Решение № 14628 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14628 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110129459 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от П. Й. С. срещу Върховен касационен съд искова молба.

Ищецът П. С. твърди, че с Решение №24 от 10.03.2023г., постановено по КНД №1121/2021г. на ВКС е оставено в сила Решение №260125 от 12.10.2021г., постановено по ВНОХД №302/2020г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, образувано след възобновяване на производството по НОХД №748/2009г. на Окръжен съд- Стара Загора, приключило с присъда, с която му било наложено наказание „доживотен затвор“. Счита, че с постановеното от ответника решение е нарушен чл.5, т.1, б.„а“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /“ЕКПЧОС“ или „Конвенцията“/, както по отношение на материалноправните правила /наложеното наказание/, така и по отношение на процесуалните правила /допуснатите процедурни нарушения/. Твърди, че въз основа на получени чрез изтезание сведения от М.С. и редица незаконосъобразни процесуални действия, извършени на 26.02.2009г., срещу него започнало разследване за извършено престъпление въоръжен грабеж. След приключване на разследването, бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХД №748/2009г. Счита, че обвинението срещу него се градяло единствено на показанията на М.С., както и на незаконосъобразно извършени на 26.02.2009г. следствени действия в Национален парк „Бузлуджа“. Сочи, че повдигнатото му обвинение било за това „че на 06 срещу 07.02.2009г. в село Малка Верея, област Стара Загора, гр. Стара Загора, като съизвършител в съучастие с М.Б.С. и Т.С.К. отнел чужди движими вещи- пари:

763 000 евро с левова равностойност 1 493 012,17 лева; 42 000 щатски долара с левова 1 равностойност 65 415,46 лева; 300 000 лева, пет броя златни брошки, два броя златни обеци, един брой златен пръстен от владението на собствениците им- Г.Ж.Г. и К.Г.П. с намерението противозаконно да ги присвои като бил употребил за това сила и заплашване спрямо К.П., като грабежът бил в „особено големи размери“ и бил въоръжен с автомат „Калашников“ 7,62 мм и грабежът по отношение на него представлявал опасен рецидив- престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК“. Твърди, че с Присъда №131 от 15.05.2010г. по НОХД №748/2009г. на ОС- гр. Стара Загора бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му било наложено наказание „доживотен затвор“. Същата била потвърдена с Решение №49 от 21.04.2011г. по ВНОХД №329/2010г. на Апелативен съд- Пловдив и Решение №414 от 17.11.2011г. на ВКС по КНД №1874/2011г. Сочи, че с Решение от 06.10.2015г. на ЕСПЧ по жалба №38152/11г. било констатирано, че М.С. бил изтезаван, като в пар. 89 от решението по дело „К. срещу България“ ЕСПЧ бил признал, че „обясненията на М. С. от 26.02.2009г. при разпита му пред съдия са вследствие на изтезанието“. В решението си от 27.02.2020г. по делото „С. срещу България“ ЕСПЧ бил посочил, че използването на доказателствени материали, свързани с изтезание, е в нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията. Сочи, че въз основа на констатациите на ЕСПЧ ВКС бил отменил решението на апелативен съд и бил възобновил наказателното производство, като били дадени указания на въззивната инстанция да разгледа изложените от него оплаквания. Било образувано ВНОХД №302/2020г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С Решение №260125 от 12.10.2021г. по ВНОХД №302/2020г.

Апелативен съд- Пловдив отхвърлил аргументите му за допуснати нарушения, като отново го признал за виновен по повдигнатото му обвинение, потвърждавайки присъдата на ОС- Стара Загора. Решението било обжалвано и потвърдено от ВКС.

Счита, че оставяйки в сила незаконосъобразната присъда, ВКС е допуснал нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ ЕКПЧОС. Твърди, че касационната инстанция е тълкувала превратно фактите по делото, като не е съобразила неправилно посочената от прокуратурата квалификация на деянието, за което му е повдигнато обвинение, а именно- „въоръжен грабеж в особено големи размери“, по която същият е следвало да бъде оправдан.

Счита, че признавайки за правилна тази погрешната правна квалификация, ВКС е наложил една незаконосъобразна и непропорционална присъда „доживотен затвор“ извън рамките на фактическите състави на реално установените в материалите по делото извършени от него престъпления, с което лишаването му от свобода се явява в нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ ЕКПЧОС /материалноправните правила/. Намира, че с постановения съдебен акт съдът е пропуснал да отстрани и допуснатите процесуални нарушения, а именно- основаване на присъдата на незаконосъобразно извършени следствени действия, в частност проведен без поемни лица оглед, събрани посредством изтезания на М.С. доказателства, както и предприети със същия действия 2 по разследване без осигуряване на задължителна защита. Твърди, че като не е изключил така събраните в нарушение на закона материали ВКС е допуснал лишаването му от свобода да е в нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ ЕКПЧОС. Поддържа, че постановената присъда е в нарушение и на чл.279, ал.4 НПК, тъй като се основава единствено на прочетените показания на М.С. от 07.08.2009г. Твърди, че с допуснатите от ВКС нарушения му били причинени неимуществени вреди. Сочи, че за периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г. у него се породили силни и интензивни негативни чувства и емоции, изразяващи се в психоемоционален стрес от поставянето му в продължителна и деградираща изолация, чувство на безпомощност и незащитеност в нея, на нервност, напрегнатост, тревожност, гняв, плач и чести състояния на безсъние и депресии. Претендира и имуществените вреди на стойност 3 698,87 лева, представляващи заплатени от него разноски, включващи 618,87 лева- разноски по ВНОХД №302/2020г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, 1 100 лева- заплатени въз основа на Определение от 30.10.2023г. по НОХД №748/2009г. на ОС- гр. Стара Загора и 1980 лева- заплатени въз основа на Определение от 21.04.2023г. по НОХД №748/2009г. на Окръжен съд- Стара Загора разноски, включващи и тези за служебна защита. С оглед на изложените съображения моли за уважаване на предявените от него искове.

