Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 27.05.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1305/2021
Вид
Решение № 159
Подписан
27.05.2024
В сила
27.05.2024
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.483, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Разлог, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101305 по описа за 2021 година

Делото е образувано по депозирана ИМ от Л.М.К., ЕГН*, П.Н.Л., ЕГН*, А.Н.Л., ЕГН* и Р.П.Ш., ЕГН*, съд. адрес, чрез адв. М.П., с адрес: г.Г.Д., у.„Г.С.Р.“№12, против Ц.С.Л., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Д.“№22, И.С.Л., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„И.Г.“№17 и М.П.Л., ЕГН*, г.Д., у.„И.Г.“№17.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищците са законни н-ци на Н.П.Л., б. ж. на г.Д. С Решение №Д120/04.02.2005 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Д., постановено от ОС„ЗГ“-Б., е възстановена собствеността върху процесния имот на н-ците на Н.П.Л.. Към този момент н-ци са били децата му – Ф.Н.Х., П.Н.Л. и С.Н.Л., които са придобили собствеността по 1/3 ид.ч. За посочения имот е издаден и нот. акт за собственост на недвижим имот №43, том Втори, рег. №1233, дело №243 от 25.03.2005 г. на нотариус К.М., с който посочените н-ци са признати за собственици на имота на основание наследство и ЗСПЗЗ. При кадастралното заснемане на имота като имот с идентификатор *** собствеността му е отразена правилно.

Изложени са доводи, че ищцата Л.К. е наследник на ФХ и като нейна дъщеря е придобила по наследство и възстановено право на собственост 1/3 ид. ч. от имота. Ищците П.Л. и А.Л. като н-ци на сина на П.Л. – Н.Л. са придобили по наследство и възстановено право на собственост по 1/12 ид. ч. от имота. Ищцата Р.Щ. като наследник на П.Л. е придобил по наследство и възстановено право на собственост 1/6 ид. ч. от имота. Ищците се легитимират като собственици общо на 2/3 ид. ч. от имота. Отделно от посоченото се твърди, че ищците владеят имота посочените 2/3 ид. ч. от имота от 2005 г. до настоящия момент.

Сочи се, че ответниците М.Л., Ц.Л. и И.Л. са н-ци на С.Н.Л. и след смъртта му са придобили на по наследство и възстановено право на собственост по 1/9 ид. ч. за всеки от тях от описания имот. С нот. акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, придобит на основание давностно владение №41, том Втори, рег. №2849, дело №204/20.05.2019 г. по описа на Нотариус С.В., ответниците са признати за собственици на основание давностно владение на целия описан в ИМ имот.

Изложени са доводи, че ответниците никога не са демонстрирали спрямо ищците намерение да владеят имота само за себе си, включително и върху притежаваните от ищците ид. ч., никога не са предявявали претенция за право на собственост върху тях. Никога не са владели имота явно, спокойно и непрекъснато повече от 10 години. Имотът на място бил 1 ограничен и не се ползвал по предназначението му. Процесният имот представлявал гора и в него имало дървесна растителност на възраст над 75 години, които са от естествен произход.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищците Л.М.К., ЕГН*, П.Н.Л., ЕГН*, А.Н.Л., ЕГН* и Р.П.Ш., ЕГН*, че ответниците Ц.С.Л., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.„Г.Д.“№22, И.С.Л., ЕГН*, с адрес: г.Д., у.

„И.Г.“№17 и М.П.Л., ЕГН*, г.Д., у.„И.Г.“№17, не са собственици на основание давностно владение при рани квоти на разликата над 1/3 ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР на г.Д., о.Б., о.Б., одобрени със заповед № РД18-92/15.12.2007 г. на ИД на АК, адрес на имота: г.Д., м. „Л.“, с площ от 3 807 кв. м. Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9-та, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: 269011, при съседи имот ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да ОТМЕНИ Нот. акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, придобит на основание давностно владение №41, том Втори, рег. №2849, дело №204/20.05.2019 г. по описа на Нотариус С.В., с рег. №489 по рег. На НК, с район на действие РС-Рг, за разликата над 1/3 ид. ч. от описания по-горе поземлен имот.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1425 от 09.11.2022 г., съдът е указал да се изпрати на ответника препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, предоставяйки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. Копие от постановеното разпореждане, ведно с преписа от ИМ и приложените към нея писмени доказателства са изпратени за връчване на ответника.

В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ. С писмения отговор, ответникът на първо място изразява становище за нередовност на ИМ. Посочено е, че ИМ има неясен петитум, като не ставало ясно каква част от процесния имот и при какви квоти претендират ищците и на какво основание се иска отмяна на нот. акт. Също така е изложено становище за недопустимост на иска, тъй като имота се владее от ответниците.

