Решение № 27 от 26.02.2024, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. В.П., 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100323 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 98 от ЗЕ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Е п.п.” АД, представлявано по закон от Д.К.Д., П. С. С. и Я.М.Д. – членове на Управителния съвет, представлявано по пълномощие от юриск. Е. М. срещу В. Р. И. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 239.79 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 15.03.2021 год. -14.05.2021 год. за обект на потребление заведен с абонатен номер ***, находящ се адрес с. З., ***, с клиентски № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и сумата от 50,45 лева, представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура до 27.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 99/15.05.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. № 223/2023 год. по описа на ВПРС.

В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и незаплатена ел.енергия и лихви за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, кл.

№ ******, находящ се на адрес село З., общ. В.П., обл. Ш. ***. Сочи, че отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /ОУДПЕЕ/. Излага, че съгласно чл.17,ал.1, т.2 на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Релевира, че сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително 1 писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът настоява, че в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена ел.енергия, за което са издадени фактури за периода 15.03.2021 год. - 14.05.2021 год. Твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния му представител поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, в който взима становище по процесуалната недопустимост и неоснователност на исковата молба. Счита, че исковите претенции са нередовно предявени, поради липса на изложени конкретни факти и обстоятелства, обуславящи качеството на страните по делото, изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на твърдяното количество ел.енергия и неизпълнение от страна на ответника на задължението му да заплати стойността на доставената и потребена ел. енергия. Ако съдът приеме, че исковите претенции са редовно предявени, не отрича, че между ищцовото дружество и ответника е сключен валиден договор за продажба на електрическа енергия, като ответникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (Обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.).

Счита, че по делото няма данни, обаче, а и в исковата молба не са наведени твърдения, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор, а именно, че е предоставил твърдяното количество ел. енергия в имота на ответника, въз основа на което претендира заплащане на претендираните парични суми от ответника. Предвид изложеното оспорва, че ищецът е изпълнил точно задължението си по договора. Поддържа още, че липсват доказателства за неизпълнение от страна на ответника. Настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и настоява исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото Фактури № 0305600764 от 15.03.2021 г., № 0306772915 от 14.04.2021 год., № 0307995601 от 14.05.2021 год., известие за обезщетение за забава № ЛП3229278295 от 06.04.2021 год., извлечение от сметка към 11.11.2022 год., справка за потребление в обекта през последните 12/24/36 м., че на ответницата В. Р. И. е начислена за плащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер ******, абонатен № 0600501130, находящ се в с. З., *** на обща стойност 239,79 лева, както и мораторна лихва върху посочената сума за периода от падежа на всяка една от фактурите до 27.04.2023 год. година в общ размер на 50,45 лева.

По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа 2 енергия на "Е.П.П." АД, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-061 от 07.11.2007 г.

Видно е от представените извлечения от вестници, че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.

Приложен е договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.П.М.“ АД при Общи условия № 3926975 от 09.09.2015 год., сключен между „Е.П.М.“ АД и ответника по отношение на следния недвижим имот, собственост на ответницата, а именно: жилище, с адрес село З., общ. В.П., обл. Ш. ***, абонатен № 0600501130.

От представената справка от Агенция по вписванията № 1623860/11.12.2023 год. за ответницата В. Р. И. за периода 01.01.1991 год. – 11.12.2023 год. се установява, че на 21.01.2014 год. ответницата е придобила право на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с пл. № 520, парцел 7, с площ по документи 990 кв.метра, заедно с построените в имота навес с оградни стени със застроена площ от 50 кв.метра, жилище със застроена площ от 40 кв.метра и мазе със застроена площ от 40 кв.метра, находящ се в село З., общ. В.П., обл. Ш..

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че номерът на електромера, отчитащ ел.енергия в обект на потребление с абонатен № 0600501130 за процесния период е електромер с фабричен № 1127011803872146, от тип AMS B3B, 230V. Вещото лице е посочила, че електромерът е за мерене на еднофазно захранени консуматори, чувствителен на най-нисък праг на преминаващия ток – 5 А, максимален ток на преминаване през СТИ – 60 А. Експертът е уточнил, че максималното количество ел.енергия, която може да премине и да бъде потребена в имота за всеки отчетен период е 8280 kWh, като количеството ел.енергия по първата фактура от 15.03.2021 год. е в размер на 654 kWh. Посочено е, че няма технически причини, поради които да не може да бъде доставена и потребена ел.енергия на адреса на потребление. В съдебно заседание вещто лице категорично заяви, че претендираното количество ел. енергия е отчетено на дисплея в СТИ и реално е преминало към захранващия кабел в обекта на потребление, като натрупаното количество не се дължи на неизправност на СТИ. Вещото лице счетоводител е посочило, че киловатите ел.енергия, отразени в приложената по делото Справка съответстват на фактурираните в приобщените фактури, като остойностената цена на ел.енергия е съобразно утвърдената цена от ДКЕВР, като липсват данни сумите да са заплатени към 18.01.2024 год. Вещото лице е досигнало до извод, че претендираната от ищцовото дружество мораторна лихва в общ размер на 50.45 лева е правилно начислена.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 98 от ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „Е п.п.” АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В. Р. И. , в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 99/ 15.05.2023 год. по ч. гр. д. № 223/2023 г. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 4 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 476/13.06.2023 год., постановено по ч. гр. д. № 223/2023 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в 3 законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следва да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, т.е. че ищецът е доставчик на ел.енергия, а ответникът – потребител, че в полза на ищеца съществува твърдяното вземане по основание, размер, длъжник, както и настъпилия падеж, че ищецът е изправен като е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответника твърдяното количество и цена на ел. енергия услуги за процесния период. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

По делото не се спори, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на "Е.С." АД. Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, а в ал. 5 е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел. енергия заявление, в което да предложат специални условия. С горецитираната разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им. По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.П.П." АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ[1]061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к "Репортер", действали през процесния период. От момента на публикуването им Общите условия са станали задължителни за потребителите и са произвели действие. Следвателно, първата предпоставка за основателност на исковата претенция е доказана – ищецът е доставчик на ел. енергия.