Решение № 146 от 28.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Кюстендил, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

М. М. Начев

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Й.ка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500190 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх.№262899/10.03.2021г. от адв.

П. С. от САК, действащ като процесуален представител по пълномощие на ищците И. Д. К., ЕГН **********, от гр.С. б., Л. А. К., ЕГН ********** от гр.П., В. А. К., ЕГН ********** от гр.С. б., М. А. К., ЕГН ********** от гр.С. б., Л. Д. Т., ЕГН ********** от гр.С. б., Г. К. Т., ЕГН ******* от гр.С. б., Й. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., И. Й. Г., ЕГН ********** от гр.С., З. Й. Г., ЕГН ********** о т гр.С., К. Й. Г., ЕГН ********** от гр.С., В. Д. Т., ЕГН ********** от гр.П., Г. Д. Ч., ЕГН ********** от гр.С. б., И. Д. Н., ЕГН ********** от гр.С. б. и К. Д. Н., ЕГН ********** от гр.С. б., всички с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.С., ул.„********“ №***, ет.*** ап.***, чрез адв.П.С. от АК-София, насочена срещу решение №260076 от 12.02.2021г. на РС-Дупница, постановено по гр.д.№14/2020г. по описа на същия съд.

С оспорвания съдебен акт е отхвърлен, като неоснователен, предявения от въззивниците – ищци в първоинстнационното производство, срещу „******“ гр.С., ул.

******* № *** и ЕТ „Г. Г. – ****“ гр.Д., ул. **** иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор №*** в м.„****“ в землището на гр.С. б., с площ от 1227 кв.м., при съседи: от две страни – улица; ПИ с №185, 198, 128, 127, като е отхвърлен като неоснователен и иск за ревандикация на процесния имот, а ищците са осъдени да заплатят на ответниците по 660 лева разноски по водене на делото.

1

Въззивниците обжалват така постановеното решение изцяло като релевират доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайно установената гражданскоправна теория и практика, и необоснованост.

Твърди се, че в мотивите си първоинстанционният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства; превратно и подвеждащо акцентирал само върху някои от тях, като липсвали мотиви, от които да се направи извод на какво основание бил отхвърлен иска.

Считат, че първостепенният съд е неглижирал постановеното съдебно решение по гр.д.

№773/08.01.1999г. (влязло в сила на 11.02.1999г.), в което съдът се е произнесъл относно собствеността върху процесния имот със сила на пресъдено нещо, като е възстановил същия на въззивниците.

Определят като противоречиви мотивите на съдебния състав, че от една страна имотът е актуван като държавен, а от друга *** го владеел от 1885г. и го е придобил по давност. Подчертават, че в заповед №2344 на ОРС – гр.Кюстендил изрично било посочено, че на *** се предоставяло оперативно управление и стопанисване безвъзмездно на сграда, състояща се от 7 стаи, като липсвал акт, с който на *** да се предоставя право на ползване върху недвижимия имот, върху който са поставени второстепенните постройки.

Акцентира се, че имотът бил деактуван със Заповед №183/30.11.2000г. на Кмета на Община С. б., за което били налични доказателства по делото, които останали необсъдени от съда. Твърди се, че хипотезата на чл.10 ал.2 от З*** е приложима само за имущество, предоставено на ***, в случая това са второстепенните постройки, а не земята, върху която са построени. Счита се, че районният съд е допуснал нарушение и недопустимо се е позовал в мотивите си на мотиви от съдебен акт на ВКС по друго дело, водено между ответниците в настоящия процес, приемайки ги със сила на пресъдено нещо. Твърди се, че ответниците не са представили по делото годни доказателства, удостоверяващи правото им на собственост върху процесния имот. Възразява се срещу твърдението на съда, че записът в счетоводни книги е способ за придобИ.е на собственост. Посочва се, че възстановеният на ищците имот е идентичен и представлява част от общия имот, върху който били поставени второстепенните сгради, предоставени за ползване през 1985г., като същият имот към настоящия момент е със статут на земеделска земя, а единствени негови собственици били ищците, които постоянно били препятствани да го ползват и владеят от ответниците. Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Ю. С. в качеството й на процесуален представител на насрещната страна ЕТ „Г. Г. – ****“, излагащ становище за допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Твърди се, че по гр.д.№4751/2015г. със страни *** и ЕТ „Г. Г. – ****“ било налице произнасяне с окончателен съдебен акт, че правото на собственост върху процесните имоти, претендирани от ищците, принадлежи на ***. Счита, че по отношение на него като страна производството по делото следва да бъде прекратено, като посочва, че районният съд не се е произнесъл по това негово искане. Акцентира върху наличието на приключило с решение на ВКС гр.д.№4466/2007г., в което бил отхвърлен предявен срещу едноличния търговец иск по чл.108 от ЗС. Счита, че въззивниците неправилно се позовават на влязлото в сила решение по гр.д.№773/01.01.1999г. на ДнРС, тъй като същото касаело производство, развило се по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ с ответник ПК - гр.С. б., което решение било представено в производството пред ВКС, който приел, че възстановяване на имота в полза на ищците не е настъпило поради ограничението на чл.10б от ЗСПЗЗ. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпил е и уточняващ отговор от Г. Г. като собственик на ЕТ „Г. Г. – ****“, в който се твърди, че претенциите на въззивниците са неотносими към едноличния търговец, а 2 спорът между ищците и него е решен с влязло в сила решение, респ. въззивната жалба е неоснователна. Подчертава се, че с решение №676/13.07.2006г. по гр.д.№464/2004г. ДнРС е отхвърлил като неоснователен предявен от наследниците на А. К. срещу едноличния търговец иск за предаване владението върху имот №032198. Неправилно въззивниците се позовавали на решението по гр.д.№773/08.01.1999г., тъй като в това производство съдът не възстановявал собственост, нито то било противопоставимо на ответниците и трети лица, неучаствали в производството, същевременно в него не се разрешавал материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Акцентира, че по делото не било представено решение №07/06.06.1999г. на ПК ОСЗГ – С. б., на което се позовавали ищците. Твърди се, че чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ не е приложим спрямо имот 032198, тъй като върху имота били проведени мероприятия, които препятстват възстановяването на собствеността, съответно решението №1728С от 04.03.1999г. на ПК (ОСЗГ) С. б., с което било възстановено право на собственост на наследниците на А. К., не поражда действие. Позовава се на констатации от извършвани проверки на РДНСК – Кюстендил относно процесния имот. Оспорва твърдението на въззивниците, че имот 032198 бил деактуван със заповед №183/13.11.2000г. на кмета на Община Кюстендил. Акцентира върху приетото от ВКС в определение №174/21.02.2011г., че възстановяване на имота в полза на ищците не е настъпило поради предвиденото в закона ограничение на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и прекратяване на производството по отношение на едноличния търговец.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ******, чрез юрисконсулт В. М., в качеството й на процесуален представител, с който се оспорват като неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания. Въззиваемата страна счита, че въззивниците неправилно и неоснователно се позовават на решението по гр.д.

