Определение № 372 от 15.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. М., 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500228 по описа за 2025 година ГПК за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба на адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М. в първоинстанционното производство, против Определение № 333/06.03.2025 год. по гр.д. № 1212/2024 г по описа на Районен съд М., с което съдът е изменил, по молба на отв. А. АД, ЕИК ***, гр. С., постановеното по делото Решение № 476/18.10.2024 год. в частта относно присъдените в тяхна тежест разноски, като ги е намалил от 635,00 лв. с ДДС на 480,00 лева.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е зачел разпоредбите на НМРАВ, която макар и да няма обвързващ характер, съгласно актуалната съдебна практика следва да служи като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение, вкл. служебното такова, не е зачел чл. 101, § 1 ДФЕС, като е определил произволно, неразумно и непропорционално адвокатското възнаграждение, не е преценил приетото в решение С-57/15 СЕС, като не е взел предвид предмета на спора, неговата цена или труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

На следващо място сочи, че ответното дружество не е направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а съдът не е съобразил, че е обвързан от минималните размери на НВАР, макар и само като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. Цитира общностна и национална практика, постановена след Решението от 25.01.2024 год. по д. № С-438/22 на СЕС, в която се приема, че при предявяването на няколко иска предметът на делото се усложнява, а неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита за 1 потребителските си права по съдебен ред.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови съдебен акт, с който да определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

В срока по чл. 276 от ГПК от насрещната страна е изразено становище за неоснователност на жалбата. А. АД, ЕИК ***, гр. С. чрез пълном., адв. В.

К., САК счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Цитира национална съдебна практика. Твърди, че в районните и окръжните съдилища в цялата страна адвокатът на ищцата е процесуален представител по множество идентични претенции, които предполагат и идентична предварителна подготовка, като само пред РС М. през последната година инициираните производства са с около 30 еднотипни искови молби, с пълна повторяемост – идентичен предмет, съдържание, искови претенции, като може да се приеме, че предявяването на такива претенции представлява злоупотреба с право по см. чл. 3 ГПК. На следващо място моли да се вземе предвид, че по реда на ЗПП се предоставя правна помощ, с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие за лица, чиито икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги, но макар правната помощ, предоставяна от адвокати по реда на ЗПП следва да отговаря на същите високи професионални стандарти, каквито и предоставената по ЗАдв., възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП са значително по-ниски от тези в наредбата по ЗАдв., за един и същи вид работа.

Окръжен съд М., като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна (ответник по делото), в законовоустановения срок по чл. 275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото пред районния съд е образувано по иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, предявен от адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, като пълномощник на В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М. срещу А. АД, ЕИК ***, гр. С., за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 606649/26.10.2023 год., сключен между страните.

След проведено едно открито съдебно заседание, в което страните на са се явили, съдът е постановил Решение № 476/18.10.2024 год., с което е уважил предявеният иск и е присъдил разноски.

Отв. А. АД, ЕИК ***, гр. С. е осъден да заплати на адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, сумата от 635 лв. с ДДС, за предоставената безплатна правна помощ на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М..

С молба от 05.11.2024 год. отв. А. АД, е поискал изменение на решението в частта за разноските, като присъденият адвокатски хонорар на пълномощника на ищцата да бъде намален от 635 лв. (с ДДС) на 400 лв.

2

С Определение № 333/06.03.2025 год., постановено по гр.д. № 1212/2024 год. на МРС, което е предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е намалил определеното възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на 480,00 лв.

В случая, видно от доказателствата по делото, адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, е предоставила на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М. безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1 Задв.

Претендирано е от пълномощника възнаграждение в размер на 635 лв. с ДДС.

С исковата молба е предявен иск, с цена 1000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР съобразно цената на исковете е 400 лв.

В обжалваното определение съдът е разгледал своевременно въведеното от ответника (с молба от 17.09.2024 год., л. 75 от делото) възражение за прекомерност и като е приел, че същото е основателно, е изменил решението си в частта за разноските, като ги е намалил на 480 лв., което възнаграждение е близко до минимума по НВАР, чиито размери са възприети само като ориентир от съдебния състав.

С оглед характера на предявената искова защита, присъденото адвокатско възнаграждение е близко до законово установеният минимум съгласно приложимата норма на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, загл.изм. на Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (наричана по-долу наредбата), тъй като съдът е бил сезиран с иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК – за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 606649/26.10.2023 год., сключен между страните, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1000 лв., която сума в случая представлява цената на иска (в т.см. Опр. № 134/22.01.2024 год. по ч.т.д. № 1958/2023 год., ВКС, І ТО, в което се приема, че: „Понятието „цена на иск” е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл. 69 ГПК нормативно са установени конкретни размери на цената на исковете. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора. В своята константна практика (напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о.и др.), ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора.“)

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, в редакция ДВ бр. 88/2022 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по 3 дела с определен материален интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение е при интерес до 1000 - 400 лв.

Първоинстанционният съд, макар да не е изложил изрични мотиви се е съобразил с посоченото от жалбоподателя Решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е приел определените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения само като ориентир.

С оглед гореизложеното, наведените от жалбоподателя пред настоящата инстанция доводи са неоснователни.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви ОС М.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 333/06.03.2025 год. по гр.д. № 1212/2024 г по описа на Районен съд М., с което съдът е изменил, по молба на отв. А. АД, ЕИК ***, гр. С., постановеното по делото Решение № 476/18.10.2024 год. в частта относно присъдените в тяхна тежест разноски.

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4