Решение № 4572 от 30.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4572 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100500249 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Н.п.к.“ ЕООД, представлявано от управителя М.Р., срещу решение № 11637/04.07.2023 г. по гр. д. № 3426/2023 г. на Софийски районен съд, 177 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Н.п.к.“ срещу П и п.с.у. „Е.Б.“ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3071,21 лв. – стойност на доставени без основание и незаплатени плодове по схема „Училищен плод“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60711/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за немотивираност на обжалвания съдебен акт. Въпреки че в исковата молба били изложени твърдения, сочещи на претенция за заплащане на разходи за доставени плодове, които се плащат от държавния бюджет, съдът дал погрешна квалификация на предявения иск по чл.

422, вр. чл. 59 ЗЗД. Сочи се, че дружеството е доставило на ответника възмездно плодове, като не били заплатени дължимите за това суми от фондовете на ЕС или от националния бюджет, а ответникът получил именно целеви средства от националния бюджет за безплатно предоставяне на плодовете на учениците.

Сочи се, че ищецът е доставил плодовете на ответното учебно заведение поради грешка, считайки, че П и п.с.у. „Е.Б.“ било включено в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020 г. Освен това, с оглед приемането на доставката от страна на ответника, се счита, че е налице съгласие между страните за продажба на плодовете на обичайната цена за този 1 вид продажба. След като плодовете били приети, то от ответника се дължала уговорената продажна цена съгласно издадената фактура, поради което се счита, че е било налице основание за доставката - договор за покупко-продажба. Поддържа се още, че ответникът е спестил разходи, които са действително необходими и ответникът следвало да ги понесе от собственото си имущество. С оглед на регламентацията, дадена Наредба № 6 от 10 август 2011 г. на министъра на здравеопазването и от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, въззивникът счита, че след като финансирането на плодовете било осигурено от държавния бюджет, то ответното учебно заведение имало задължение да заплати доставените продукти. По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна П и п.с.у. „Е.Б.“, чрез адв. С. С., с който се излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че ответникът се явява бенефициент по схемата „Училищен плод“, която се финансира от Европейския фонд за гарантиране на З.то и от държавния бюджет и за изпълнението на която отговаря Държавен фонд „З.“, поради което за учебното заведение няма задължение за заплащане на предоставените плодове нито по закон, нито по договор.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

С обжалваното решение СРС приема за установено, че П и п.с.у. „Е.Б.“ е заявило участие по схема „Училищен плод“ от ДФ „З.“, като подало декларация до Държавен фонд „З.“ за три учебни години: 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.; че с акт за одобрение от 16.10.2018 г. ДФ „З.“ е одобрил „Н.п.к.“ ЕООД за изпълнител по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ за период от три години, съгласно Приложение към акта, представляващо списък на учебни заведения, сред които е и ответникът; че „Н.п.к.“ ЕООД осъществило доставка на плодове на посочените в исковата молба дати, в посочените количества и на посочената стойност.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че по делото не се доказва ответникът да се е обогатил без основание за сметка на ищеца, доколкото процесните плодове са предоставени на ответника по схемата „Училищен плод“, която се изпълнява в рамките на приета Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в Република България, приета на основание чл. 23, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. Изпълнител на тази стратегия е ДФ „З.“, а редът на изпълнение е посочен в Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“. Посочено е, че съгласно чл. 15, ал. 1 от същата изпълнителният директор на ДФ „З.“ издава акт за одобрение на заявителя по съответната схема, по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФ „З.“. При наличието на издаден акт за одобрение на ищеца като изпълнител по схемата за доставка на плодове е установено наличието на административно правоотношение между ищеца и ДФ „З.“. Поради това СРС приема, че именно това правоотношение е правното основание за доставяне на процесните плодове, поради което сумата от 3071,21 лв. не е дължима на ищеца без правно основание. Освен това е посочено, че съгласно чл. 19, ал. 4 от Наредбата ДФ „З.“ изплаща одобрените суми на заявителя, поради което в случая ответникът не е материално легитимиран, а предявеният иск подлежи на отхвърляне.

