Решение № 8 от 04.03.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Радомир, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Административно наказателно дело № 20251730200262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. заместник - директорът на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложил на жалбоподателя К. Е. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 4, т. 1, чл.

148, ал. 2, т. 4 ЗГ и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 53, ал. 1 и 2 ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

1

По делото се установява, че на 12.06.2025 г. бил съставен акт, серия ПА07 № . за установяване на административно нарушение от свидетеля Р. Д. Д. в присъствието на свидетеля А. Й. А., срещу К. Е. Д., за това, че на 10.06.2025 г., в териториалния обхват на РДГ – Кюстендил, ТП ДГС - Р., общ. Р., землище, с. Б., подотдел ., имот на физическо лице № ., като лице, на чието име е издадено позволително за сеч № . г., не е изпълнил задължение, възложено му от ЗГ и Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, като не е упражнил контролни правомощия и е допуснал и не е предотвратил да бъде извършен извоз на дървесина по позволително за сеч № . г. от подотдел . до ТИР станция, за който извоз е издаден ЕПБ № . г., без издадено разрешително за достъп до горска територия и по този начин е допуснал нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 4, т. 1 и чл. 148, ал. 2, т. 4 ЗГ и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

При извършената проверка на място е съставен констативен протокол № . г.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП.

По делото са разпитани актосъставителят Р. Д. и свидетелят по акта А. А., които потвърждават фактическата обстановка така, както е описана в съставения АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

От правна страна:

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. Това е така, тъй като в случая въпреки достигнатия извод за осъществено от жалбоподателя нарушение, НП следва да бъде отменено поради дадена от АНО грешна правна квалификация на нарушението. Това е така, тъй като цитираните както в АУАН, така и в НП като нарушени разпоредби, а именно чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 4, т. 1, чл. 148, ал. 2, т.

4 ЗГ и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, регламентират единствено реда, по който се осъществява достъп до горски територии, в които се провежда добив на дървесина, а именно посредством издадено разрешително за достъп. Нито една от така цитираните разпоредби не въвежда задължение за лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч, да контролира извоза на дървесина, като следи за издадено разрешително за достъп до горска територия. В случая словесното описание на извършеното от жалбоподателя нарушение не съответства на дадената му от АНО правна квалификация, тъй като неупражнявайки контролните си правомощия, жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, е допуснал нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Именно цитираната в Наредбата разпоредба регламентира задължението на жалбоподателя да упражнява контролните си правомощия, възложени му със ЗГ и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.

2

Посоченото нарушение е наказуемо съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, според която лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. Именно така посочената разпоредба отговаря в пълнота на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като с НП словесно му е вменено нарушение, че не е изпълнил задължение, възложено му от ЗГ и Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, като не е упражнил контролни правомощия и е допуснал и не е предотвратил да бъде извършен извоз на дървесина по издадено позволително за сеч, без издадено разрешително за достъп до горска територия.

Действително както в АУАН, така и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.

257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, според която се налага наказание на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Така цитираната като нарушена правна норма, обаче не въвежда конкретно задължение за жалбоподателя, при неизпълнението на което, да понесе административнонаказателна отговорност. Такова задължение се съдържа единствено в разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, която не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е сторил това, а е посочил по-общата разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за осъщественото нарушение от жалбоподателя, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, което представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В допълнение следва да се посочи и че посочената непрецизност от страна на актосъставителя, касаеща квалифициране на извършеното нарушение, принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квалификация от страна на наказващия орган при издаване на

НП.

Административнонаказващият орган обаче не само, че не е отстранил допуснатото от актосъставителя нарушение, а на свой ред е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Действително, при словесното описание на нарушението е посочено в какво конкретно се изразява задължението на жалбоподателя във връзка с упражняваните от последния контролни правомощия, но това е следвало да намери отражение и в дадената на нарушението правна квалификация.

Както вече беше посочено, в чл. 57, ал. 1 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на законните разпоредби които са били нарушени виновно. Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за жалбоподателя да контролира извоза на дървесина, като 3 следи за издадено разрешително за достъп до горска територия, наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.

Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетна норма, е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № . г. на заместник - директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от заместник - директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на К. Е. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ЖК „Г.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. ., на основание чл. 53, ал. 1 и 2 ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 4, т. 1, чл. 148, ал. 2, т. 4 ЗГ и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Радомир, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Административно наказателно дело № 20251730200262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. заместник - директорът на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложил на жалбоподателя К. Е. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 4, т. 1, чл.

148, ал. 2, т. 4 ЗГ и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 53, ал. 1 и 2 ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

1

По делото се установява, че на 12.06.2025 г. бил съставен акт, серия ПА07 № . за установяване на административно нарушение от свидетеля Р. Д. Д. в присъствието на свидетеля А. Й. А., срещу К. Е. Д., за това, че на 10.06.2025 г., в териториалния обхват на РДГ – Кюстендил, ТП ДГС - Р., общ. Р., землище, с. Б., подотдел ., имот на физическо лице № ., като лице, на чието име е издадено позволително за сеч № . г., не е изпълнил задължение, възложено му от ЗГ и Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, като не е упражнил контролни правомощия и е допуснал и не е предотвратил да бъде извършен извоз на дървесина по позволително за сеч № . г. от подотдел . до ТИР станция, за който извоз е издаден ЕПБ № . г., без издадено разрешително за достъп до горска територия и по този начин е допуснал нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 4, т. 1 и чл. 148, ал. 2, т. 4 ЗГ и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.