Решение № 137 от 20.12.2021, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Враца, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20201400500360 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция по приходите гр. София против решение №119/01.07.2020 год. по гр.дело №587/2019 год. по описа на РС- Козлодуй в частта, с която състав на съда е признал за установено по отношение на въззвивника-ответник, че ищецът В. А. М. не дължи поради погасяването им по давност следните вземания за незаплатени глоби по издадени фишове и наказателни постановления : 1/ по Наказателно постановление №93/13/13.03.2013 год. на ОДМВР-Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 2000.00 лева ; 2/ по Наказателно постановление №94/13/13.03.2013 год. на ОДМВР- Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300.00 лева ; 3/ по Наказателно постановление №218/28.06.2013 год. на Община Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 150.00 лева; 4/ по електронен фиш серия К №08656708/07.08.2013 год. на ОДМВР Плевен, с който на ищеца е наложена глоба в размер на 50.00 лева; 5/ по Наказателно постановление №14-0996-000822/07.07.2014 год. на ОДМВРМонтана, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 3800.00 лева.

1

Жалбоподателят поддържа, че в тази си част решението на РС-Козлодуй е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е формирал извод за приложението на чл.82,ал.3 от ЗАНН по отношение на погасителната давност. Сочи, че сумите по посочените по-горе фишове и наказателни постановления представляват публични вземания, по смисъла на чл.162,ал.2,т.7 по ДОПК, като нормите на ДОПК са приложими и по отношение на погасителната давност за тези вземания, включително тези за нейното спиране и прекъсване. В конкретния случай по отношение на всяко едно от описаните по-горе вземания е налице както прекъсване на давността, така и спирането й, считано от 21.10.2015 год., на която дата по образуването пред публичния изпълнител изпълнително дело №1388/2006 год. е наложена обезпечителна мярка "запор" на работната заплата на В. М. при неговия работодател. Към тази дата вземанията не са били погасени по давност, а след тази дата давностният срок е спрял да тече на основание чл.172,ал.1,т.5 от ДОПК.

Иска решение №119/01.07.2020 год. по гр.дело №587/2019 год. по описа на РС-Козлодуй да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго,с което съдът признае за установено,че В. А. М. дължи на НАП-гр.София сумите по описаните по-горе наказателни постановления и фишове.

Не сочи и не представя нови доказателства.Претендира разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца пред РСКозлодуй и въззиваем пред ОС-Враца В. А. М. от гр.Козлодуй, в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа, че с налагането на запор на трудовото му възнаграждение на 21.10.2015 год. давността е прекъсната, а не е спряла да тече, като новият двугодишен давностен срок е изтекъл на 21.10.2017 год., когато вземанията са погасени по давност. Давността не е прекъсвана с предприемане на действия /по принудително изпълнение/ от страна на жалбоподателя, тъй като следващото разпореждане за присъединяване е направено на 28.11.2017 год.

Иска решение №119/01.07.2020 год. по гр.дело №587/2019 год. по описа на РС-Козлодуй да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски за въззивната инстанция.

2

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът, редовно уведомен, се представлява от юрк. Д. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли решението в атакуваната му част да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемия В.М., също редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адв. С., който оспорва жалбата по доводи, изложени в подадения писмен отговор по нея. Счита, че районният съд правилно е приложил двугодишната погасителна давност, която изключва приложението на давността по чл. 171 ДОПК. Затова счита, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски съгласно представения списък.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба, уточнена с молба от 25.02.2020 г., подадена от В. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, срещу Национална агенция за приходите /НАП/ гр. София с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника НАП гр. София, че ищецът не му дължи вземане в размер на общо 9259.60 лева за неплатени глоби по издадени в периода от 13.07.2010г. до 10.08.2015г. фишове и наказателни постановления, която сума се съдържа в удостоверение за наличие на задължения изх. № 060371802415949/27.11.2018г. издадено от НАП - Велико Търново, офис Враца, приложено по изпълнително дело № 262/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б., тъй като вземането е погасено по давност, а именно следните вземания поотделно:

- Наказателно постановление № 673/13.07.2010г. на РУ на МВР – Козлодуй, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/;

- Наказателно постановление № 24/26.01.2011 г. на РУП – Козлодуй, с което па ищеца е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/;

- Наказателно постановление № 960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР – Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/;

- Наказателно постановление № 152/13-27.02.2013г. на ОД на МВР – Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/;

- Наказателно постановление № 155/13/28.02.2013г. на Главна дирекция Охранителна полиция – Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/;

- Наказателно постановление № 218/28.06.2013г. на Община Варна с 3 което на ищеца е наложена глоба в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/;

- Електронен фиш № К — 0865670/07.08.2013г. на Охранителна полиция – Плевен, с което па ищеца е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/;

- Наказателно постановление № 93/13/13.03.2013г. на Охранителна полиция – Варна, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 2000лв. /две хиляди лева/;

- Наказателно постановление № 94/13/13.03.2013г. на Охранителна полиция – Варна, с което па ищеца е наложена глоба в размер на 300лв.

/триста лева/;

- Наказателно постановление № 14-0996-00822/07.07.2014г. на Охранителна полиция – Мотана, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 3800лв. /три хиляди и осемстотин лева/ и

- Наказателно постановление № 15 - ***/10.08.2015г. на ОД на МВР – Монтана, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300лв.

