Решение № 35 от 23.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215000500304 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 332, постановено на 11.03.2021 г. по гр.д.

2033/2018 г. на Окръжен съд-П., с което са обявени за недействителни спрямо СЛ. Й. Щ. и Р. Й. Щ. следните сделки: (1) брачен договор с вх. № *****, т.*, акт *** от 23.04.2014 г. на Служба по вписванията - гр. П., в частта, с която П.

Й. П. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Д. Ж. П. своите 17 721/24721 идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****************, находящ се в гр.П., ул.“К.М.Л.“№**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор №**************, предназначение на обекта - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ - 98.89 кв.м., прилежащи части: изба № ** с площ от 14.01 кв.м., и 1.708% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *******************, ******************, под обекта1 ******************, над обекта - ******************; (2) договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №***, т.*, н.д. № *** от 27.07.20 18г. на нотариус Е.С. с район на действие Районен съд - гр.П., в частта, с която Д. Ж. П. е продала на М. ИЛ. ИЛ. 17 721/24 721 идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****************, находящ се в гр.П., ул.“К.М.Л.“№**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор №**************, предназначение на обекта — жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, посочена в документа площ — 98.89 кв.м., прилежащи части: изба № ** с площ от 14.01 кв.м. и 1.708% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *******************, ******************, под обекта

******************, над обекта - ******************, както и са осъдени П. Й. П., Д. Ж. П. и М. ИЛ. ИЛ. общо да заплатят на СЛ. Й. Щ. и Р. Й. Щ. сумата 6006 лв. - разноски по делото.

Жалбоподателите П. Й. П., Д. Ж. П. и М. ИЛ. ИЛ. молят решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 24.03.2021 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват предявените искове като неоснователни. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата СЛ. Й. Щ. и Р. Й. Щ. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 15.06.2021 г. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват искове с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване по отношение на тях в качеството им на кредитори на П. Й. П. с вземане, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 232/2015 г. на ОС-П. – сумата 40 000 лв. ведно със законна лихва от 7.04.2013 г.- за недействителни следните две сделки, сключени последователно, първата между ответниците П. Й. П. и Д. Ж. П. и втората между ответниците Д. Ж. П. и М. ИЛ. ИЛ.: (1) брачен договор с вх. № *****, т.*, акт *** от 23.04.2014 г. на Служба по вписванията-П., в частта, с 2 която П. Й. П. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Д. Ж. П. своите 17 721/24721 идеални части от недвижим имот в гр.П., ул.“К.М.Л.“№**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**, съответно описан и (2) договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №***, т.*, н.д. № *** от 27.07.20 18г. на нотариус Е.С. с район на действие Районен съд-П., в частта, с която Д. Ж. П. е продала на М. ИЛ. ИЛ. 17 721/24 721 идеални части от същия недвижим имот. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че двамата ищци С.Щ. и Р.Щ. са кредитори на ответника П.П.. Безспорно е, видно е и от представените от ищците в копия с исковата молба присъда №**/9.07.2015 г. по НОХД № 232/2015 г. на ОС-П. и решение № 73/12.06.2018 г. по нак.д. № 1186/2017 г. на ВКС, I НО, НК, че с присъда от 9.07.2015 г., влязла в сила на 12.06.2018 г., П.П. и неговият син Й. П. са осъдени солидарно да заплатят на Й. Щ. сумата 40 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършено от двамата престъпление, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението 7.04.2013 г. Безспорно е, видно е от представеното от ищците в копие удостоверение за наследници от 10.10.2017 г., че Й. Щ. е починал на 3.09.2016 г. и двамата ищци са неговите наследници по закон, син и дъщеря. Безспорно е, че длъжникът П. не е заплатил на двамата кредитори-ищците по делото сумата 40 000 лв. ведно със законната лихва върху нея от 7.04.2013 г. Безспорно е, че с брачен договор от 17.04.2014 г. ответникът П.П. е прехвърлил безвъзмездно на ответницата Д.П., негова съпруга, изцяло собствеността върху апартамент в гр.П. на ул.“К.М.Л.“**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**/**. Безспорно е, че със сделка покупкопродажба, сключена с нотариален акт на 27.07.2018 г., ответницата Д.П. е продала същия апартамент на ответника М.И..

