Определение № 2421 от 23.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2421 гр. София, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20251000502358 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 23470/03.09.2025 г. по описа на САС, депозирана от КОНПИ против определение № 13881/18.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7939/2025 г. на СГС, VI-В състав, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 19020/20.06.2025 г. по описа на СИС при СРС срещу действие на ДСИ при СИС при СРС. Жалбоподателят намира за неправилно приетото от СГС, че обжалваното действие не подлежи на обжалване по причина, че ставало въпрос за обезпечително, а не за изпълнително производство, тъй като не можело да се отрече обжалваемостта на действията на ДИ и в обезпечителното производство- Сочи се още, че ДСИ пренебрегнал специалната норма на чл. 160, ал. 1 ЗОНПИ, според който имуществото, върху което е наложено обезпечение по този закон, се управлява и пази от КОНПИ и по искане на последната ДСИ следвало да им предаде запорираните вещи за пазене.

Отказът да направи това според жалбоподателя представлявало отказ да се извърши поискано изпълнително действие, който отказ подлежал на обжалване предвид чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Признаването на обратното представлявало нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 ЕКЗПЧ и ограничаване гражданските права на жалбоподателя. Жалбоподателят е направил искане обжалваното определение да бъде отменено.

Насрещната страна „Нове Интернал“ ЕООД е депозирала отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, поради правилността на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя и настрещната страна доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Ч.гр.д. № 7939/2025 г. на СГС, VI-В състав е образувано по жалба с вх. № 19020/20.06.2025 г. по описа на СИС при СРС срещу действие на ДСИ при СИС при СРС, депозирана от КОНПИ срещу отказа на ДСИ по изп.д. № 283/2022 г. по описа на СИС при СРС да предаде запорираните в полза на КОНПИ вещи за пазене на взискателя, обективиран в Протокол от 06.06.2025 г., тъй като приел, че длъжника 1 ползва вещите с грижа на добър стопанин и без да съобрази разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ЗОНПИ.

Изп.д. № 283/2022 г. по описа на СИС при СРС е образувано по молба на КОМПИ въз основа на обезпечителна заповед от 10.02.2022 г. по гр.д. № 1268/2022 г. на СГС, I-1 състав за налагане запор върху пет автомобила на „Нове Интернал“ ЕООД като обезпечение на бъдещ иск по чл. 153 ЗПКОНПИ. ДСИ е наложил запор, извършил е опис и оценка на автомобилите, като ги е предал за пазене на В. К. Б. – трето лице, въпреки искане на КОНПИ същите да бъдат предадени на тях, видно от Протокол от 06.06.2025 г., находящ се в изпълнителното дело.

С определение № 13881/18.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7939/2025 г. на СГС, VI-В състав жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, предвид необжалваемостта на обжалваното действие. Това определение е връчено на КОНПИ на 01.08.2025 г., като те са депозирали частна жалба срещу него на 08.08.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в указания му от съда срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗОНПИ обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от Комисията, от съответния съдия по вписванията и от съдебните изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Когато те се изпълняват от съдебен изпълнител, същият действа съобразно правомощията си по ГПК, доколкото в ЗОНПИ няма особени разпоредби в някои случаи. За налагането и действието на обезпечителните мерки също са приложими общите правила на ГПК – чл. 400 и чл. 401 ГПК, доколкото ЗОНПИ не предвижда специални правила. Посочените текстове препращат към разпоредбите, уреждащи начинът на налагане и действието на обезпечителните мерки в изпълнителното производство. След като съдебният изпълнител действа съобразно ГПК и само в специално указани случаи – съобразно специалните правила на ЗОНПИ, то неговите действия, бездействия и актове също подлежат на обжалване съобразно правилата на ГПК, а ако има специални такива в ЗОНПИ – според тях. Не може да се приеме, че след като нито ГПК, нито ЗОНПИ изрично предвиждат обжалваемост на действията на съдебния изпълнител при налагане на обезпечителни мерки, те са необжалваеми на това основание. Действията на съдебния изпълнител и при налагане на обезпечителни мерки и в обезпечителното и в изпълнителното производство са с едно и също съдържание, видно и от горепосочените препратки от обезпечителното производство към норми от изпълнителното производство, поради което и обжалваемостта им е еднаква, а обжалването е по един и същи ред.

ЗОНПИ не съдържа правила относно обжалването на актовете, действията и бездействията на съдебния изпълнител при налагане на обезпечителни мерки по този закон. Следователно, приложими са общите правила на ГПК.

В чл. 435 ГПК почти изчерпателно са изброени действията, бездействията и актовете на СИ, които подлежат на обжалване, като извън тях има още някои изрични разпоредби, сочещи обжалваемостта и на някои други действия и актове (напр. чл.

462, ал. 1 ГПК и чл. 521, ал. 3 ГПК).

Макар действително определянето на пазач да е елемент от фактическия състав на налагането на запора на движими вещи, т.е., може да се приеме, че е изпълнително действие, отказът на СИ да определи взискателя или молителя в обезпечителното производство като пазач и съответно да им предаде вещта е необжалваем по реда на 2 чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Първо, защото изпълнителното действие е „определяне на пазач на вещта“, и обжалваемо би било позитивното действие по предаването на вещта за пазене на определеното от СИ лице като пазач, а не негативното - отказ друго лице да бъде определено като пазач. Второ, защото определянето на пазач ГПК предвижда да може да бъде обжалвано само от длъжника, когато като пазач е определено трето лице, – чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК.

Ето защо КОНПИ не може да обжалва определянето на пазач в лицето на трето лице, а не Комисията и жалбата му в този смисъл е недопустима.

Невярно е твърдението, че необжалваемостта на някои действия и актове на СИ лишава КОНПИ от защита. На общо основание КОНПИ може да търси отговорност за вредите от действията, бездействията и актовете на ДСИ, ако такива произтекат по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че действително принципът в обезпечителното производство по ЗОНПИ е, че КОНПИ управлява и пази вещите, предмет на обезпечение - чл. 160, ал. 1 ЗОНПИ. Чл. 160, ал. 2 ЗОНПИ обаче предвижда, че имуществото, предмет на обезпечението, може да се остави за пазене и на проверяваното лице или на лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечителните мерки, а видно от Протокола от 06.06.2025 г. на ДСИ, лицето, което фактически държи запорираните автомобили е В. Б., който именно е определен за техен пазач.

Горното води до краен извод за неоснователност на частната жалба и до необходимост правилно постановеното определение от 18.07.2025 г. на СГС да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13881/18.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7939/2025 г. на СГС, VI-В състав, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 19020/20.06.2025 г. по описа на СИС при СРС срещу действие на ДСИ при СИС при СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3