Решение № 165 от 19.12.2023, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Тетевен, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20234330100205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба от В. А. Ц., ЕГН ********** срещу Д. К. М., ЕГН ********** с правно основание чл. 127, ал. 2 СК с искане за предоставяне на ищеца упражняването на родителските права спрямо децата на страните – ПЕТКО В.ОВ Ц., ЕГН:

********** и ВЯРА В.ОВА Ц.А, ЕГН: **********, определяне местоживеенето на децата при ищеца, определяне режим на лични отношения и издръжка за същите.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е подала отговор на исковата молба.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Червен Бряг, видно от които бащата полага непосредствените грижи за децата; същия има подкрепата на бабата и дядото по бащина линия; жилището, в което живеят бащата и децата е собственост на бабата и дядото и представлява къща, състоящ се от два етажа с налични в тях спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като Петко и Вяра разполагат със самостоятелна стая обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите им.

Сочи се, че по данни на бащата са разделени с майката на Д.. Бащата е заявил незаинтерсованост на майката към децата и неналичието на финансова подкрепа и ангажираност. Споделил е още, че през годините, когато майката е работела е давал "някакви пари", но не постоянно. По думи на бащата – майката на децата няма постоянна работа, работи епизодично както в България, така и в чужбина. По данни на бащата Петко и Вяра общуват с разширеното си семейство по бащина линия. Между бащата и децата Петко и Вяра е налице силна емоционална връзка.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че той следва да упражнява родителските права спрямо децата, защото разполага с по-добри условия за отглеждането им, при него следва да се определи местоживеенето на детето и да се определи по - широк режим на лични контакти на майката с децата. Поддържа, че майката не заплаща издръжка за децата и рядко изпращала финансови средства.

Майката Д. М. в съдебно заседание заявява, че към настоящия момент е по-добре 1 децата да бъдат при баща си, тъй като тя желае да замине да работи в чужбина, за да стабилизира материалното си положение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното им формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на две деца, като последните са на 10 години и 8 години към датата на устните състезания по делото.

По делото е разпитан като свидетел М. П. – баба на децата по бащина линия, без дела със страните. Същата заявява, че децата Петко и Вяра живеят в дома на баба си и дядо си по бащина линия. Същите много помагали на бащата с грижите за децата.

Заявява, че са материално обезпечени, тъй като бащата на децата и дядо им работят, а също така бабата получава редовна финансова подкрепа от останалите й деца, които са в чужбина, за което предоставя и писмени доказателства. Счита, че децата са добре обгрижвани, същите посещават редовно училище, развиват се добре, обезпечени са материално и като цяло се чувстват добре. Свидетеля заявява, че помага на бащата при полагане на грижи за Петко и Вяра и че той може да разчита на семейството си.

Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост, преценяйки ги по реда на чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

По делото не са представени други писмени документи, които да са относими към предмета на делото.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата на страните и на компетентните ДСП, събраните писмени и гласни доказателства и най-вече съобрази интереса на децата, счита, че упражняването на родителските права по отношение на тях следва да бъде предоставено на бащата. Съдът взе решението си като съобрази възрастта и пола на децата, емоционалната привързаност на децата към всеки от родителите, полаганите до момента грижи за тях, възможностите на всеки от родителите да полагат грижи за детето, подкрепата на разширените им семейства в отглеждането на децата. В този връзка настоящият съдебен състав намира, че бащата притежава по-добър родителски капацитет, желание да отглежда и възпитава децата, като в техен интерес е да поддържа връзка и с майка им. При анализа на събраните по делото доказателства и след като съобрази възрастта на децата, възможността за доброто им отглеждане, установената по-близка връзка между тях и бащата, съдът намира, че бащата следва да бъде предпочетен като родител, на когото да бъде възложена отговорността по отглеждането на децата. Установи се, че и бащата разполага с подходящи условия за отглеждането на децата и може да разчита на помощта на своето разширено семейство при отглеждането им, като в случая съдът намира, че изявлението на майката, че е по-добре, макар и към момента, децата да живеят при баща си, са решаващи при определянето на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата. Освен това, не се спори между страните, че майката на децата живее в друго населено място, както и че често работи в други държави. С предоставяне родителските права на бащата според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен 2 обем интересите на малолетните деца, които ще растат в средата, към която са привикнали.

С оглед предоставяне упражняването на родителските права на бащата съдът намира, че следва да бъде постановено децата да живеят при бащата, който да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието им, доколкото не се установиха по делото обстоятелства, налагащи децата да живеят отделно от родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права.

Предвид установеното по делото съдът намира, че в интерес на децата е да се определен по-разширен режим на лични отношения с майката, поради обстоятелството, че се установи по делото емоционална връзката между майката и децата и желание на ответницата, за вбъдеще, да навакса изгубеното време с децата си. Възможността за попродължителен контакт с майаката не трябва да е за сметка на здравето и удобството на децата, нито да ги лишава от достатъчно време с бащата през свободното му време в почивните дни. В този смисъл съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения с майката: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, който режим ще се осъществява като майката се задължава да взима и връща детето от и до дома на бащата, при спазване на посочения часови интервал; 20 дни през лятото по време на лятната ваканция на децата, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за Коледните и Новогодишните празници всяка нечетна година от 10,00 часа на 24.12. до 20,00 часа на 02.01. на следващата четна календарна година, като майката се задължава да взима и връща децата от и до дома на бащата, при спазване на горепосочения часови интервал; на Великденските празници всяка четна календарна година от 10,00 часа на Велики четвъртък по църковния календар на Българската православна църква до 12.00 часа на Светли понеделник, като майката се задължава да взима и връща децата от и до дома на бащата в при спазване на горепосочения часови интервал. При осъществяване на режима на лични отношения майката да взема децата от адреса им на местоживеене и да ги връща там.

Предвид определянето на местоживеенето на децата при техния баща съдът следва да се произнесе и досежно издръжката на децата от неотглеждащия родител. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Нуждите на децата са обичайни за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки, обучение, медицински грижи и т. н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което те са отглеждани, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. При това положение, съдът, като взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им (на 10 години и 8 години към момента на устните състезания), свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с оглед неустановените доходи на майката и предвид диспозитивното начало на гражданския процес, счита, че същата може и следва да бъде осъдена да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за всяко едно дете, или общо 400 лв., считано от 01.01.2023 г. - в какъвто смисъл е направеното и допуснато изменение на иска, в частта му касаещ началния момент на издръжката.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за издръжка е основателен за размер от 200,00 лв., за всяко едно от децата, месечно до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката.

Съгласно чл. 242, ал. 1, хип. І от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл. 127, ал. 2 от СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на децата, дори и без искане на страните.

3

Относно направените разноски по делото.

Разноски по делото се претендират от ищеца, който представя и доказателства за извършването им. С оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче - спорна съдебна администрация на страните не се следват разноски и същите следва да останат в тяхна тежест така, както са направени от всяка страна, поради което и искането на страните за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.

За да обоснове този свой извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.

Съответно съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът пък има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Като се има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК се разрешава чрез съдебно администриране се налага извода, че правилото на цитираната законова разпоредба не намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж. Сталев. Настоящият съдебен състав застъпва практиката съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – Определение № 385/25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., І ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Разпределението на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на молба (искова молба) е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото спора между родители за родителската отговорност, се разрешава само по съдебен ред, дори и когато родителите постигнат споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, то също следва да бъде утвърдено от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл. 127, ал. 2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те до момента не са регламентирани, водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е направено само искане за определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия родител с детето съдът, ако не са регламентирани ще уреди и въпросите свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето).