Решение № 169 от 23.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 169 от 23.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 423/2023 г. по описа на Окръжен съд Благоевград

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на адв. С. като защитник на обвиняемите А. Д., В. Д. и Д. Д. срещу Решение № 133/22.11.2022 г. по н.д. № 584/2021 г. по описа на РС – Разлог, с което тримата обвиняеми са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 и 2 НК, като са им наложени административни наказания глоба в размер на по 1 000 лв.

В жалбата на защитника на обвиняемите се изразява недоволството от решението, като се твърди бланкетно, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, като е направено и неясно искане до въззивния съд - иска се обжалваното решение да бъде отменено. В депозирани допълнителни съображения по въззивната жалба защитникът на обвиняемите – адв. С., сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, като се прави искане да бъде отменено. Излагат се подробни доводи, че при безспорни факти по делото районният съд е направил неправилни изводи за виновност на обвиняемите в престъпление по чл. 325 НК, като не е обсъдил критично фактите по делото за поведението на пострадалия А. К. преди 31.10.2020 г., като е трябвало да стигне до извод за личен мотив на действията на обвиняемите, като извършеното от последното не е хулиганство, а проява на индивидуално лично отношение към причинителя на най-голяма обида за техния дом.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – Благоевград заявява, че решението на РС – Разлог е правилно и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено. Според прокурора независимо от подбудите и мотивите за извършване на деянието е извършено при евентуален умисъл престъпление хулиганство, като личните мотиви са съобразени като смекчаващо обстоятелство и са наложени минимални размери на глобите.

Защитникът на обвиняемите Д.и – адв. С., пледира за неправилност на решението на РС – Разлог. Излага доводи, че съотношението на между действията на обвиняемите и личния им мотив за извършването донякъде оправдава непристойните действия, изразили се в саморазправа с пострадалия А. К., като действията на обвиняемите не били с висока степен на обществена опасност, за да е съставомерно престъпление хулиганство, поведението на обвиняемите не е станало достояние на много хора за разлика от поведението на пострадалия, което е станало достояние на цяло Б.. Сочи се, че не е налице хулиганство, но ако съдът приеме наличие на дребно хулиганство може да преквалифицира деянието. Иска се оправдаване на тримата обвиняеми.

Обв. А. Д. в лична защита и в последната си дума сочи, че съжалява за случилото се, но след публикуването на клипа е изпитал страшно огорчение и 1 обида, като случилото се със сина му В. е сложило петно на цялото му семейство, като не се чувства виновен.

Обв. В. Д. в хода на пренията и в последната си дума сочи, че до ден днешен е променен животът му драстично след това обидно нещо, като хората не гледат на него на сериозно, иска да бъде оправдан.

Обв. Д. Д. не се явява пред въззивния съд и не изразява лична позиция по обвинението.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени и веществени доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбата, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие от районния и окръжния съд, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на решението съобразно правомощията си по чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното решение обвиняемите А. Д., В. Д. и Д. Д., са признати за виновни в това, че на 31.10.2020 г., около 16.30 часа в гр. Б., в района на дом № *, находящ се на ул. „адрес“, в съучастие, като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесли побой на А. Г.К. от гр. Б., удряйки го с ръце и крака, като за престъпление по чл. 325 ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 НК на основание чл. 78а НК е освободил тримата обвиняеми от наказателна отговорност и им наложил административни наказания глоба в размер на по 1 000 лева.

Въззивният съд намира за установени фактите, описани в мотивите на районния съд, като събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства не променят съществено фактическите изводи на районния съд.

Не са налице противоречия в доказателствата, установяващи характеристични данни за обвиняемите: Обвиняемият А. Д. е *-годишен към датата на обвинението, неосъждан, управител на търговско дружество, същият е баща на обвиняемите В. Д., роден на **** г., и Д. Д., роден на *** г., които също са неосъждани към датата на обвинението и при постановяване на обжалваното решение.