/триста лева/.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 03.01.2014 г. срещу него е бил издаден изпълнителен лист по НОХД № 4770/2011 г. по описа на PC - Варна срещу за сумата от 120,00 лева, съдебни разноски за възнаграждение за служебен защитник. Въз основа на същия изпълнителния лист и подадена на 13.04.2018 г. молба от НАП - ЦУ гр.София било образувано изпълнително дело № 262/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие Окръжен съд - Враца. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят поискал налагане на запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, като видно от изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение, общия размер на задължението по изпълнителното дело възлизало на 325,20 лева, като този размер е посочен и в запорното съобщение изпратено до тогавашния работодател на длъжника „ВЕЦ Козлодуй” ЕАД, както и до обслужващата го банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. След образуване на изпълнителното дело, в изпълнение на задълженията си по чл. 458 ГПК и чл.

191 ДОПК съдебния изпълнител уведомил ТД на НАП - Враца за започнатото принудително изпълнение срещу ищеца. От своя страна, ТД на НАП - Велико Търново, офис Враца, уведомило съдебния изпълнител, че ищецът-длъжник има непогасено задължение в размер на общо 9 259.60 лева съгласно 4 удостоверение за наличие на задължения изх. № 060371802415949/27.11.2018 г. приложено в изпълнителното дело, без да е посочено как е формирано това задължение, което задължение било предмет на изп. дело № 1388/2006 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца. След получаване на удостоверението съдебния изпълнител е присъединил това вземане на НАП срещу ищеца в размер на общо 9 259.60 лева, за което уведомил длъжника и работодателя му. След получаване на съобщението ищецът-длъжник посетил кантората на съдебния изпълнител, но от направената справка по делото не установил наличие на документ, от който да е разбере как е формирано задължението от 9259.60 лева, поради което е подал молба за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК.

След получаване на удостоверението ищецът-длъжник разбрал, че то е формирано от неплатени глоби по фишове и наказателни постановления издадени за извършени нарушения на ЗДвП.

Ищецът е изложил съображения, че не дължи посочените суми, защото те са погасени по давност съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН, тъй като кредиторът не е предприемал действия за принудителното им събиране по изп. дело № 1388/2006 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца в продължение на повече от две години, нито по изп. дело № 262/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б..

В законния срок ответникът – НАП гр. София, чрез юрк. Д. М., е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен. В подкрепа на становището си за неоснователност на претенцията е изложил твърдения, че срещу ищецът на 15.03.2006 г. е било образувано изп. дело № 1388/2006 г. по силата на постановление за доброволно изпълнение № 1388000001/15.03.2006 г. за негови задължения по изпълнителен лист от 16.11.2005 х. по НАХД № 175/2005 г на Районен съд – Лом. В това изпълнително дело били присъединени за събиране с разпореждане № 1388/2006/000002/20.09.2013 г. задължения на ищеца по следните изпълнителни титули: наказателно постановление № 88А/16.09.2005 г. на РПУ-Лом; наказателно постановление № 673/13.07.2010г. на РУ на МВР – Козлодуй, наказателно постановление № 24/26.01.2011 г. на РУП – Козлодуй, наказателно постановление № 960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР – Варна, което действие според ответника е действие по принудително събиране, респективно с него давността е прекъсната и е започнала да тече отначало. С 5 разпореждане изх. № С-160006-035-0262232/19.08.2016 г. на основание чл.

225 ДОПК публичният изпълните прекратил частично образуваното изп. дело № 1388/2006 г., считайки, че вземанията по наказателно постановление № 88А/16.09.2005 г. на РПУ-Лом и по изп. лист от 16.11.2005 х. по НАХД № 175/2005 г на Районен съд – Лом са погасени по давност, поради което тези суми не били включени в издадено удостоверение, приложено по изпълнителното дело под опис на ЧСИ Г. Б.. По отношение на останалите задължения обаче се твърди, че ищецът е предприел действия за плащането им, за което свидетелстват издадените по делото две разпореждания – от 10.01.2019 г. и от 21.01.2019 г., като частично платени са задълженията по наказателно постановление № 673/13.07.2010г. на РУ на МВР – Козлодуй, наказателно постановление № 960/12/30.10.2012г. на ОД на МВР – Варна, поради което според ответника за ищеца не съществува възможност съгласно текста на чл. 174 ДОПК да иска тяхното връщане. Ответникът твърди, че с ново разпореждане от 07.07.2015 г. към производството по принудително събиране са присъединени задължения на ищеца по следните изпълнителни титули: наказателно постановление № 152/13-27.02.2013г. на ОД на МВР – Варна; наказателно постановление № 155/13/28.02.2013г. на Главна дирекция Охранителна полиция – Варна и наказателно постановление № 218/28.06.2013г. на Община Варна, с което действие, според ответника, давността е прекъсната. Посочва се, че с постановление от 21.10.2015 г. на публичния изпълнител спрямо длъжника-ищец била наложена обезпечителна мярка – запор на вземане от трети лица, в случая работодателя му, за която мярка бил уведомен както длъжника, така и работодателят му – „ЕРМ“ ЕООД гр. Банкя. Относно задължението по наказателно постановление № 155/13/28.02.2013г. на Главна дирекция Охранителна полиция – Варна ответникът заявява, че е доброволно заплатено от ищеца, за което са издадени три разпореждания, поради което счита, че по арг. от чл. 174 ДОПК не може да бъде искано тяхното връщане. Твърди се в отговора, че с ново разпореждане от 22.07.2015 г. към изпълнителното производство са присъединени за събиране задължения на ищеца по електронен фиш № К — 0865670/07.08.2013 г. на Охранителна полиция – Плевен, наказателно постановление № 93/13/13.03.2013 г. на Охранителна полиция – Варна, наказателно постановление № 94/13/13.03.2013 г. на Охранителна полиция – Варна, наказателно постановление №