За да се произнесе, Софийски градски съд приема за установено следното:

Ищецът „Н.п.к.“ ЕООД е сезирал районния съд с иск за признаване за установено по отношение на П и п.с.у. „Е.Б.“, че ответното учебно заведение му дължи сумата 3071,21 лева – стойност на доставени без основание плодове за месец ноември 2018 г., с която същото се е обогатило за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 09.11.2022 г., за която сума е 2 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60711/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав. Изложени са твърдения, че през м. ноември 2018 г., в периода от 07.11.2018 г. до 28.11.2018 г., дружеството е доставило конкретно посочени в исковата молба количества плодове, за което е съставен приемопредавателен протокол № 1 за доставени продукти през м. ноември 2018 г., подписан от доставчика и от получателя П и п.с.у. „Е.Б.“ и дружеството е издало фактура № 6100000001 от 30.11.2018 г. на обща стойност 3071,21 лв. с ДДС. Твърди се, че ответното учебно заведение е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в ДФ „З.“ за три учебни години 2018/2019 г., 2019/2020, 2020/2021 г., т. е. поръчка на плодове от страна на учебното заведение не е налице, а дружеството „Н.п.к.“ ЕООД е одобрен изпълнител за доставка на плодове в П и п.с.у. „Е.Б.“ по схема „Училищен плод“. Сочи се, че дружеството не е получило плащане по издадената фактура, тъй като приемо-предавателните протоколи и фактурата не били одобрени от ДФ „З.“. Изложени са твърдения, че между страните няма нито формален, нито неформален договор за доставка на плодове, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването, равностойността на доставката по данните от издадената фактура. Посочено е, че претендираната сума се дължи на извъндоговорно основание, тъй като между ищеца и ответника няма взаимоотношения по обществена поръчка. Твърди се, че неоснователното обогатяване на длъжника е под формата на спестяване на разходи, които са действително необходими и длъжникът е следвало да ги понесе от собственото си имущество, като с предаване на процесните плодове „Н.п.к.“ ЕООД се е лишило от собствените си активи и не е могло да реализира друга търговска сделка, чрез която да увеличи имуществото си.

Впоследствие, с молба, депозирана в изпълнение на указания на съда, ищецът е уточнил, че ответникът се е обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на ищцовото дружество и следва да заплати равностойността на това, с което се е обогатил, до размера на обедняването, тоест посочената във фактурата равностойност на плодовете.

Ответникът П и п.с.у. „Е.Б.“ оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът е извършил доставката на плодове, но се отрича между страните да съществуват договорни отношения във връзка с договор за доставка, доколкото доставката на тези плодове е по схемата „Училищен плод“ и стойността им следва да бъде заплатена от ДФ „З.“, на който са възложени всички функции по прилагане на схемата. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото става въпрос за периодични доставки.

Установява се от представения приемо-предавателен протокол за приемане/предаване на продукти по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, че през м. ноември 2018 г. (на 05.11.2018 г., 07.11.2018 г., 09.11.2018 г., 12.11.2018 г., 14.11.2018 г., 16.11.2018 г., 19.11.2018 г., 21.11.2018 г., 26.11.2018 г., и 28.11.2018 г.), ищцовото дружество е доставило на ответника следното количество плодове: грозде – 188 кг., ябълки – 413.600 кг., круши – 310.

200 кг., и банани – 103.400 кг.

За извършената доставка е издадена фактура № 6100000001/30.11.2018 г. на обща стойност 3071,21 лв. с ДДС. Изрично във фактурата е отбелязано, че „сумата по фактурата ще се плати до размера, одобрен от ДФ „З.“ – разплащателна агенция“.

По делото е представен акт за одобрение № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г., с който изпълнителният директор на ДФ „З.“ е одобрил „Н.п.к.“ ЕООД за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ на учениците в учебните заведения, съгласно приложение № 1, което е неразделна част от акта, за срок от три години. Видно от приложение № 1, Основно училище „Е.Б.“ е включено в списъка под № 463.

3

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото е правилно.

С оглед на изложените от ищеца фактически твърдения и формулираното към съда искане, районният съд правилно е квалифицирал претенцията по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

По делото е безспорно, че процесните плодове са предоставени на П и п.с.у. „Е.Б.“ по схема „Училищен плод“. Тази схема се изпълнява в рамките на приета Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в Република България. Изпълнител на тази стратегия е ДФ „З.“, а редът на изпълнение е посочен в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“. Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че прилагането на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на З.то, както и от държавния бюджет. ДФ „З.“ е органът, пред който се заявява участието в безплатните за учебните заведения схеми, като наред с това ДФ „З.“ одобрява и оттегля одобрението на заявителите и изплаща помощта по схемите, като именно на Фонда са предоставени редица други функции по прилагането на схемите.