Решение № 93 от 24.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Ст. Й. Ар. като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500684 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 8139/28.05.2021г., постановено по гр.д. № 972/2020г. по описа на РС П., в частта му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за горницата над уважената част до пълния претендиран размер от 2 383лв., която горница обхваща 380лв./от претендираните 420лв./- сторени транспортни разходи за автобусен билет за осигуряването на пътуването от гр. П. до гр. София и обратно за участие в процесуално следствени действия и пред съда; 600лв.- разлика до общия размер на търсените разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в отчетеното като незаконно наказателно производство, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от И. С. Б., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл.*, ап.*, ет. *, чрез пълномощника адв.

А.Б..

Навадени са с въззивната жалба от жалбоподателят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС П., както и че същото е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорват се изводите на първоинстанциония съд в обжалваното съдебно решение, на които същият се е позовал за да отхвърли като неоснователен иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, 1 след като е приел че разноските направени от ищеца в рамките на наказателното производство срещу него, съставляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ. С жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда за недоказаност на направените разходи за транспорт, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за извършването на такива разходи. Излагат се доводи с въззивната жалба, че достатъчно за да се приеме че такива разноски са направени в наказателното производство е установеното въз основа на материалите по делото- че ищецът е взел лично участие на досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес- общо 17 пъти/като не се оспорва че за три от датите посочени в исковата молба това е останало недоказано/. Сочи се още че по делото въз основа на удостоверение по реда на чл. 192 от ГПК от трето неучастващо по делото лице- „Е. -А. - И. А.“, се установява че за периода 2005.2007г. сумата на билета за пътуване от П. до София е била 10лв., а за периода от 2009г. до 2014г. е била 12лв. Поддържа се с въззивната жалба, че въз основа на доказатлествата съдържащи се в материалите по наказателното дело и въз основа на цитираното удостоверение, предявения иск за обезщетение за вреди от извършените разходи за транспорт следва да се приеме за доказан както по основание, така и по размер, като необосновано предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ в тази му част е бил отхвърлен от РС П. като недоказан.

С въззивната жалба оспорва се като неоснователен и отказа на съда да уважи предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, в частта му за направените разноски за адвокатска защита по делото, поради липса на доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение на защитниците. Излагат се съображения, че от материалите по делото в наказателното производство видно е, че адв. Р. Ц. е участвала в процеса като е осъществила защита и процесуално представителство както по НОХ дело № 87/2005г. по описа на Софийския военен съд, така и пред разследващите органи на досъдебното производство, при взимане на мярка „Задържане под стража“ и при нейната отмяна, за което са били сключени два договора с обща стойност на посочения в тях адвокатски хонорар- 800лв. Излагат се съображения че видно е от извършената от адв. Ц. работа, че посочената в договорите за правна помощ сума е изключително занижена и нереална, поради това поддържа се с въззивната жалба че съдът е следвало да уважи предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и в частта му за претендираната сума за адвокатски хонорар в размер на 300лв., който е бил платен от обвиняемия, но не е бил отбелязан като платен от адв. Р.Ц. в двата договора за правна помощ. На същото основание с въззивната жалба са изложени доводи и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., неотбелязано в договорите за правна помощ с адв. А. А..

С въззивната жалба се твърди от жалбоподателя, че съдът не е дал отговор и на друг въпросв случай че адвокатски хонорар претендиран като обезщетение с иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, не е бил реално заплатен на защитника осъществявал процесуално представителство и защита в рамките на наказателното производство, то тогава неизплатеното такова не се ли дължи, след като има за причина незаконното обвинение ?

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 2

8139/28.05.2021г., постановено по гр.д. № 972/2020г. по описа на РС П., в частта му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за горницата над уважената част до пълния претендиран размер от 2 383лв., която горница обхваща 380лв./от претендираните 420лв./- сторени транспортни разходи за автобусен билет за осигуряването на пътуването от гр. П. до гр. София и обратно за участие в процесуално следствени действия и пред съда; 600лв.- разлика до общия размер на търсените разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в отчетеното като незаконно наказателно производство, като постанови ново решение с което да уважи предявения иск по чл. 2 ал.1 т.

3 от ЗОДОВ и в тази му част.

