Решение № 20950 от 18.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66514/2022
- Вид
- Решение № 20950
- Подписан
- 18.12.2023
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 -чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233 · Закон за митниците
- чл.124 · Кодекс на труда
- чл.126, т.3, т.4 , т.7 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл.126, т.3, т.4 , т.7 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл.126, т.3, т.4 , т.7 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл.126, т.3, т.4 , т.7 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл.187,т.3 , т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,т.3 , т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187,т.3 , т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190,ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.192 · Кодекс на труда
- чл.193,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.221,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.225,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330 ,ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1 , т.2 , т.3 и т.4 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 20950 гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110166514 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищеца М. З. Б. твърди, че заповед № 14/03.11.2022г. на главния директор „Човешки ресурси” на
С.К.АД, с която е уволнен дисциплинарно от длъжността „сътрудник охрана” , отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж” , дирекция „Сигурност”, е незаконосъобразна по следните причини: издаването на уволнителната заповед от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество , чийто законен представител според вписванията в търговския регистър е Хесус Кабайеро Пинто, а не Анелия Димова - главен директор „Човешки ресурси” , която е подписала оспорваната заповед; неосъществяване на вменените дисциплинарни нарушени поради липса на вина у ищеца , защото той „не е преминал обучение за разпознаване на рентгеновото оборудване на цигари в каквито и да било разфасовки , нито е запознат с нормативните изисквания при износ на цигари и други стоки”, а запознаването му с промяната в Процедура № 400 е било извършено устно на 23.09.2022г. една седмица преди твърдяното нарушение, като освен това липсвал СО-СПП, който да бъде уведомен , а ищецът нямал правомощия по задържане на куфари и раници, и неспазване на критериите по чл.189 КТ при налагането на дисциплинарното наказание, доколкото наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства на тежестта на описаните нарушения , а и ищецът не е извършвал други нарушения. Отбелязва се , че ищецът по длъжностна характеристика работи с рентгеново оборудване за откриване на течни експлозиви и следи от такива, както и на течности , аерозоли и гелове с оборудване 1
LEDS и в конкретния случай е извършил анализ на изображенията на монитора при преминаването през рентгеновото оборудване на куфарите и раниците , но не открил вещества, за които е преминал съответните обучения , а именно : оръжие – хладно или огнестрелно , експлозиви и следи от експолозиви и течности , аерозоли и гелове.
В отговор на изрични указания пълномощник на ищеца с допълнителна писмена молба от 19.12.2022г. е уточнил исковете по чл.344,ал.1 , т.2 , т.3 и т.4 КТ и е оттеглил иска по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.
Окончателното искане на ищеца към съда е да отмени заповедта за дисциплинарното му уволнение (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник охрана” , отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж” , дирекция „Сигурност” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от
04.11.2022г. до 04.05.2023г. в размер на 8 813,70 лв (чл.225,ал.1 КТ) и законната лихва за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на обезщетението (чл.86,ал.1 ЗЗД).
Уточнението на петитума на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ и на периода на осъдителния иск по чл. чл.344,ал.1 ,т.3 КТ е допуснато с определението по чл.140 ГПК , както е направено от ищцовата страна с допълнителната писмена молба от 19.12.2022г.
С определението по чл.140 ГПК е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК настоящото съдебно съдебно производство в частта му относно осъдителния иск по по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ поради оттеглянето на този иск от ищцовата страна с писмената молба от 19.12.2022г. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.
С определението по чл.140 ГПК е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА в частта й относно предявената с исковата молба и уточнена с допълнителната писмена молба от 19.12.2022г. претенция за заличаване на вписаното в трудовата книжка на ищеца уволнително основание. Като необжалвано от страните това разпореждане е влязло в сила.
С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНО предявеното с исковата молба искане по чл.389 ГПК на ищеца за допускане на обезпечение на предявения по настоящото дело осъдителен иск с размер от 8 813,70 лева чрез налагане на запор върху притежаваните от ответника банкови сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 17.11.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Въпреки изрично предоставената му по негово искане в заседанието на 17.11.2023г. възможност за представяне на писмено становище по исковете , пълномощникът на ищеца не е представил такова.
