Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 535 от 01.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1520/2021
Вид
Решение № 535
Подписан
01.05.2021
В сила
24.06.2021
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Пловдив , 01.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330201520 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2841656, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В. Р. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще се счита за подадена в срок. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на 1 жалбоподателя, съдът приема, че електронният фиш е връчен на 18.12.2020г., както се посочва в справката АИС-АНД, поради което жалбата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 23.04.2019г., в 14,52 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 51 в посока ул. Ландос, при ограничение на скоростта 50 км/ч., МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 77 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 27 км.ч. Собственик, на когото било регистрирано МПС-то, е В. Р. Б..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 11743СА/0168196, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 80 км/ч. Посочването на скоростта като „приблизителна“ касае възможността при отчитането да е налична грешка в рамките на предвидения съгласно техническите и метрологочни характеристики на АТСС диапазон при измерване на скоростта. Поради тази причина и този диапазон се отчита като толеранс в полза на водача, като се прилага за осъщественото нарушение най-ниската възможна скорост при приспадането на този толеранс от установената с техническото средство скорост. Видно от Протокола за последваща проверка № 59-СИСИ/11.10.2018г., толерансът при измерване на скоростта под 100 км/ч при реални условия, какъвто е настоящият случай, следва да бъде в размер на плюс/минус 3 км/ч. Съответно, измерената в случая скорост от 80 км/ч, при правилно приспадане на толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, правилно е определена от АНО в размер на 77 км/ч.

2

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 23.04.2019г., и от справката за собственик на процесния автомобил, видно от която собственик е именно жалбоподателката.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743CA, представляващо преносима система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 59-СИСИ/ 11.10.2018г., като същото е със знак за проверка 00102/2018 и е с положени защитни стикери, поради което и неоснователно се явява възражението, че АТСС не е било технически изправно или че не е спазена процедурата за използването му;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.

Неоснователно се явява възражението, че във фиша не е посочена дата.

Още с ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено, че електронният фиш се приравнява 3 едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които са: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното и заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. От тази норма следва, че електронният фиш не следва да съдържа изписване на името на издателя му и неговата длъжност, нито пък датата на издаване на фиша. Твърдението на жалбоподателя, че ЕФ е издаден след повече от една година от извършване на нарушението, се явява напълно голословно, доколкото и видно от приложената по делото справка АИС-АНД, обжалваният електронен фиш е бил издаден на 27.06.2019г.

Неоснователно се твърди и че не е посочена териториалната структура на МВР, издала фиша, доколкото в горната част на акта е изписана и териториалната структура на МВР, издала акта, а именно – ОДМВР-Пловдив.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100 лв.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като 4 съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 2841656, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В. Р. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Р. Б., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5