Решение № 4033 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4033 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100513612 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД срещу постановление изх. № 639/14.10.2022г. на частен съдебен изпълнител Д. по изпълнително дело № 143/2022г., с което е оставено без уважение възражение вх.№ 00911/10.10.2022г. на частния жалбоподател - длъжник. Поддържа се, че са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 730 лв. на 200 лв., дължими само за образуване на изпълнителното производство на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Сочи се в жалбата, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от НМРАВ в размер на сумата 200 лв. Моли се съда да отмени обжалваното постановление, като намали размера на приетото адвокатско възнаграждение. Отделно се поддържа искане за намаляване на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, тъй като материалният интерес, върху който се определя същата, е само присъденото вземане по изпълнителния лист, без да се включва адвокатското възнаграждение.

Взискателят Т.М.А. не заявява становище по жалбата.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Д., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на 1 жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 143/2022г. по описа на ЧСИ М. Д. е образувано по молба на Т.М.А. от 27.09.2022г., чрез адв. Б., за изпълнение на вземане по изпълнителен лист от 01.08.2022г., издаден по гр.д. № 1262/2022г. на ОС Пловдив. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е уговорено възнаграждение в размер на сумата 730 лв. за процесуалния представител на взискателя, подал молбата, като е удостоверено, че същият е заплатен в брой.

На 27.09.2022г. съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратил и запорно съобщение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – частен жалбоподател на 27.09.2022г. / в деня на образуването/, а дължимата сума е постъпила по специалната сметка на съдебния изпълнител на 03.10.2022г., след отговор от третото задължено лице по запора.

С възражение от 10.10.2022г. длъжникът е възразил срещу приетия размер на адвокатското възнаграждение. Във възражението са изложени доводи относно начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЧС, с искане същата да бъде намалена, без включване в нея на адвокатското възнаграждение, евентуално като последица от намаляване на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение, като е приел, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение не е прекомерно, по арг. от чл. 10 НМРАВ, тъй като е дължимо както за образуване на делото, така и за процесуално представителство, с оглед реализирания запор. Изложил е съображения, че при изчисляване на пропорционалната такса не са включени изпълнителните разноски, в частност адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна - досежно обжалвания размер на разноски за присъденото адвокатско възнаграждение.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал.

5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални 2 действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото - така и ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор в молбата не налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя изпълнителен способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не може да бъде ценено като действие по водене на изпълнителния процес по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Още повече, по делото се установява, че дължимата по делото сума е погасена в срока за доброволно изпълнение.

Независимо, че формално е реализиран запор, съдът намира, че в случая не се налага различен извод, тъй като сумите са преведени от банката на съдебния изпълнител в рамките на срока за доброволно изпълнение и едва седмица след образуване на изпълнителното производство.

При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно - сумата 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т. н.

Ето защо съдът приема, че жалбата досежно приетия размер на адвокатско възнаграждение е основателна и в тази част обжалваното постановление следва да бъде отменено, като се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в дължимия минимален размер от 200 лв.

Жалбата в частта по искането за намаляване съразмерно и на определената такса по т. 26 ТТРЗЧС следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, тъй като в материалния интерес, върху който е определена същата в размер на сумата 1551 лв. с ДДС, не е включено приетото адвокатско възнаграждение. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена върху материален интерес от 17 874. 98 лв., която сума включва главницата и начислена законна лихва, в общ размер от 1292.

50 лв., а с начислен ДДС – 1551 лв. Ето защо не са налице предпоставките за намаляването й.

С оглед изхода на делото, взискателят следва да заплати на жалбоподателя „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, претендираните и доказани разноски за настоящото производство в общ размер на сумата 88. 29 лв. – държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, постановление изх. № 639/14.10.2022г. на частен съдебен изпълнител М. Д. по изпълнително дело № 20227870400143 в частта, с която е оставено без уважение възражение вх. № 00911/10.10.2022г. на дружеството – жалбоподател за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 730 лв. на 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя Т.М.А., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20227870400143 по описа на ЧСИ М. Д., до размера на сумата от 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на З А Д „ОЗК –

Застраховане“ АД срещу постановление изх. № 639/14.10.2022г. на частен съдебен изпълнител М. Д. по изпълнително дело № 20227870400143 в останалата част.

ОСЪЖДА Т.М.А., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *******, сумата 88. 29 лв. - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4