Решение № 2555 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2555 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. И. като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110158612 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Р. Т. и М. С. Т., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2505.31 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 34.96 лева - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.09.2020г.30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2023г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „С.“ бл. ..., вх. .., ет..., с абонатен номер ...; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 453.50 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 11.10.2023г., както и сумата 7.85 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.02.2021г.- 11.10.2023г.

Сумите се претендират от двамата ответници разделно – спрямо всеки от тях по ½ част от цялото вземане.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците по силата на наследствено правоприемство съобразно което са станали собственици на по ½ ид.ч. от процесния имот, 1 въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.

„С.“ бл...., вх..., ет...., с абонатен номер ..., като ответницитет имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице- помагач.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Р. Т., уведомен за исковата молба, не подава писмен отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. С. Т., уведомен за исковата молба, подава писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв. Г., който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Твърди, че доверителят му не е носител на вещни права върху имота. Оспорва дължимостта на лихва върху главницата за топлинна енергия с довод, че клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и дължимостта на лихва върху главницата за дялово разпределение с довод, че не е определен падеж на задължението, поради което длъжникът изпада в забава след поканата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от 17.02.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к. С., блок ..., вх. .. и .., на което е взето решение за сключване на договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД договор от 26.02.2002г. Видно от приложените удостоверение от СГС, уведомление, договор за прехвърляне на дружествен дял и решение на ОС ФДР е променила наименованието си на „Иста България“ ЕООД, а в последствие дружеството е придобито по реда на преобразуването в „Техем Сървисис“ ЕООД. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва 2 собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Топлинната енергия за отопление е разпределяна с 3 броя радиатора с разпределител с дистанционен отчет. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база без водомер по т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването в зависимост от пълния отопляем обем – 118 куб.м. и този на ЕС – 3307 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2515.31 лева, от които 783.18 лева за отопление и сградна инсталация и 1732.13 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравнителните сметки, вземането за главница топлинна енергия възлиза на 2615.00 лева – или сума по-голяма от претендираната.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

3

Извежда се от договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 28.09.1971г., че правото на собственост върху недвижим имот, находящ се на ул. „...“ № ..., блок ..., вх. .., ет. .., ж.к. ...., е придобито от Р. А. Т. и М. С. Т.. Съгласно удостоверение, издадено от ГИС София този адрес е идентичен с адреса на топлоснабдения имот – ж.к. С., блок ..., вх. ... Извежда се още от удостоверение, издадено от СО, район красно село /л.13/, че този имот, придобит от Р. А. Т. и М. С. Т., е апартамент № ... на посочения адрес.

Видно е от представеното удостоверение за наследници /л.14/, че М. С. Т. е починала на 26.04.2014г. и е оставила за свои наследници двете си деца – С. Р. Т. и Л. Р. Т.. Извежда се от служебно извършената справка и удостоверение за наследници /л.54/, че С. Р. Т. е починала на 08.04.2021г. и е оставила за свой наследник сина си М. С. Т..

Извежда се от служебно извършената справка /л.43/, че Р. А. Т. е бил съпруг на М. С. Т., с която са придобили през 1971г. топлоснабдения имот, ерго е баща на С. Р. Т. и на Л. Р. Т., както и че лицето е починало.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово 4 разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.