Пострадалият свидетел А. К. живеел в дом № * в гр. Б., на ул. „адрес“, като същият към датата на случилото се е познавал тримата обвиняеми, като до 28.10.2020 г. е бил в приятелски отношения с обвиняемия В. Д.. На 28/29.10.2020 г. св. А. К. и обв. В. Д. били в питейно заведение „Криси“ в гр.

Б. заедно с лицата Г. В. К., Г. Б. К. и двама руски граждани с неустановена самоличност. Късно вечерта и вече след полунощ обв. В. Д. бил силно повлиян от алкохол и даден му от пострадалия наркотик и бил легнал по корем на пейка в градината на заведението. Докато обв. В. Д. лежал, едно от лицата с него свалило под кръста панталоните и гащите на обв. В. Д., а св. А.

К. свалил своите и застанал зад обв. В. Д., като започнал да прави движения, все едно с половия си член извършва полово сношение с обв. В. Д., като в същото време между присъстващите на мястото се водят и разговори, в които 2 се насърчава св. А. К. за извършваните от него действия, като се чуват и смехове на мъжете, които присъстват на мястото. Случилото се е било заснето от камерата на мобилен телефонен апарат на лицето Г. К. - Ф., както и от друго присъстващо на мястото лице, като видно от показанията на св. А. К. докато последният е правел така заснетите действия към голите задни части на обв. В. Д., св. А. К. /който също е бил повлиян от алкохол и употребено наркотично вещество/ е превеждал на руснаците на мястото, че те едва ли не могат да „правят секс“ с обв. В. Д..

В следващите дни видеозаписът бил разпространен сред много хора в гр. Б., като записът бил прехвърлен по интернет връзка и на телефона на обв.

В. Д.. Последният гледал записа, разбрал, че е гледан от много други лица в гр. Б., същият изпитал обида и срам от случилото се. Към този момент обв. Д.

Д. е бил в обтегнати отношения с баща си /обв. А. Д./ и с брат си /обв. В. Д./.

Въпреки тези отношения като разбрал за случилото се на 29.10.2020 г. с брат му, обв. Д. Д. разговарял с майка си и брат си, които плачели, като смятали, че клипът сочи, че били „обезчестили“ обв. В. Д.. Обв. Д. Д. казал на обв. В. Д., че трябва да кажат за случилото се на техния баща, защото градът е малък и рано или късно той ще разбере. На 31.10.2020 г. след обяд двамата братя обвиняеми споделили за случая с техния баща - обвиняемия А. Д., който като разбрал много се ядосал, казал на обв. В. Д. да тръгва с него, двамата с колата отишли пред дома на пострадалия св. А. К., а с друга кола след тях тръгнал и обв. Д. Д.. Около 16.30 часа тримата обвиняеми влезли в дворното място на сградата, в която живеел св. А. К., като обв. А. Д. познавал бащата на свидетеля – св. Г. К.. От улицата към двора, макар и да имало ограда, се виждало и чувало какво става в двора. Обв. Ал. Д. видял на двора св. Г. К. и поискал от него да извика сина си. Когато на входа на къщата се показал св.

А. К., пръв обвиняемият А. Д. ударил пострадалия, казвайки му „Ти ли ще е… сина ми“, след което и обв. Д. Д. го ударил, казвайки „Ти ли ще оправяш брат ми?“, последвало блъскане на пострадалия, който бил повален на земята, където тримата обвиняеми го ритали по цялото тяло. Действията на обвиняемите били възприети от бащата на пострадалия А. К. - св. Г. К., както и неговия чичо – св. С. К., и съпругата на последния, като близките на пострадалия се развикали, обвиняемите преустановили нанасяне на удари на пострадалия и си тръгнали. След случилото се св. А. К. имал сцепена вежда, кръв от носа и от рани по главата, като го боляло едно ребро, но същият не потърсил и не му е оказвана медицинска помощ, получените наранявания не са отразени в медицински документ, издаден след случилото се.

