Решение № 6173 от 21.08.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.

София, 21.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 159 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Ищцата М.Я. твърди, че на 17.01.2014 г. в Румъния на път DJ504 в посока от гр. Александрия към гр. Питещ, е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Пежо 306“ с рег. № Р 1608 АР, който отнел предимството и се ударил в л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, в който е пътувала ищцата. Вследствие на това ПТП на ищцата е причинено телесно увреждане – изкълчване на бедрото в ляво, като ищцата е лекувана в болница, а след това е преминала няколко процедури по рехабилитация и физиотерапия, като продължава и до сега да изпитва болки и ограничения в движението. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 306“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска той да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска, като оспорва както обстоятелството, че процесното ПТП изобщо се е състояло, така и това, че, в случай че то действително е настъпило, е причинено от поведението на водач, застрахован при ответника, съответно че ищцата е претърпяла сочените от нея увреждания, които да се следствие от процесното ПТП, а също така оспорва и посоченото от ищцата лечение да е проведено или да има връзка със заявените от нея увреждания. При евентуалност прави възражение са съпричиняване на увреждането от страна на ищцата поради това, че не е била с поставен предпазен колан. Ответникът счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен, както и че не следва да носи отговорност за лихви за забава върху размера на обезщетението от преди предявяване на иска. Евентуално възразява за погасяване по давност на вземането на ищцата за лихва за забава. Ответникът не оспорва обстоятелството, че към датата на ПТП, сочена от ищцата, гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 306“ е застрахована при него. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От представения по делото протокол от 17.01.2014 г., изготвен от служители на полицейския инспекторат на окръг Телеорман, Румъния, се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП на кръстовището на пътища DJ504 и V06F на територията на община Александрия, Румъния. В това ПТП са участвали л.а. „Пежо 306“ с рег. № ******** и л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********. В протокола, който съответства на използвания в българската практика протокол за оглед на местопроизшествие, подробно е описано местоположението на автомобилите, установените по тях щети, както и установените пострадали лица, като към протокола е приложен и албум със снимки. Според посоченото в протокола сред пострадалите лица е и ищцата М.Я..

Следва да се има предвид и че страните по делото не спорят относно това, че посоченият протокол е изготвен от компетентните за това длъжностни лица съгласно законодателството на Румъния (това страните заявяват в съдебно заседание на 12.07.2018 г.). В този смисъл следва да се приеме, че протоколът представлява официален удостоверителен документ и посочените констатации в него обвързват съда съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Възраженията на ответника относно достоверността на превода на документа (както и на други документи на чужд език по делото) са неоснователни, тъй като преводите са подписани от преводачът, който ги е извършил, а са заверени и от представилата ги страна (съгласно чл. 185 ГПК). Същевременно оспорването на верността на преводите от ответника е общо (за всички документи), като освен това ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се разколебава предположението за вярност на преводите, което следва с оглед на начина, по който са изготвени и заверени.

Конкретният начин, по който се е осъществило процесното ПТП, се установява както от информацията от посочения протокол (местоположение на автомобилите, деформации по тях, обстановка в района на ПТП), така и с оглед анализа на тази информация (включително от приложените снимки), извършен от автотехническата експертиза по делото. Според експертизата при процесното ПТП л.а. „Мерцедес Спринтер“ е навлязъл в кръстовище, движейки се по път с предимство. По същото време л.а. „Пежо 306“ също е навлязъл в кръстовището, излизайки от път без предимство. Скоростите на движение и на двата автомобила са сходни (на л.а. „Мерцедес Спринтер“ – 41 км/ч, а на л.а. „Пежо 306“ – 46 км/ч). Така л.а. „Пежо 306“ е навлязъл в опасната зона на движещия се в кръстовището л.а. „Мерцедес Спринтер“, при което водачът на последния не е можел да избегне удара. Наличните пътни знаци, с които е регулирано кръстовището, се установяват от посоченото в протокола за оглед, от приложения фотоалбум и са възпроизведени от автотехническата експертиза.

При този начин на осъществяване на процесното ПТП следва да се приеме, че то е причинено от поведението на водача на л.а. „Пежо 306“, тъй като при едновременното достигане на двата автомобила до кръстовището и при ясна видимост (както е описано в протокола) той не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил. Макар съдът да не разполага с конкретни данни за законодателството на Румъния относно движението по пътищата, следва да се съобразят правилата на Конвенцията за пътното движение от 1968 г. и Конвенцията за пътните знаци и сигнали от 1968 г.

– и двете ратифицирани от Румъния през 1980 г. (според информацията на интернет страницата на ООН). Според чл. 10, параграф 2 от Конвенцията за пътните знаци и сигнали със знак В 2 „отстъпи път“ се уведомяват водачите, че трябва да пропуснат превозните средства, намиращи се на пътя, който приближават (формата на знака според приложението към конвенцията е идентична с тази, използвана в България, като същият знак се вижда и на приложените към протокола за оглед снимки). Съгласно чл. 5, параграф 1 от Конвенцията за пътното движение използващите пътищата са длъжни да се подчиняват на указанията на пътните знаци, дори когато те изглеждат в противоречие с останалите правила на движението. В случая водачът на л.а. „Пежо 306“ е нарушил посочените правила, поради което поведението му е противоправно.

