Решение № 61 от 06.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ЛЕВСКИ, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20254410200104 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Ц. Т. С. от ***** против НП № 23-0938-000852/21.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР *****, Сектор Пътна полиция *****.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, и жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е съставен акта и е издадено обжалваното НП. Твърди се, че обжалваното НП е издадено изцяло при неизяснена и неправилно възприета от административно наказващия орган фактическа обстановка.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и упълномощения от него адвокат.

Ответника по жалбата – административно-наказващия орган – Началник група в ОДМВР *****, Сектор Пътна полиция ***** – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане да бъде оставена без уважение.

1

В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски, е направено искане размера на адвокатския хонорар да бъде съобразен с предвидения в Наредба № 1.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения АУАН е, че на 06.03.2025 г. е съставен акт против жалбоподателя Ц. Т. С. затова, че на 06.03.2025 г. около 09.34 часа в обл.

*****, ***** при следните обстоятелства: ***** при км ***** с посока на движение към село *****, управлява лек автомобил ***** с регистрационен номер *****, като предприема маневра изпреварване и нарушава пътна маркировка М15 /коси успоредни линии/ изпреварва лек автомобил и се връща в лентата си по посока на движението, без да създаде опасност за останалите участници в движението, с което виновно е нарушил чл. 6 т.1 от ЗДвП - при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка.

В акта е посочено, че водача пътува сам в автомобила, че няма имуществени вреди, не са иззети доказателства и нарушителя е изписал възражение, че не е извършил това нарушение. Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.

Към делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че в същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта, посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това посочено в акта/ и за същото нарушение на жалбоподателя е наложено съответно наказание, а именно глоба в размер на 30 лв. на основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя П. М. и свидетеля по акта, за който е изписано в акта, че е очевидец – Б. М..

От показанията и на двамата свидетели се установява, че към момента на съставяне на акта и двамата са били служители като младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ гр. *****, че на посочените в акта дата и час свидетелите били на обход от с. ***** посока с. *****, че приближавайки кръстовището за *****, забелязали въпросния автомобил с въпросния водач да извършва изпреварване на маркировката М15. В отговор 2 на поставени въпроси, свидетелят П. М. уточнява, че не говори за настъпване, а говори за изпреварване и че чл. 6 т.1 от ЗДвП забранява изпреварването при тази маркировка. И двамата свидетели са категорични, че са възприели водача, който се е движел срещу тях изпреварва друг лек автомобил, който се движел в неговата посока. Св. М. пояснява, че маркировката обозначава остров, който трябва да се заобикаля отдясно. Този свидетел заявява, че няма спомен от разклона да е излизал камион, но си спомня точно, че когато видели изпреварването, пред него се е движел лек автомобил. И двамата свидетели обясняват, че след като са възприели нарушението последвали водача и след подаване на светлинен и звуков сигнал го спрели в началото на с. *****, където на водача е съставен АУАН. Посочват, че нарушението е, че водача не се съобразява с пътната маркировка.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. М. и Б. М.. Същите са изпълнявали служебните си задължения и акта е съставен след лично възприемане от тях на допуснатото нарушение. Същите не само са възприели конкретното поведение на водача на пътя, но и последвалите им действия са логични и последователни. Същите незабавно са последвали допусналия нарушението водач, спрели са го, посочили са му какво нарушение е извършил и св. М. е съставил АУАН, в който е отразил именно конкретно и пряко възприетото нарушение на водача. Свидетелите не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото и дават показания относно лично възприетите от тях факти.

В качеството на свидетел е разпитан и М.К. – доведен от жалбоподателя, който е без родство с жалбоподателя и който заявява, че се е връщал от *****, че е видял Ц. да се движи по главния път и че от страничен път от селата излиза камион, който се включвал в главния път и който е трябвало да изчака, но не го е сторил. Свидетелят заявява, че Ц., за да не се блъсне в него го е заобиколил. Свидетелят обяснява, че това се е случило точно преди да влезе в с. *****, че на мястото има уширение и кръстовище за селата, че автомобилите по главния път са били с предимство и камионът е следвало да изчака и тогава да се включи в главния път и че ако Ц. не бил заобиколил, найвероятно е щял да се блъсне в камиона. Заявява, че Ц. навлязъл в маркировката, която е островче, за да заобиколи камиона, но не е влизал в насрещното платно и според него не е застрашавал движението по пътя, нито движещи се други автомобили.

Съдът приема, че и този свидетел дава правдиви показания относно възприетата от него фактическа обстановка относно необходимостта да бъде заобиколен камион, навлизащ на главния път. Това обаче, не е в противоречие 3 с показанията на свидетелите М. и М., които както бе посочено по-горе непосредствено след възприемане на нарушението са последвали автомобила и са спрели водача. И двамата свидетели не сочат от страничния път да е излизал камион, което може и да е станало, но същите са категорични, че са възприели жалбоподателя да изпреварва друг движещ се пред него лек автомобил, който се е движел в същата посока и при което изпреварване същия е навлязъл в площта обозначена с „коси успоредни линии“ – маркировка М15, с което се обозначава площта, и която площ е забранена за движение на пътни превозни средства. На поставени въпроси св. М. заявява, че въпросното изпреварване се е случило точно на разклона за ***** и няма спомен от разклона да е излизал камион, но е категоричен, че пред жалбоподателя се е движел лек автомобил, именно, който водача е изпреварил.

Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай няма доказателства, които да оборват съставения акт.

Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП фактическа обстановка. Актосъставителя и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението. Същото е конкретизирано и е квалифицирано правилно.

Административно наказващия орган е санкционирал водача с относимата и приложима за това нарушение разпоредба на чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП, която предвижда налагането на санкция при неправилно изпреварване, при което не се създава опасност за движението, каквото е описано в АУАН и НП и за каквото е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Предвид изложеното, съдът приема, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0938000852 от 21.03.2025 г. на Началник група в ОД МВР *****, Сектор „Пътна полиция“ *****, с което на Ц. Т. С., ЕГН ********** от *****, ***** на 4 основание чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за това, че при изпреварване на съобразява поведението си с пътната маркировка - нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП, допуснато на 06.03.2025 г., за което е съставен АУАН серия GA № 3752770 от 06.03.2025г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ***** АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5