Ответната страна С.К.АД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника й в депозирания на 10.02.2023г. отговор на исковата молба.
2
Сочат се доводи за : спазване на изискването на чл.193,ал.1 КТ, тъй като от ищеца са били поискани обяснения с писмена покана , изх. № 300-0676/20.10.2022г., в което са му зададени въпроси за всяко от нарушенията, описани и в уволнителната заповед , и той е представил писмени обяснения , вх. № 300-1092/24.10.2022г.; мотивираност по чл.195 КТ на уволнителната заповед, която съдържа „точно и конкретно описание на фактическите обстоятелства, свързани с извършеното от М. Б. нарушение , както и на законовите текстове, на които наказанието „дисциплинарно уволнение” се налага”; подписване на уволнителната заповед от лице с представителна власт – Анелия Димова , на която е била „делегирана пълна дисциплинарна власт” от законния представител на ответното дружество- Хесус Кабайеро; извършването от ищеца на вмененените му дисциплинарни нарушения , защото е бил запознат с т.11 от Процедура № 400 , отнасяща се за случаите , при които рентгеновия оператор се усъмни за наличие в багажа на голямо количество цигари (повече от 2/3 стека), и за задължението му да информира служителя на позиция № 4 за извършване на ръчно претърсване на багажи и на СО-СПП за предприемане на последващи действия, но въпреки това ищецът на 30.09.2022г. на Проверка № 2 на Терминал № 2 в интервала от 17.03 ч. до 17,06 часа е допуснал преминаването на 4 броя куфари за ръчен багаж и 4 броя раници със съдържание от общо 18 600 къса цигари и не уведомил работещия на позиция № 4 , нито дежурния супервайзор за последващи действия, като по този начин пренасяните цигари не са били открити и органите на Гранична полиця и Агенция „Митници” не са били осведомени за предприемане на законовите действия; спазването на критериите по чл.189 К Т при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” на ищеца , тъй като е отчетена особената тежест на дисциплинарното нарушение, което създава предпоставки за извършване на административни нарушения, свързани със сигурността на границите и митниците , и за неспазване на императивните забрани по чл.33,ал.2 от Закона за тютюна , тютюневите и свързаните с тях изделия и на чл.233 от Закона за митниците. Обосновава се становище , че ищецът е „имал необходимите знания и умения за точно изпълнение на възложените задължения , свързани с работата на пост/позиция № 3 на Проверка № 2 , Терминал № 2”, като доказателства за това са обученията , през които е преминал заедно с другите служители , и сертифициранията му – първоначално и последващо след издържани съответни изпити.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответната агенция поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 17.11.2023г. адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Изложените в отговора на исковата молба и в хода на съдебния процес доводи за неоснователността на исковете са обосновани и в представените на 28.11.2023г. и на 29.11.2023г. писмени бележки от пълномощник на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
3
Както е посочено и в опеделението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1, т.2, т.3 и т.4 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъдат разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 269574/05.12.2022г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото два от тях (главният осъдитилен иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ за възстановяване на удържаното от работодателя обезщетение при дисциплинарното уволнение и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законната лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Искът по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ не е включен в приложното поле на чл.310, ал.1,т.1 ГПК и не подлежи на разглеждане по реда на т.нар. бързо производство. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда, само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й.
Прекратяването на съдебното производство в частта му относно осъдителния иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ (поради оттеглянето му от ищеца) не е основание за промяна на процесуалния ред за разглеждането на останалите искове.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед основанията за неговата незаконност , изрично посочени от ищеца в исковата молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на чл.214 , ал.1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.6,ал.2 ГПК). Следователно в производството по чл.344,ал.1,т.1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение , посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ се определят от конкретните аргументи , наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на уволнението, на които обаче ищецът не се е 4 позовал изрично нито в исковата молба ,нито по-късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.214,ал.1 ГПК, не следва в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало да бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор , така както е очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по непредявен иск, т.е. постановяване на недопустимо решение (чл.270,ал.3,изр.3 ГПК).
Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f60f46d9-f7e6-4662-9fa9-3affbb6d135f