Решение № 403 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500532 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 139/13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 387/2024 г., по описа на Окръжен съд Видин, съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.

П. Т. не дължи на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 47 744.04 лв. главница, ведно със законната лихва от 13.10.2003 г. до окончателното плащане, по издаден в полза на ДФ „Земеделие“ изпълнителен лист от 07.11.2003 г. по гр.д № 8129/2003 г. по описа на СРС, 65 състав, поради погасяване на вземанията по давност. С решението е отхвърлен предявения от Т. П. Т. срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 230 лв. разноски, както и сумата от 7729.64 лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ, като погасени по давност, както и че не дължи разноски по изпълнителното производство по изп.дело №202489804001088 на ЧСИ С. Н., с рег.№ ***, на КЧСИ, с район ОС-Видин.

Срещу това решение в частта му, с която съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. П. Т. не дължи на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 47 744.04 лв. главница, ведно със законната лихва от 13.10.2003 г. до окончателното плащане, по издаден в полза на ДФ „Земеделие“ изпълнителен лист от 07.11.2003 г. по гр.д № 8129/2003 г. по описа на СРС, 65 състав, поради погасяване на вземанията по давност, е подадена въззивна жалба от Държавен фонд „Земеделие“, което моли то да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли иска. Счита, че са неправилни констатациите на съда, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист. Съдът неправилно приел, че давността е изтекла на 11.08.2021 г. Видно от приложеното изпълнително дело № 2173/2006г. по описа на ДСИ при P C - Видин, след 1 като НАП е уведомена със съобщение изх. № 13076/01.06.2016 г. за нестанала втора публична продан, от страна на агенцията своевременно и в нормативно регламентирания срок, с нарочна молба е поискано определяне на нова начална цена и насрочване на нова публична продан по отношение на ипотекираното имущество на длъжника. Определеният, съгласно разпореждане на ДСИ депозит за изготвяне на нова начална цена на имота, е надлежно внесен, като заключението за същата от определеното вещо лице е прието по изпълнителното дело на 11.08.2016 г. Именно това съдебният състав е приел за последното изпълнително действие по делото. Съдът обаче не е обсъдил факта, че в кориците на изпълнително дело № 2173/2006 г. по описа на ДСИ при PC - Видин не се съдържат данни за каквито и да било предприети по-нататъшни действия за завършването на фактическия състав по осъществяване на изпълнителния способ - публична продан, като, следва да бъде отбелязано, че липсват данни това непредприемане на изпълнителни действия от ДСИ да е свързано с виновно поведение на взискателя било поради неосигуряване на съдействие, или неплащане авансово на следващите се такси по изпълнението, или поради някоя друга неизвинителна причина. С разпоредбата начл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК било предвидено прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Законодателят предвидил прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на т.8 като резултат на бездействие и дезинтересиране на взискателя от образуваното по негова инициатива изпълнително дело за период от две години. Перемпцията била изключена, когато такова бездействие и дезинтересиране не било налице. При изрично направени от взискателя искания, съдебният изпълнител бил длъжен да ги осъществи или да откаже извършването им по предвидения за това процесуален ред.

Липсвало основание взискателят да иска повторно вече правомерно изисканите, но неизвършени от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК двугодишният срок започва. да тече, считано от последния завършващ акт на конкретно предприетото действие по изпълнението. През периода до влизането в сила на крайния акт на съдебния изпълнител по осъществяване на изпълнителния способ по сложния фактически състав на публичната продан, не можело да е налице бездействие на взискателя, тъй като последващите му искания към съдебния изпълнител за извършване на други изпълнителни действия са обусловени от резултата от завършващия акт на изпълнителното действие. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че взискателят е бездействал и не е поискал извършването на нови изпълнителни действия по делото. Взискателят очаквал сезираният ДСИ да изпълни процесуалните си задължения по привеждане в изпълнение на посочения изпълнителен способ за събиране на взимането на кредитора- публична продан на ипотекирания имот, като в този смисъл е и молбата на НАП от 30.11.2022 г. Не било налице бездействие на взискателя. Неговата активност в хода на изпълнителния процес се явявала достатъчна за прекъсване на погасителната давност, защото той не можел сам да извърши изпълнителното действие. В практиката на Върховния касационен съд се приемало, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. В този смисъл е Решение №127/12.07.2022 по дело № 2884/2021, III г. о., ВКС.

Ответникът по жалбата Т. П. Т. я оспорва и моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила.

Третото лице помагач Национална агенция за приходите с писмено становище заявява, че поддържа изложеното във въззивната жалба.