Ищците твърдят с исковата молба, уточнена с молба от 5.10.2019 г., че 3 със сделката, сключена на 17.04.2014 г. съгласно брачния договор, ответникът П. е прехвърлил безвъзмездно на своята съпруга Д.П. 17 721/24 721 ид.ч. от апартамента, тъй като 10 721/24 721 ид.ч. от него към момента на сключването на брачния договор са били негова индивидуална собственост, а 14 000/24 721 ид.ч. са били в режим на СИО, защото имотът е отстъпен на първия ответник като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот и при цена на имота 24 721 лв. е следвало да се доплати сумата 14 000 лв., което плащане е извършено по време на брака с разрешен заем от ДСК. Твърдят, че със сделката по брачния договор страните по нея се целели да увредят и са увредили кредитора Й. Щ., чието вземане на основание чл. 45 от ЗЗД е възникнало на 7.04.2013 г. Твърдят, че със сделката продажба от 27.07.2018 г. ответницата П. продава със съгласието на съпруга си апартамента, включая посочените по-горе идеални части от него, които е придобила със сделката по брачния договор, на ответника И. срещу задължението на купувача да заплати по банков път в срок до 30.09.2018 г. цената на имота 85 000 лв., която цена незначително надхвърля данъчната оценка на апартамента 84 474,80 лв. и е на половината от пазарната. Твърдят, че П., използвайки посочени електронни сайтове за продажба към 13.09.2018 г. все още продава вече продадения апартамент за сумата 78 000 евро. Твърдят, че двамата ответници П.и не са освобождавали жилището и продължават да живеят в него. Твърдят, че с поредицата от двете разпореждания, безвъзмездно и възмездно, се е целяло единствено увреждането на кредиторите поради невъзможност те да се удовлетворят от имуществото-предмет на сделките, като е налице знание за това увреждане у всички ответници. Твърдят, че е налице знание конкретно за последния приобретател, третият ответник И., закупил имота след влизане в сила на решението на ВКС, срещу отложено плащане, на ниска цена, без първите двама ответници да са гарантирали интересите си за получаване на цената чрез учредяване на тежест или други обезпечения в тяхна полза, при силно занижена цена, като имотът и след отчуждаването му се продава от прехвърлителя и семейство П.и продължават да живеят в него. Твърдят, че присъдата на ответника П.П. е публично известна и наказателното дело в продължение на 4 години е било предмет на публикации в електронни сайтове, вестници и телевизионни медии.

Ответникът М.И. оспорва с отговора на исковата молба от 17.12.2018 г.

4 твърдението на ищците, че покупката на апартамента от негова страна е с цел да бъдат увредени кредитори на П.П., у него да е било формирано знание за увреждане, което увреждане да е насочено срещу кредитори на П.П., както и към датата на извършване на покупко-продажбата 27.07.2018 г. той да е знаел за това, че П.П. е имал кредитори. Заявява, че уговорената цена и начина на плащане не са индиция за знание за увреждане, което да се е формирало у него, като посочената в нотариалния акт цена е реално уговорената такава и изложените от ищците обстоятелства от ищците относно уговарянето и плащането на цената не обосновават знание за увреждане. Твърди, че не е запознат с образуваното наказателно дело и постановените по него съдебни актове. Заявява, че ищците не са изложили обстоятелства за връзка между тях и него, те не са роднини, от кръга по ЗЗД, нито са свързани лица. Заявява, че Д.П. не е обвинено или осъдено лице и ищците не са нейни кредитори, поради което няма как да се говори за уговорка между длъжник и съконтрахент, след като той е закупил имота от Д.П., която е била единствен собственик на обекта.

Ответниците П.П. и Д.П. с отговора на исковата молба от 7.01.2019 г. оспорват сключеният между тях брачен договор относно апартамента да е с цел да бъдат увредени кредитори на П.П., както и да е било у тях формирано знание и намерение за увреждане на кредитори и конкретно на ищците.

Оспорват определената в исковата молба като индивидуална собственост на ответника П. идеална част от имота. Оспорват твърдението на ищците, че занижената според тях продажна цена на апартамента представлява индиция за знание за увреждане или други индиции по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.

Оспорват медийното оповестяване на наказателното дело да представлява наличие на знание и в тази връзка да е налице намерение за увреждане и у купувача на апартамента М.И., тъй като апартаментът е продаден от Д.П. като собственичка, а не от П.П.. Заявяват, че уговорената цена и начина на плащане не са индиция за знание за увреждане, което да е формирано у тях и у купувача И., като уговорената цена е реална такава и изложените от ищците обстоятелства по уговарянето и плащането на цената сами по себе си не обосновават знание за увреждане. Заявяват, че не са запознавали И. с образуваното наказателно дело и постановените по него съдебни актове относно инцидент от преди повече от пет години. Заявяват, че разгласата 5 относно инцидента не означава, че купувачът е информиран за него и развитието му. Заявяват, че купувачът И. се е свързал с Д.П. в резултат на публикуваните обяви. Заявяват, че продавачът П. не е обвинено или осъдено лице и настоящите ищци не са нейни кредитори както към 2013 г., така и към датата на извършената продажба, поради което няма как да се говори за уговорка между длъжник и контрахент, тъй като длъжник няма. Заявяват, че купувачът е придобил възмездно собствеността върху апартамента, което придобиване е преди вписване на исковата молба, което го прави трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 135,ал.1 от ЗЗД.

С обжалваното съдебно решение окръжния съд приема, че с влязла в сила присъда ответникът П.П. е осъден солидарно с Й. П. да заплати на Й. Щ. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението, че двамата ищци са наследници на Й. Щ., че ответниците П.и са съпрузи и са сключили брак на 23.08.1980 г., че процесният апартамент е придобит от П. по време на брака като обезщетение срещу отчужден негов имот при цена 24 721 лв., от която 10 721 лв. е от стойността на отчуждения имот и собствени средства и 14 000 лв. са от заем от ДСК, поради което 14 000/24 721 ид.ч. от имота се явяват СИО, а 10 721/24 721 ид.ч. са лична собственост на съпруга вследствие трансформация на негови лични средства. Съдът приема, че с брачния договор от 23.04.2014 г. съпругът е прехвърлил на съпругата си собствеността върху 17 721/24 721 ид.ч., от които 10 721/24 721 ид.ч. са негова лична собственост и 7 000/24 721 ид.ч. са от дела му в СИО.

Разпечатката съдържа 25 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f616e70c-109a-4e05-b586-13a92dd6a119