Претендират се разноските пред двете съдебни инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна срещу въззивната жалба.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

В пледоариите си по делото, представителят на РП Благоевград, моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС П., като правилно и обосновано. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил частично предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, за претендираното обезщетение адвокатски хонорар и разноски за транспорт, за които по делото не са представени никакви разходни документи, както и договор за правна помощ или друг писмен документ, че претендираните суми за адвокатски хонорар са били платени на защитниците на подсъдимия, участвали в наказателните производства срещу И. С. Б..

Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Ц. С.“, бл.*, ет. *, ап.*, срещу Прокуратурата на РБ, като е предявен иск е с правно основание чл. 4 във вр. с чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано делото пред РС П., че срещу И. С. Б. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер (с последна юридическа квалификация по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 371, б.

„б“ и чл. 2, ал. 2 НК), за което е бил оправдан с Присъда № 282/22.04.2015 г. по НОХ дело № 495/14г., по описа на Районен съд П., влязла в законна сила на 23.10.2015г. Исковата претенция е основана на доводите, че в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършването на тежко умишлено престъпление срещу И. С. Б., 3 същият е претърпял имуществени вреди с общ размер 2 838лв. (след допуснатото изменение на иска и намаляването на претенцията по размер, извършено при условията на чл. 214 ал.

1, изр. 3, предл. 1 ГПК), включващи: 420 лв. - разходи за пътуване от гр. П. до гр. София и обратно, за участие в процесуално-следствени действия; 1 400 лв. - разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателния процес, и 1 018 лв. - законна лихва за забава, начислена върху сумата от 1 000лв., представляваща мярка за неотклонение „гаранция“, за периода 09.04.2003г.-14.03.2011г.

Иска се от съда да осъди Прокуратурата на РБ да заплати на И. С. Б., претендираните суми, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до окончателното и изплащане.

Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат- А.Б., представляваща въззивника по сегашното дело, тъй като същата му оказва безплатна правна помощ, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА.

С писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република България, оспорва предявените срещу нея искове за имуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, по основание и размер, като се възразява че ищецът не е ангажирал доказателства за направените от него разходи за пътувания, както и за платени на неговите защитници адвокатски хонорари за процесуално представителство и защита по наказателните дела, както и не е установил наличието на причинно следствена връзка между претендираните имуществени вреди и незаконното обвинение в престъпление.

Навадено е с отговора на ИМ и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за адвокатско възнаграждение, тъй като същите надвишават размера на възнагражденията по наказателни дела, предвиден в Наредба № 1/1999г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Оспорва се искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. А.Б., за процесуалното представителство и защита по делото пред настоящата съдебна инстанция.

Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а установява се и от материалите приложени по делото за наказателните производства, водени срещу И. С. Б., че наказателното преследване срещу въззивника е започнало въз основа на Постановление от 27.08.2002г. на Военно окръжна прокуратура София, предмет на образуваното ДП/Следствено дело № VI-17 от 2002г./, като И. С. Б. е привлечен като обвиняем, по повдигнато срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление- военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 2, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 8 години.

Установява се по безспорен начин, че И. С. Б. е бил окончателно признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, с влязла в законна сила на 23.10.2015г.- Присъда № 282/22.04.2015г., постановена по НОХ дело № 495/2014г. по описа на РС П..

4

По делото са приобщени като доказателства наказателни дела водени срещу И. С. Б./н. о. х. д. № 495/14 г. на Районен съд - гр. П. и приложените към него: том I - том XI от ДП Ns VI17/02 г. на Военноокръжна прокуратура - гр. София, ч. н. д № 697/14 г. на ВКС, н. д. № 26/14 г, на Военен съд - гр. Сливен, ч. н. д № 461/14 г. на ВКС, н. д. № 214/16 г. на Военен съд-гр. София, н. д. № 162/14 г. на Военен съд - гр. София, н. д. № 39/12 г. на Военноапелативния съд, н. д. № 33/12 г. на Военноапелативния съд, н. д. № 183/11 г. на Военен съд - гр. София, н. д. 87/05 г. на Военен съд - гр. София, н. д. № 59/07 г. на Военноапелативния съд, н. д. 754/06 г. на ВКС; н. д. № 210/05 г. на Военноапелативния съд, н. д. N° 123/07 г. на Военен съд - гр. София, н. д. № 15/09 г. на Военноапелативния съд, н. д.

№ 63/08 г. на Военноапелативния съд, н. д. № 694/08 г. на ВКС, н. д. № 748/09 г. на Районен съд - гр. П., н. д. № 1023/09 г. на Районен съд - гр. П. и н. д. N° 39/05 г. на Военен съд - гр.