2

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК, предявени от Т. П. Т. срещу Държавен фонд „Земеделие“ /заменил първоначалния ответник Национална агенция за приходите/ за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 160 936.17 лева, от които - 47 744.04 лева главница със законна лихва в размер на 1608.80 лева за периода от 07.08.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 103 623.69 лева - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./; сумата от 230.00 лв. - разноски, както и сумата от 7 729.64 лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ, като погасени по давност, както и не дължи разноски по изпълнителното производство. В исковата молба е посочено, че с Разпореждане на ЧСИ с рег.№ ***, е образувано изп.д.№ 20248980401088, въз основа на изпълнителен лист от 07.11.2003 г. издаден по ч.гр.д.№ 08129/2003 г. на Софийски районен съд. По същия изпълнители лист било образувано изпълнително дело № 2173/2006 г. по описа на ДСИ при Районен съд Видин, по което били извършени различни изпълнителни действия, последното от които било извършено на 20.06.2016 г. Производството по изпълнителното дело било прекратено от съдебния изпълнител с Постановление от 09.03.2020 г., влязло в сила на 04.06.2020 г. Второто изпълнително дело № 20248980401088 било образувано по молба на Национална агенция за приходите от 09.08.2024 г., като по същото била наложена възбрана върху недвижим имот и запор върху МПС. По изпълнителните дела № 2173/2006 г. и изп.д.№ 20248980401088 за периода от 20.06.2016 г. до 09.08.2024 г. от взискателя не е било поискано и ДСИ, респективно ЧСИ не били извършили никакви изпълнителни действия и задължението по изпълнителния лист от 07.11.2003 г. било погасено по давност, тъй като повече от пет години непрекъснато не са извършвани изпълнителни действия. Това обосновавало правния интерес от предявения иск.

Ищеецът е поискал от съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на ответника Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, сумите по изпълнителен лист от 07.11.2003г. в размер на 160 936.17 лева, от които - 47 744.04лв - главница със законна лихва в размер на 1608.80лв. за периода от 07.08.2024г. до окончателното плащане, сумата от 103 623.69лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./; сумата от 230.00 лв. - разноски, както и сумата от 7 729.64лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ, като погасени по давност, както и че не дължи разноски по изпълнителното производство.

Ответникът Държавен фонд “Земеделие” е оспорил предявените искове като недопустими поради липса на правен интерес от предявения иск, като положителна процесуална предпоставка, поради прекратяване на изпълнително дело № 20248980401088 по описа на ЧСИ С. Н., рег. № ***, ОС Видин на 04.02.2025г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК - по искане на взискателя и преди ищецът да предяви на 14.02.2025 г. исковата молба срещу него. В случай, че съдът го прецени допустим, е оспорил исковете като неоснователни, тъй като вземанията по изпълнителния лист не били погасени по давност.

По изп.д.№ 2173/2006 г. били извършвани множество изпълнителни действия, като и са направени множество искания за такива от взискателя, последното от които било на 30.11.2022 г. Впоследствие, с нарочна молба на НАП от 09.08.2024 г., при неизтекла погасителна давност, било образувано изпълнително дело № 20248980401088 по описа на ЧСИ С. Н., рег. № ***, ОС- Видин, по което с Призовката за доброволно изпълнение длъжникът бил уведомен за предприетите изпълнителни действия - вписана възбрана и наложен запор върху МПС. Петгодишният давностен срок по отношение на процесните вземания не бил изтекъл и същите не били погасени по давност.

Третото лице помагач на ответника - Национална агенция за приходите оспорва иска и поддържа изцяло обстоятелствата, исканията и твърденията, изложени от 3

Държавен фонд „Земеделие“.

С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че са били образувани изпълнителни дела № 2173/2006 г. по описа на ДСИ при РС Видин и № 1088/2024 г. по описа на ЧСИ С. Н., по които е взискател Национална агенция за приходите, а длъжник е Т. П. Т.; че изп.дело № 1088/2024 г. на ЧСИ С. Н. е прекратено по искане на взискателя НАП; че изп.дело № 2173/2006 г. на ДСИ също е прекратено и архивирано.

Липсва спор между страните и от приложените изпълнителни дела се установява, че Държавен фонд „Земеделие“ въз основа на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.237 и чл.242-249 от ГПК /отм./, по гр.д № 8129/2003 г. по описа на СРС, 65 състав се е снабдил с изпълнителен лист от 07.11.2003 г., по силата на който Т. П. Т., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 47 744.04 лева главница, ведно със законната лихва от 13.10.2003 г. до окончателното плащане.

Въз основа на изпълнителния лист, по молба на Агенцията за държавни вземания от 29.08.2006 г., чийто правоприемник съгласно §36, ал. 1 ПРЗ на ДОПК /в сила от 01.01.2010 г./ е Национална агенция за приходите, е образувано изп.дело № 2173/2006 г. по описа на СИС при PC - Видин.

С разпореждане на ДСИ от 31.06.2010 г. Национална агенция за приходите е конституирана като страна по изп.дело № 2173/2006 г. по описа на СИС при PC - Видин на мястото на АДВ за вземанията на Държавен фонд „Земеделие“.

Не се спори по делото, че до 20.06.2016 г. по отношение на вземанията на ДФЗ по процесния изпълнителен лист не е текла погасителна давност. Страните не спорят и от приложеното изп. дело № 2173/2006 г. по описа на СИС при PC - Видин се установява, че по същото са извършени множество изпълнителни действия от ДСИ по искане на взискателя.

Разпечатката съдържа 28 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6145664-9b94-4061-9ff6-80aa3659d2bf