Както се посочи, при процесното

ПТП е пострадала ищцата, която е пътувала в л.а. „Мерцедес Спринтер“. Това обстоятелство се установява както от посоченото в протокола за оглед, така и с оглед заключенията на съдебномедицинската експертиза по делото, при което вещото лице свързва получените от ищцата увреждания с процесното събитие, и на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която разглежда получените от ищцата травми именно като пътник в л.а. „Мерцедес Спринтер“. Така заключенията на вещите лица потвърждават, че ищцата е била пътник в посочения автомобил и е пострадала при процесното ПТП, като е получила телесни увреждания.

Следователно поведението на водача на л.а. „Пежо 306“ е противоправно, тъй като не е спазил посоченото правило относно предимството, като неговите действия са виновно извършени (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2&nbsp ЗЗД). Това поведение е довело до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са причинени и увреждания на ищцата. Следователно за ищцата е възникнало вземане за обезщетение на претърпяните от нея вреди във връзка с причинените й увреждания (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).

Тъй като процесното събитие е настъпило в Румъния, следва да се съобрази приложимото право към непозволеното увреждане, както от гледна точка на определянето на фактическия състав, посочен по-горе, от който възниква правото на обезщетение за ищцата, така и с оглед определянето на размера на дължимото обезщетение, както и за преценката на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на ищцата (съгласно чл. 15 от Регламент Рим II).

Според чл. 4, параграф 1 от

Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) приложимото право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, където е настъпила вредата, независимо от това къде се е осъществил вредоносният факт или са настъпили други непреки последици. Според т. 17 от преамбюла на регламента държавата, в която е настъпила вредата, е държавата, в която са претърпени болките и страданията от увреденото лице. В съответствие с посочените правила в случай на причинена смърт и претенция за обезщетение на вреди от страна на близките на починалия посоченият принцип сочи, че приложимо право към това непозволено увреждане е правото на държавата, където е причинена смъртта, тъй като там са понесени болките и страданията от пострадалия. Вредите, свързани с настъпилата смърт за близките на починалия, представляват непреки последици и не са определящи за приложимото право (така решение на СЕС по дело С-350/14).

Настоящият случай обаче е свързан с неимуществени вреди, причинени пряко на пострадалата ищца. Според показанията на свидетеля Н.Я.след процесното събитие ищцата е пребивавала само един ден в Румъния (това се потвърждава и от данните от медицинската документация по делото и заключението на съдебномедицинската експертиза), като след това е транспортирана до България, където е продължило лечението й. От тези показания може да се направи извод и че обичайното местопребиваване на ищцата е в България (свидетелят заявява, че след болницата в гр. Варна ищцата е продължила лечението си вкъщи, което е домът й в България), а това е заявено и от самата ищца (в молба от 09.07.2018 г.). Поради това, макар и с известна условност, може да се приеме, че процесните вреди за ищцата, изразяващи се в болки, страдания и стрес, са настъпили в България, където ищцата е лекувана и където е обичайното й местопребиваване, т.е. където тя е изпитвала тези болки и страдания. Следователно съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент Рим II приложимото към отговорността на водача право е българското.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, вследствие на процесното ПТП ищцата е получила изкълчване на бедрото вляво със счупване без разместване на бедрената шийка. Поради естеството на травмата не е извършвана операция, но кракът на ищцата е обездвижен с поставена екстензия за период от два месеца и половина, през който тя не е можела да става от леглото и се е нуждаела от чужда помощ за всекидневното си обслужване. Престоят на ищцата в болницата в Румъния е бил от един ден, а след това е била в болница в гр. Варна за 8 дни (според представената епикриза от болницата). След това лечението е продължило в дома на ищцата. Според вещото лице (включително посоченото при разпита му) след свалянето на екстензията ищцата е можела да ходи с патерици за период от около 8 месеца, като общият възстановителен период е 6 до 8 месеца. В рамките на този период, около 6 месеца след полученото увреждане, е извършена и задължителна рехабилитация, свързана с възстановяването на ищцата.

Данните за състоянието на ищцата и развитието на оздравителния процес, посочени от вещото лице, като цяло съвпадат и с показанията на свидетеля Н. Я., който е син на ищцата. Налице е обаче сериозно разминаване по отношение на продължителността на различните етапи от лечението на ищцата. Свидетелят заявява, че ищцата е била в болница за един месец (което противоречи на посоченото в епикризата – 8 дни). След това, според свидетеля, ищцата е лежала вкъщи още 6 месеца, през което време не е можела да се обслужва сама, като между 8 месеца и година са изминали преди да започне постепенно да се придвижва. Тези периоди също противоречат както на посоченото от вещото лице относно нормалния ход на възстановителния процес, така и на данните от представената епикриза от 04.06.2014 г. (пет месеца след процесното събитие) за рехабилитацията на ищцата, където е отбелязано, че ищцата може да се придвижва самостоятелно на къси разстояния с помощно средство. Освен това свидетелят заявява и че преди процесното събитие ищцата не е имала оплаквания, свързани с костите и ставите, докато според вещото лице данните от медицинската документация сочат, че тя има такива заболявания, някои от които вродени (сколиоза), а други с известна давност от преди събитието, въпреки че те не са допринесли за получената от ищцата травма при процесното ПТП.