Определение № 729 от 28.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. София, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Атанаска Китипова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600893 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл.440, ал. 2 НПК.

Образувано е с частна жалба, подадена по пощата на 01.07.2025 год. от лишения от свобода Д. Б. Б. срещу определение от 26.06.2025 г. по н.ч.д. № 3590/2025 г. на СГС, НО, с което е оставено без уважение искането му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му с присъда на ОС-Видин по н.о.х.д. № 345/2015 г.

„лишаване от свобода“ за срок от 18 години.

С жалбата Б. е отправил искане да бъде освободен предсрочно, за да бъде с трите си деца за малкото време, което му остава, защото продължаването на престоя му в затвора в напреднала възраст и влошено здравословно състояние, няма за цел да го превъзпита, а да го убие.

Софийският апелативен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна. За преценката на нейната основателност, въпреки че лишеният от свобода Д. Б. Б. не е защитил неправилност на фактическите и следващите се от тях правни изводи, довели до отказа на първия съд, се налага цялостната му проверка, за която значимо е следното:

С присъда по н.о.х.д. № 345/2015 г. на Окръжен съд - Видин, Д. Б. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6, вр. с чл. 115 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години при първоначален строг режим на изтърпяване. Съгласно приложената по делото справка към дата на постановяването на обжалваното определение е изтърпял общо 13 години 6 месеца и 14 дни, от които фактически 13 години 5 месец и 1 ден и от работа – 1 месец и 13 дни, като е налице остатък 4 години 5 месеца и 16 дни, който дава фактическа основателност на неоспорения правен извод на първия съд, че Б. формално е придобил право за допускане на условното му предсрочно освобождаване.

1

Правилно е и преценката за отсъствието на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 НК – че е лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, защото първо е направена след като СГС подробно е анализирал информацията, съдържаща се в документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, както и тези, които са приложени към затворническото досие на осъдения. Второ, защото е и верен доказателствения му извод за достоверност на становищата на затворническата администрация.

Конкретното твърдение в доклада по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР за липса на формирани у осъдения Б. нагласи за спазване на регламентирани правила, в частност тези, определящи вътрешния ред в затвора, и според въззивният съд е обосновано, тъй като съответства на модела на поведение, проявен от Б. с предишните му негативни прояви, за които са му били наложени дисциплинарни наказания, макар и те да са вече заличени в хипотезата на чл.109 ЗИНЗС.

Няма никакво основание за несъгласие и с коректната преценка, че дадената оценка на риска от рецидив в средни стойности от 45 е показателна, за това, че не и започнал необратим процес за поправянето на осъдения, тъй като напредъкът е с един пункт от определения в първоначалния доклад и то за време от 13 години и половина, а и той е поради намаление на риска в зоната начин на живот и обкръжение и без никаква промяна във всички останали дефицитни зони, отразени в процесния доклад. Поради това и настоящият въззивен състав се съгласява с направените в този смисъл констатации, че продължават да са налични дефицитни зони, свързани с отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умение за мислене, и че това не е само поради здравословното състояние на осъдения, защото:

Обстоятелствата, запълващи проблемната зона отношение към правонарушението, които се свързват с липса на мотивация за промяна на криминално поведение и незачитане правата на другите в социума, са непроменени за дългия срок на изолиране при многократната промяна на групата, в която Б. е изтърпявал наказанието, а и здравословното му състояние се е влошило през последните 2 години, през които е пребивавал основно в групата към болницата на затвора.

Правилно отказът на първия съд е основан и на липсата на работа по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, тъй като в него са включени малко задачи, които не са и съобразени с факта, че осъденият не владее български език.

С основание, тъй като е в съгласие с чл. 439а, ал.3 от НПК, е взета предвид и пасивността на Б. в предлаганите трудови, културни, спортни и социални мероприятия, въпреки влошеното му здравословно състояние и незнанието на българския език, защото достъпни за него са били поне трудова дейност и социални мероприятия, които не изискват повишена физическа активност и владеене на български език.

Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в 2 съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на осъдения, от която не се установява завършен поправителен процес съгласно индивидуалния план на присъдата.

Единственият довод на Б., с който е поискал предсрочното си освобождаване, е основан на изключително влошеното му физическо и психическо състояние поради напредналата му възраст и естествено съпътстващите я заболявания, но то не е сред е основанията за допускането му, тъй като за пореден път от въззивния съд се сочи, че то е от значение и би следвало да бъде преценявано при евентуално произнасяне по чл.447 НПК на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието.

Поради горното и на основание чл. 345, ал.1 във вр.с чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.06.2025 г. по н.ч.д. № 3590/2025 г. на СГС, НО, с което е оставено без уважение искането на Д. Б. Б. за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му с присъда на ОС-Видин по н.о.х.д. № 345/2015 г. „лишаване от свобода“ за срок от 18 години.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3