Решение № 260221 от 28.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… гр. София, 24.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Станкова ч.гр.д. № 8363 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „Т.С.“ ЕАД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20208510400918 срещу разпореждане от 23.06.2020 г. на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, като тези за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство бъдат намалени от 264,59 лева на 100,00 лева, като съответно бъде намалена пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В жалбата се твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, като в срока за доброволно изпълнение дължимите суми са изцяло изплатени. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 100,00 лева, като съответно бъде намален и размерът на дължимата пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЧСИ.

Претендира разноски.

Взискателят Ц.Н.Х.намира жалбата за неоснователна. Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, като по образуваното изпълнително дело са извършени и изпълнителни действия.

В мотиви на ЧСИ М.П. счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в случаите когато договорът за адвокатско защита и представителство в изпълнителното производство касае както образуването на производството, така и представителство по същото дължими са и двете възнаграждения на адвоката независимо дали са реализирани изпълнителни способи или не, тъй като в изпълнителния процес представителството и защитата не се изчерпва само с предприемане на конкретни изпълнителни способи.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу разпореждане, с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното производство и което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

От представените материали по изп.д. № 20208510400918 на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ е видно, че е образувано по молба от 12.06.2020 г. на взискателя Ц.Н.Х.срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист от 08.06.2020 г., издаден по гр.д. № 31441/2008 г. на СРС, за сумата от 1522,00 лева – мораторна лихва, 72,97 лева – съдебни разноски и 87 лева – предплатена такса по ид. № 171/2009 г., като в молбата е направено и искане да бъдат събрани в хода на производството по принудително изпълнение и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 264,59 лева дължимо на Адвокатско дружество „В.и Л.“ на основание чл. 38,ал.1, т.2