№773/1998г. и последвалото решение №07/06.06.1999г. на ОСЗГ – гр.С. б., като тяхно придобивно основание. Предвид направеното оспорване на законността на реституцията, се твърди, че ищците не са доказали наличието на основанията за реституиране на процесните имоти. Позовавайки се на заключението на допълнителната СТЕ, се сочи, че са налице основанията на чл.10б от ЗСПЗЗ и пар.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, препятстващи възстановяване на имотите. Счита, че ищците не са доказали и активната си легитимация – право на собственост по отношение на процесния имот, тъй като липсвали представени каквито и да било доказателства за идентичност на описания в решението на ПК имот с такъв притежаван от общия им наследодател. Навежда подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че на основание чл.10 ал.2 от З***, Академията е собственик на процесния имот. Акцентира и върху обстоятелството, че процесният имот не представлява овощна градина, а е застроен и ограден и не е предназначен за земеделско производство, което било установено в приетото по делото заключение и разпит на вещо лице.

Счита за неоснователни и възраженията, свързани с относимостта на представените по делото съдебни решения по водените дела между ищците и другия ответник по делото с предмет процесния имот, тъй като в тях съдът еднозначно бил приел, че същият имот не подлежи на реституция предвид реализирано в него мероприятие на държавата. Подчертава, че по делото било доказано, че *** е ползвала и стопанисвала имота, заедно с изградените в него сгради, от момента на предоставянето му са извършвани ежегодни инвентаризации на наличния инвентар. Предвид това счита за неоснователни възраженията на насрещната страна срещу заявеното от *** при условия на евентуалност давностно владение върху процесния имот. Възразява и срещу оплакването за липса на мотиви в обжалваното решение, като определя същото като правилно, законосъобразно, съответстващо на събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноските за въззивното производство.

След дадени от съда указания с определение №327/30.05.2022г. ищците, 3 понастоящем въззивници, са депозирали молба, с която правят уточнения по подадения иск.

Уточняват, че с исковата молба е предявен само отрицателен установителен иск за собственост. Акцентират, че с решението по гр.д№773/1998г. на ДнРС, влязло в сила на 11.02.1999г. на наследниците на А. К. била възстановена собствеността върху процесния ПИ с идентификатор №***, постановено било решение на ПК С. б. №07/06.06.1999г. за възстановяване на имота в стари реални граници и извършен въвод във владение с протокол №1728В/14.09.1999г. на ОСЗГ С. б., а имотът бил деактуван със заповед №183/30.11.2000г. на кмета на община С. б.. Подчертават, че до настоящият момент не е възможно реално влизане във владение в процесния имот, тъй като ответникът ЕТ „Г. Г. – ****“ се бил установил трайно в него, позовавайки се на договор от 18.02.1996г., с който бил закупил част от сградите от търговско дружество на другия ответник ***. Твърдят, че вторият ответник ползва имота без правно основание, доколкото от него била закупена единствената сграда в имота, описана като производствено помещение/столова, която била сглобяема, а не масивна по смисъла на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Сочат, че през 2019г. първият ответник извършил в имота изкопни работи без съответни разрешения, като извършил промяна в КККР на АГКК, за която липсвала издадена заповед и която промяна твърдят, че била извършена на основание решение на ВКС, по което двамата ответници били страни, и което не обвързвало всяка трета страна. Отбелязват, че имотът е земеделски и липсват документи, позволяващи извършването на строеж в него, а в имота била поставена сглобяема сграда, за която по делото не били представени каквито и да било доказателства за собственост.

С допълнителна молба вх.№3388/16.09.2022г. ищците – въззивници са уточнили, че оттеглят предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.