С уточнителна молба от 27.09.2024г. ищецът сочи, че твърдяното от него нарушение на правото му на лична свобода и сигурност чрез лишаването му от свобода, извършено в противоречие с предвидените в закона основания и процедури /НК и НПК/ несъмнено представлява съществено нарушение на Конвенцията, а оттам и на правото на Европейския съюз /“ПЕС“/, доколкото същата е част от него, а разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз /“ХОПЕС“/ съответстват на Конвенцията и имат същия смисъл и обхват /чл.52, т.3 от ХОПЕС/.

Излага съображения, че съществено нарушение на ПЕС е постановената присъда „доживотен затвор“, тъй като за установените в материалите по делото реални престъпления не се предвижда подобно наказание, поради което потвърждавайки така постановената присъда, ВКС е допуснал нарушение на чл.6 от ХОПЕС. Обосновава и наличие на допуснати от съда процесуални нарушения, подробно описани в подадената искова молба, които като краен резултат също са довели до нарушение на правото му на лична свобода.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът – Върховен касационен съд, е подал отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба. Твърди се, че исковата претенция не сочи по категоричен начин правното основание за предявяването й, като не се установява кое точно правно задължение, произтичащо от закона не е било изпълнено или е било нарушено от ВКС. Изложени са съображения, че ВКС не е процесуално легитимиран да отговаря за вреди от незаконно лишаване от свобода. Твърди се, че с подадената 3 искова молба ищецът цели пререшаване на приключилото наказателно дело. Поддържа се, че в рамките на производството по иск за заплащане на обезщетение за вреди от правораздавателна дейност е недопустимо инцидентно констатиране на порок на постановен съдебен акт, вкл. неправилност и недопустимост, тъй като подобна констатация би влязла в противоречие със стабилитета на съдебните актове и заложения в чл.413 НПК принцип за тяхната задължителност. Твърди се, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за причинените на ищеца вреди, доколкото не е осъществил неправомерно поведение, като се сочи, че ВКС не е работодател на съдиите, постановили Решение №24/10.03.2023г. по н.д.

№1121/2021г. на ВКС. Оспорва се и основателността на предявените искове. Твърди се, че в исковата молба ищецът бил релевирал идентични доводи на тези, изложени в подадената от него срещу въззивната присъда по ВНОХД №302/2020г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив касационна жалба, по които съдът бил взел отношение.

Обосновава се липсата на допуснати от ВКС при постановяване на решението нарушения, като се поддържа, че при постановяване на решението Апелативен съд- гр.

Пловдив се е съобразил изцяло с решенията на ЕСПЧ. Твърди се, че въззивният съд е изключил от материалите по делото тези доказателства, при събирането на които било осъществено нарушение на правата по чл.3 ЕКПЧОС по отношение на подсъдимия С. и които били ползвани при решаване на делото при предходното разглеждане преди възобновяването. Твърди се, че по делото не се установява причинна връзка между твърденията на ищеца за възникнали силни негативни психологически изживявания и поведението на ответника. Въз основа на изложените съображения се отправя искане за прекратяване на производството, евентуално- за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В становище от 16.01.2025г. ищецът излага съображения във връзка с възраженията в отговора на исковата молба, касаещи нередовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове. Счита, че именно ВКС е материалноправно легитимиран да отговаря за допуснатото нарушение на правото му на свобода, доколкото „спорното правоотношение, несъвместимо с чл.5 от Конвенцията вече е приключило“.

С молба от 25.02.2025г. ответникът заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Счита, че ищецът извежда вредите си от действия и бездействия на различни органи на съдебната власт /ОС- гр. Стара Загора, Апелативен съд- гр.

Пловдив и ВКС/, а насочва исковете си единствено спрямо ВКС, с оглед на което поддържа, че исковата молба е нередовна и ищецът следва да уточни какви вреди е причинил на ищеца всеки от посочените съдебни органи. Сочи, че недопустимостта на предявените срещу ВКС искове произтича от Тълкувателно решение №5/2015г. на тълк.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС. По същество поддържа, че същите са неоснователни поради липса на връзка между твърденията на ищеца за настъпили 4 вреди и поведението на ВКС като правораздавателен орган.

С молба от 14.03.2025г. ищецът конкретизира предявените от него искове и взема отношение по изготвения проект за доклад.

С възражение от 14.04.2026г. ищецът излага допълнителни съображения във връзка с правната квалификация на предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от П. Й. С. срещу Върховeн касационен съд осъдителни искове с правно основание чл.2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1 000 лева, частична претенция от 4 950 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г., вследствие на потвърждаване на незаконосъобразна и непропорционална присъда при нарушаване на чл.5, т.1, б.„а“ от ЕКПЧОС, респективно чл.6 от ХОПЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 000 лева, частична претенция от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 15.03.2023г. до 15.04.2023г., вследствие на постановяване на присъда, използвайки доказателствени материали в нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ от ЕКПЧОС, респективно чл.6 от ХОПЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 698,87 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца разноски по ВНОХД №302/2020г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, по НОХД №748/2009г. на ОСгр. Стара Загора и по НОХД №748/2009г. на Окръжен съд- Стара Загора, причинени вследствие на нарушение на чл.5, т.1, б.„а“ от ЕКПЧОС, респективно чл.6 от ХОПЕС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.