Посочената фактическа обстановка е приета с несъществени разминавания и в мотивите на районния съд. При обсъждане на противоречията в събраните гласни доказателства районният съд е направил правилен анализ, приемайки участие в извършените действия и на тримата обвиняеми. За предхождащите случилото се на 31.10.2020 г. събития, отразили се поради своята изключителна циничност по крайно отрицателен начин на обвиняемите и други техни близки, не са налице противоречия в гласните доказателства, като от показанията на пострадалия св. А. К., дадени пред районния съд и прочетените в хода на съдебното следствие такива от 3 досъдебното производство, и от показанията на св. Р. А. по досъдебното производство се установява, че пострадалият св. А. К. е бил лицето от клипа, диска с който е приобщен като веществено доказателство във въззивното производство, който е застанал зад обв. В. Д., който е бил със свалени панталони и бельо, легнал по корем на пейка, правейки движения, все едно извършва полово сношение с него, като наблюдатели на тези действия са били немалко на брой лица, които са възприели тези действия, същите били заснети с камера на мобилен телефон, а видеоклипът бил разпространен до различни и много на брой лица в град Б.. Не са налице противоречия за това, че посоченото по-горе е причина за действията на обвиняемите с нанасяне на побой на св. А. К., като противоречията в гласните доказателства /обясненията на двама от обвиняемите и показанията на свидетелите, очевидци на действията им/ касаят обстоятелствата дали и тримата обвиняеми са нанасяли удари на пострадалия. Не следва да се кредитират обясненията на обв. А. Д. и обв. Д. Д., че удари е имало само от бащата, а обвиняемите – негови синове, само се опитвали да ударят пострадалия, като това е защитна позиция на обвиняемите А. и Д. Д.и, която не се подкрепя и е в противоречие с целия останал доказателствен материал. Показанията на пострадалия на досъдебното производство, прочетени поради липса на спомен, са категорични за участието и на тримата обвиняеми в нанасянето на удари на същия, като пръв удар е нанесъл обв. А. Д., след което са се включили и двамата му синове, като при нанасянето на удари е сочена и причината за същите. Показанията на пострадалия за участието и на тримата обвиняеми в нанасянето на удари на същия се подкрепят от тези на св. С. К., чул силни викове, заради които излязъл от дома си, видял и тримата обвиняеми в двора, видял обв. Д. Д. да нанася удар на пострадалия, както и от показанията на св.

Г. К., който е очевидец на случилото се от началото до неговия край и сочи в показанията си, че и тримата обвиняеми са участвали в побоя над сина му /св.

А. К./. Макар и свидетелите, които подкрепят показанията на пострадалия да са негови близки, съдът няма основание да се съмнява в достоверността на техните показания и на показанията на пострадалия, който не само не е предявил имуществени претенции за причинените му телесни увреждания, но и дава оценка на поведението на обвиняемите като „нормално“ заради клипа, който е злепоставял обв. В. Д.. Не са налице противоречия в гласните доказателства за получените от побоя леки телесни увреждания от пострадалия, който е посетил РУ в град Б., както не са налице противоречия за това, че за случилото се разбрали и други лица /освен тримата близки на пострадалия, които са очевидци/, но същите не са чули или видели станалата разправия в двора на К.и.

Посочената фактическа обстановка е приета и в мотивите на районния съд. Неправилно при тези факти по делото районният съд е направил извод, че деянието на всеки един от обвиняемите осъществява състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 1 и 2 НК, като им е наложил по реда на чл. 78а НК административни наказания в размер на по 1 000 лв., като според въззивния съд са налице основания за оправдаване на тримата обвиняеми за извършено престъпление, за което са обвинени, тъй като са 4 извършени от всеки един от тях прояви на дребно хулиганство, за които следва да им бъдат наложени административни наказания по УБДХ.