Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 511 от 08.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 341/2026
Вид
Решение № 511
Подписан
08.07.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Христина Михайлова, Галина Христова Нейчева, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА в присъствието на прокурора Т. Г. А. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600341 по описа за 2026 година С Присъда от 24.03.2025 год., постановена по НОХД №12533/2023 год., НО, 134-ти състав на Софийски Районен съд, е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. В.

П., роден на ********. в гр. Тетевен, българин, български гражданин, с настоящ адрес - с. Десевица, общ. Плевен, ул. „********, без образование, осъждан, ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: На 09.08.2022 г. от строителен обект с УПИ IX, 2636, находящ се в гр. София, кв. „Витоша“, до бл. 3, в съучастие като съизвършител с М. М. Д., ЕГН: **********, С. И. Д., ЕГН: ********** и И. М. К., ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи 24 броя метални телескопични подпори, с единична стойност 19.00 лева, на обща стойност 456 лева; 21 броя метални кламери за кофраж с единична цена 46,58 лева, на обща стойност 983.85 лева; 25 броя метални закрепящи елементи скоба тип „жабки“ с ед. цена 7,63 лева, на обща стойност 190.75 лева; 10 броя метални шпилки с дължина 1 м., с ед. цена 7.00 лева, на обща стойност 70.00 лева, 4 броя метални шпилки с дължина 1.30 м, с ед.цена 7,50 лева, на обща стойност 30.00 лева, както и 17 броя гайки, с ед. цена 9,81 лева, на обща стойност 166.77 лева, всичко в общ размер на 1897.37 лева /хиляда 1 осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, собственост на „Монолит 21-А.И З.“ ООД, ЕИК: 101732851, от владението на Н.С.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а именно С. П. бил спрян от пристигнали на място полицейски служители от 07 РУСДВР, които му попречили да напусне местопроизшествието с гореизброените вещи, а деянието е извършено от С. В. П. повторно, след като П. е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление с Определение от 06.11.2017 г. по ЧНД № 2737/2017 г. на PC-Плевен, с което на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията на П. наложени по НОХД № 564/2016 г. на РС-Тетевен и по НОХД № 2314/2017 г. на PC-Плевен в общо наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“ при общ режим и случаят не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.28, ал 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. М. К., роден на ******** г. в гр. Котел, българин, български гражданин, с настоящ адрес и адрес за призоваване - гр. Котел, ул. „********, неосъждан /реабилитиран/, неженен, основно образование, безработен, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че: На 09.08.2022 г. от строителен обект с УПИ IX, 2636, находящ се в гр.

София, кв. ********, в съучастие като съизвършител с М. М. Д., ЕГН:

********** е отнел чужди движими вещи - 24 броя метални телескопични подпори, с единична стойност 19.00 лева, на обща стойност 456 лева; 21 броя метални кламери за кофраж с единична цена 46,58 лева, на обща стойност 983.85 лева; 25 броя метални закрепящи елементи скоба тип „жабки“ с ед.

Цена 7,63 лева, на обща стойност 190.75 лева; 10 броя метални шпилки с дължина 1 м, с ед. цена 7.00 лева, на обща стойност 70.00 лева, 4 броя метални шпилки с дължина 1.30 м, с ед.цена 7.50 лева, на обща стойност 30.00 лева, както и 17 броя гайки, с ед. цена 9,81 лева, на обща стойност 166.77 лева, всичко в общ размер на 1897.37 лева /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, собственост на „Монолит 21-А.И З.“ ООД, ЕИК: 101732851, от владението на Н.С.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а именно И. К. е бил спрян от Н.П.Н. и С.А.Ю.

2

- полицейски служители при 07 РУ-СДВР, които осуетили напускането на местопроизшествието от страна на К. - престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като на основание чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложил за срок от 3 /три/ години.

С присъдата е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. М. Д., роден на ******** г. в гр.Тетевен, българин, български гражданин, с настоящ адрес и адрес за призоваване - с.Брестница, общ.Ябланица, ул. „********, неосъждан /реабилитиран/, неженен, основно образование, безработен, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН, в това че: На 09.08.2022 г. от строителен обект с УПИ IX, 2636, находящ се в гр.София, кв. ********, в съучастие като съизвършител с И. М.

К., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи — 24 броя метални телескопични подпори, с единична стойност 19.00 лева, на обща стойност 456 лева; 21 броя метални кламери за кофраж с единична цена 46,58 лева, на обща стойност 983.85 лева; 25 броя метални закрепящи елементи скоба тип „жабки“ с ед. цена 7,63 лева, на обща стойност 190.75 лева; 10 броя метални шпилки с дължина 1 м., с ед. цена 7.00 лева, на обща стойност 70.00 лева, 4 броя метални шпилки с дължина 1.30 м, с ед.цена 7,50 лева, на обща стойност 30.00 лева, както и 17 броя гайки, с ед. цена 9,81 лева, на обща стойност 166.77 лева, всичко в общ размер на 1897.37 лева /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, собственост на „Монолит 21-А.И З.“ ООД, ЕИК: 101732851, от владението на Н.С.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а именно М. Д. бил спрян от пристигнали на място полицейски служители от 07 РУ-СДВР - С.А. и Е. Д., които му попречили да напусне местопроизшествието с гореизброените вещи - престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като на основание чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложил за срок от 3 /три/ години.

