първата вноска е с падеж 28.01.2024 г., а последната с падеж 23.12.2024 г., при размер на месечната вноска от 430,38 лв., включваща главница и договорна лихва.

От приетия договор за паричен заем № *****/16.07.2024 г. /л.7/ е видно, 5 че ищецът се е задължил да върне заема на 11 четиринадесет дневни вноски /виж чл. 2.4 от договора/. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 45 % /чл.2.5 от договора/. В чл. 2.8 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 56,42%. Съгласно погасителен план /л.13-14/ първата вноска е с падеж 30.07.2024 г., а последната с падеж 17.12.2024 г., при размер на вноската от 100,62 лв., включваща главница и договорна лихва.

В двата договора за заем в чл. 4 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя дружество. В изпълнение на тази клауза са сключени договор за предоставяне на гаранция № ****/29.12.2023 г. /на л.11-12, със същия номер и дата като договора за кредит от тази дата/ и договор за предоставяне на гаранция № *****/15.07.2024 г. /на л.9-10, със същия номер и дата като договора за кредит от тази дата/, същите са сключени между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца Р. К. Д. за обезпечаване на задълженията по договорите за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорено възнаграждение, разсрочено за плащане заедно с вноските по погасителните планове. По договора от 29.12.2023г. е предвидено с всяка вноска да се заплаща възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 181,62 лв. или общо в размер на 2179,44 лв. /12 вноски по 181,62/.