Решение № 2859 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.В.АЛ. при участието на секретаря С.Г.Н. като разгледа докладваното от В.В.АЛ. Гражданско дело № 20231110141049 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

19.02.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.АЛ. при секретаря С.Н., като разгледа докладваното от съдия В.АЛ. гр. дело № 41049/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „В“ ЕООД срещу „Н“ ЕООД, като се твърди, че на 01.09.2017 г. страните сключили Договор за наем на следния недвижим имот: открита площ, находяща се в гр. П, ул. „П“, база 1. Поддържа, че ответникът, който бил наемател на имота, започнал да ползва същия, като разположил в него фасадно скеле, т. а. „Ф*“ „К*“ с рег. № *********** и т. а. „Н“ „Е“ с рег. № *********. Поддържа, че била уговорена месечна наемна цена в размер на 100,00 лева, като ответникът, не заплатил уговореното наемно възнаграждение за периода от м.09.2017 г. до м.03.2023 г. Излага съображения, че ответното дружество било изпаднало в забава за заплащане на дължимата наемна цена, поради което дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1701,19 лева за периода 01.10.2017 г. до 13.03.2023 г. Поддържа, че била издадена заповед за изпълнение, но 1 ответната страна била подала възражение, поради което имал правен интерес от предявяването на искове за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 6700,00 лв., представляваща незаплатена наемна цена за периода от м.09.2017 г. до м.03.2023 г., както и сумата от 1701,19 лв. – мораторна лихва за периода 01.10.2017 г. до 13.03.2023 г. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковете се оспорват. Поддържа се, че между страните липсвало наемно правоотношение, тъй като не бил сключван договор за наем. Навежда доводи, че е оставил описаните в исковата молба вещи в процесния имот, но твърди, че това било на основание други правоотношения между страните. В тази връзка изяснява, че на 02.12.2016 г. управителят на ищцовото дружество В.ХР. получил заем от „П.К.“ ЕООД (с управител Фанка Вушева, която била управител и на ответното дружество). Уточнява, че заемът не бил върнат в цялост на уговорения падеж и бил договорен допълнителен срок за изпълнение, поради което, като компенсация за забавата, В.ХР. предложил на ответника (като свързано със заемодателя лице) да държи в процесния имот движими вещи за неопределен период от време, без заплащане на наемна цена. Твърди, че през годините е правил опити да вземе вещите си, но ищецът отказвал да му ги предаде. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и подробно аргументира същото. Оспорва претенцията за мораторна лихва, като акцесорна такава, и в допълнение посочва, че между страните не бил уговорен падеж за заплащане на наемната цена, поради което за поставянето на ответника в забава била необходима покана по чл. 84 ЗЗД, каквато в случая не била връчвана. Развива доводи, че претенцията е недоказана, като излага съображения по представените по делото писмени доказателства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. От фактическа страна.

Приложена е покана от „В“ ЕООД до „Н“ ЕООД, с която „Н“ ЕООД е поканено да заплати наемна цена в размер на 6700,00 лева за периода от м.09.2017 г. до м.03.2023 г.

(вкл.) за ползването на открити площи, собственост на „В“ ЕООД.

От приложени копия от пощенски пликове (л. 8-10 в кориците на делото) се установява, че поканата не е достигнала до адресата, като пратката е отбелязана като непотърсена.

Така приложените писмени доказателствени средства са процесуално допустими, като са свързани с правния спор, т. е. се явяват необходими и относими, поради което следва да бъдат кредитирани. Останалите доказателствени средства – представени от ответника, макар и да са процесуално допустими са неотносими към предмета на правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани, а оттам и кредитирани.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б.Б., С.С., С.Йо. и В.Г..

От разпита на св. Богомилов, допуснат за обстоятелства за изясняване на действителните уговорки между страните, се изяснява, че отношения на Васил знаел само със Светослав Глушев – като физическо лице. Уговорките били с В.ХР.. Сочи, че някой от вещите лично ги бил закарал в имота, като това били строителни машини, оборудване от ресторант, строително скеле. Имало и няколко коли и камион. Предложението било Васил да съхрани нещата, защото трябвало да се освободи базата. Уточнява, че предложението било направено във връзка с това, че Васил имал задължение към Светослав, който му бил уредил заем, който Васил забавил и не връщал и това била причината да му предложи да 2 съхранява вещите. Изяснява, че Светослав бил уреди заема от фирмата на майка му.

Свидетелства, че не бил уговорен срок и цена, като сочи, че някои от вещите ги били прибрали. Липсвало скелето, останали колите и камиона. Имало автомобил Ф*, тип баничарка и камион с двойна кабина. Изяснява, че строителното скеле и оборудването за ресторант към което имало витрини го бил карал с личния си бус. Вещите били стоварени на голяма база, която приличала на трафопост, като скелето бил разтоварено отвън, тъй като било по-обемисто, а по-малките машини и техника били в сградата като склад. Уточнява, че това се било случило през 2017-2018 г. Свидетелства, че бил присъствал на разговор, в който не бил уговорен наем, като същият се провел в гр. София на Първа българска армия.

Също така бил присъствал на разговор между Васил и Светослав в базата в гр. П, когато били карали някои неща. Сочи, че майката на Светослав била управител на ответника, поради което предполага, че вещите са на това дружество.