С посочената присъда е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. И. Д., роден на ******** г. в гр. Тетевен, българин, български гражданин, с настоящ адрес и адрес за призоваване - с.Брестница, общ.Ябланица, ул. „********, осъждан, 3 неженен, основно образование, безработен, ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: На 09.08.2022 г. от строителен обект с УПИ IX, 2636, находящ се в гр. София, кв. ********, в съучастие като съизвършител с М. М.

Д., ЕГН: **********, С. В. П., ЕГН: ********** и И. М. К., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи - 24 броя метални телескопични подпори, с единична стойност 19.00 лева, на обща стойност 456 лева; 21 броя метални кламери за кофраж с единична цена 46,58 лева, на обща стойност 983.85 лева;

25 броя метални закрепящи елементи скоба тип „жабки“ с ед.цена 7,63 лева, на обща стойност 190.75 лева; 10 броя метални шпилки с дължина 1 м, с ед. цена 7.00 лева, на обща стойност 70.00 лева, 4 броя метални шпилки с дължина 1.30 м, с ед.цена 7,50 лева, на обща стойност 30.00 лева, както и 17 броя гайки, с ед. цена 9,81 лева, на обща стойност 166.77 лева, всичко в общ размер на 1897.37 лева /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/, собственост на „Монолит 21-А.И З.“ ООД, ЕИК:

101732851, от владението на Н.С.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а именно С. Д. бил спрян от пристигнали на място полицейски служители от 07 РУ-СДВР, които му попречили да напусне местопроизшествието с гореизброените вещи, а деянието е извършено от С. Д. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, след като същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва: Със Споразумение № 96/12.09.2016 г. по НОХД № 331/2016 г. на РС-Тетевен, в сила от 12.09.2016 г. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ от НК и му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим /изтърпяно на 21.04.2018 г./; Със Споразумение № 49/02.08.2019 г. по НОХД № 79/2019 г. на РС-Луковит, в сила от 02.08.2019 г. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.196, aл.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ от НК и му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1,4 години при първоначален строг режим - престъпление по чл.196, 4 ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.

„а“ и б.„б“ от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите И. М. К. и М. М. Д. /със снета по делото самоличност/ да заплатят в полза на Държавата и по сметка на СДВР солидарно сумата от 106,50 лева, представляваща сторените по делото разноски.

По делото е постъпил протест, в който се твърди, че така постановената присъда е неправилна в частта, с която подсъдимите С. П. и С. Д. са признати за невиновни. Прокурорът счита, че този извод на съда не се подкрепя от доказателствените материали и според него извършването на деянието от страна на двамата подсъдими е доказано по безспорен и несъмнен начин, като изброява подкрепящите обвинението доказателства. Иска се отмяна на присъдата в протестираната й част и постановяване на осъдителна такава с определяне на справедливо наказание.

Срещу подадения протест е постъпило възражение от защитника на подсъдимия П. – адвокат М., която намира постановената присъда за законосъобразна и правилна. Счита, че по отношение на подзащитния й не е доказано извършване на изпълнителното деяние. Моли да не бъде уважаван протеста, съответно – да бъде потвърдена присъдата по отношение на подсъдимия С. П..

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена и въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия И. К. - адвокат С.. В жалбата се излагат доводи за постановяване на присъдата при допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че протоколът от съдебното заседание, проведено на 24.03.2025 г., в което е обявена присъдата, е подписан електронно на 25.03.2025 г., а самата присъда е подписана електронно на 24.03.2025 г. Наложеното наказание се счита завишено и неотговарящо на тежестта на извършеното деяние. При изложените съображения се моли за изменение на присъдата, а именно намаляване на наложеното наказание.

По делото е постъпило и писмено становище от СРП, че след запознаване с възражението на адв.М., прокурорът поддържа протеста.

В закрито заседание от 04.02.2026 г. при насрочване на делото, въззивният съд е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата 5 по него не се налага събиране на допълнителни доказателства.

В откритото съдебно заседание пред състава на СГС представителят на СГП заявява, че не поддържа и оттегля протеста.

Същевременно защитникът на подсъдимия К. – адв.С. заявява, че оттегля депозираната въззивна жалба. Независимо от това, състава на СГС, като отчете, че производството по отношение на подсъдимия К. се разглежда задочно, по отношение на него, при условията на чл.269 от НПК, прие, че това е недопустимо с оглед липсата на изразено съгласие от подсъдимия за това, каквото е законовото изискване предвидено в чл.324 ал.2 от НПК, поради което следва въззивната инстанция да се произнесе по тази жалба.