При разпита на св. Стайков, допуснат за обстоятелства за изясняване на действителните уговорки между страните, се изяснява, че работи при ищеца, като бил работил и през 2017 г. Управител на дружеството бил В.ХР., като дружеството разполагало с база в гр. П. През 2017 г. Светослав бил дошъл в базата и разговаряли с Васил, след което докарал някакви машини, които бил оставил в един стар трафопост, както и други вещи, които били оставени в базата на открито. Свидетелства, че смята, че се разбрали да плаща за автомобили и скеле по 100,00 лева на месец, като ги остави на открито, защото така щяло да му излезе по-евтино, като казал, че нямало къде да ги остави и ги оставил да ги съхраняват, тъй като базата била охраняема. Сочи, че сумата, която били уговорили била в размер на 100,00 лева месечно. Също така се разбрали да няма срок, тъй като не знаел кога ще си вземе вещите. От Васил знаел, че майката на Светослав била управител на ответното дружество, а Светослав бил представител на дружеството. Уточнява, че вещите и към този момент били в базата. Изяснява, че не бил чувал Светослав да говори за прекратяване на договори за наем на вещи. Свидетелства, че това за което казва било уговорено между Васил и Светослав, като Васил предложил цената, а Светослав се съгласил. Уточнява, че не знаел и не му било известно Васил да е получавал заем.

От казаното от св. Йотов, допуснат за обстоятелства свързани с безпрепятственото ползване на имота от ответника и прекъсването на давността, се изяснява, че през 2017 г., а и към настоящият момент работи при ищеца. Свидетелства, че бил лицензиран лесовъд към фирмата. Управител на дружеството бил В.ХР., като дружеството разполагало с голяма база в гр. П. Уточнява, че от няколко години се съхранявали вещи – част от тях били в хале, като били взети, а другите били отвън на открити площи. Свидетелства, че е бил с Васил, който бил провел разговор със Светослав, като бил чул, че Васил казал, че вещите са от доста време в базата, като нищо не било плащано и искал да си уредят сметките. Доколкото бил чул не било ставало въпрос за прекратяване на договора. Изяснява, че ориентировъчно разговорите били провеждани края на лятото на 2018 г. и 2019 г. Сочи, че не бил постоянно в базата, тъй като бил лицензиран лесовъд, но автомобилите още били там. Уточнява, че колите били „Ф* К*“ и камион „Н“, като не бил виждал някой да ги ползва. Сочи, че докато той е бил там не е виждал някой да ходи при колите, както и че не бил присъствал на разговор, че някой е поискал колите. Не знаел дали се осъществява поддръжка на същите.

При разпита на св. Глушев, допуснат за обстоятелства свързани с това дали ищецът е отказал да върне вещите на ответника се изяснява, че знаел за движими вещи на „Н“, които били оставени в имот на В.ХР., през 2017 г. Вещите били строителна механизация и автомобили. Единият бил „Ф* К*“, а другият „Н т135“. Това се случило по лична уговорка между него и В.ХР., като уточнява, че не знаел за негови дружества. Свидетелства, че 6-7 месеца по-рано бил съдействал на В.ХР. за получаването на необезпечен заем в размер на 20000,00 лева, като ангажимента бил Васил да го върне за седмица или десет дни, но тъй като се забавил повече от шест месеца и разбрал, че изнасят базата си, която държали под наем на Първа българска армия, сам предложил да съхранява споменатите вещи в знак на 3 компенсация за забавянето. Срокът бил докато им е необходимо вещите да се съхраняват.

Изяснява, че за пари не били провеждани разговори, защото Васил искал да компенсира забавянето, като приятелска услуга. Сочи, че му били отказали да му дадат вещите, като му казали да си помисли за цена, за да му ги платят, а той казал, че вещите не се продават.

Уточнява, че през 2019 г. бил посетил базата на Васил в гр. П, за да вземе част от строителните машини, като тогава видял, че лекия автомобил „Ф*“ се управлявал от тъста на Васил, който работел като охранител в базата. Свидетелства, че поискал да прибере и двете МПС-та, но Васил му отказал, като му казал, че са взели да ги карат и били вложили пари в тях, за да ги стегнат и ако желаел да му ги плати. Уточнява, че се бил възпротивил на това, като бил направил още един опит да си вземе вещите, но той също бил безуспешен, като не искал към онзи момент да влиза в по-голяма конфронтация, тъй като се съхранявала и по-дребна техника, която можело да изчезне. Предпочел да си прибере останалата техника, механизация и част от скелето, а за автомобилите да подаде сигнал, за което бил уведомил прокуратурата. Изяснява, че липсвало половината от фасадното скеле, за което имало уговорка да се върне, но не било върнато. Другите вещи с изключение на дребни липси ги били прибрали. Сочи, че когато бил оставил автомобила и камиона бил оставил ключове, като той имал втори ключ от лекия автомобил в офиса, а от камиона няма втори ключ.

Свидетелства, че обикновено на мястото с тях присъствал пазач, като лично В.ХР.и му бил отказал да прибере вещите. Уточнява, че последния път когато прибирали вещите камионът бил разглобен и не можел да се прибере в това състояние. Сочи, че камионът бил разглобен в далечната част на базата, а лекия автомобил се карал от тъста на Васил, като той лично не бил давал разрешение за това, но му отказвали обяснение.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите Б.Б., С.С., С.Йо. и В.Г. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори. В тази насока обаче трябва да се изясни, че настоящият съдебен състав цени казаното от всеки от свидетелите единствено по отношение на обстоятелства за които всеки един от свидетелите е бил допуснат с Определението от 03.11.2023 г. и 04.12.2023 г.