По същество е изразено становище за неоснователност на иска. Не оспорват, че процесния имот с Решение №Д120/04.02.2005 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Д., постановено от ОС„ЗГ“-Б., е възстановена собствеността върху процесния имот на н-ците на Н.П.Л.. В отговора на ИМ е направено възражение, че от 2005 г. до настоящия момент в полза на ответниците е изтекла т. нар. придобивна давност.

В СЗ ищците се представляват от упълномощен представител, чрез който поддържат предявения иск. Ангажират писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В СЗ ответника се явява лично и се представлява от упълномощен представител. Оспорва ИМ по изложените в отговора на същата възражения. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложеното удостоверение за н-ци с изх. №Д-ИЗ-556, издадено от О.Б. е, че страните по делото са н-ци на Н.П.Л., починал на *, по право на заместване на своите наследодатели Ф.Н.Х., П.Н.Л. и С.Н.Л..

С Решение №Д120 от 04.02.2005 г. на ОСЗГ-Б., за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Д., е възстановено правото на собственост на н-ците на Н.П.Л. в съществуващи (възстановими) 2 стари реални граници на имот, представляващ: нива от 3.808 дка, 9-та категория, м. „Л.“, имот №269011 по картата на землището, при граници (съседи): имот №000539 – местен път на общината, имот №269006 – ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №269012 – ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №318006 – канал на МЗГ – държавно лесничейство и имот №318005 – дървопроизводств. пл. на МЗГ – държавно лесничейство.

С нот. акт за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК №43, том 2ри, дело №243/2005 г. на Нотариус К.М., преките наследодатели на страните Ф.Н.Х., П.Н.Л. и С.Н.Л. са признати за собственици на основание наследство и ЗСПЗЗ на следния недвижим имот, а именно: нива от 3.808 дка, 9-та категория, м. „Л.“, имот №269011 по картата на землището на с.Д., при граници местен път на общината, ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, канал на МЗГ – държавно лесничейство.

На 20.05.2019 г. с нот. акт №41,том Втори, рег. №2849, дело №204 от 2019 г., ответниците Ц.Л., И.Л. и М.Л. са признати за собственици по давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Д. с площ от 3807 кв. м.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установи, че районът, в който се намира ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Д., попада в границите на бившата КВС от 1955 г. Имотът за първи път е заснет по КВС на 14.01.2005 г., като имот с №269011, като на 04.02.2005 г. е постановено Решение №Д120 от 04.02.2005 г., с което е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на н-ците на Н.П.Л. върху имота. На приложение №2 към експертизата имота е очертан с тонирани в жълто граници с площ от 3808 кв.м. С тонирани в синьо граници е очертан имот №269006 имащ отношение към експертизата, който имот е възстановен на н-ците на П.П. и Р.П. с Решение №Д83 от 19.12.2006 г. С тонирани в кафяво граници е показан имот №269004 – полски път. В границите на имот №269011 и съседния му от запад имот №269006, няма нанесени сгради, като ВЛ уточнява, че дори и да са присъствали сгради към момента, не са подлежали на заснемане, без изрично това да е поискано. В границите на процесния имот 269011 със зелени линии са показани границите на присъстващ към онзи момент водоем (рибарник), с остров в него. Според заключението на ВЛ от извадката е видно, че съседите на процесния имот №269011, са идентични на съседите на имота описани в Решение №Д120 от 04.02.2005 г. Въпреки, че имота по КВС попада в земеделска територия, възстановен като нива, той по лесоустройствен проект, попада в залесена територия, подотдел 177т към 2011 г., подотдел 177 и към 2021 г. смесена гора, с неравномерен строеж в добро състояние, зелесена с бял бор, смърч, бреза, ела и ива и като такъв залесен имот стопанисването му попада под разпоредбите на ЗГ. Под действието на този план е съставен и приложения по делото нот. акт за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК, №43, том Втори, дело №243/2005 г. на Нотариус К.М., с което Ф.Н.Х., П.Н.Л. и С.Н.Л. са признати за собственици на имот №269011.

По одобрената КККР процесния имот е заснет като имот с идентификатор *** /приложение №3 към експертизата/, от която извадка е видно ,че имота е залесена територия, а не нива. Под действието на КККР е съставен нот. акт №41,том 2-ри, рег.

№2849, дело №204 от 2019 г., с който ответниците Ц.Л., И.Л. и М.Л. са признати за собственици по давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Д., с площ от 3807 кв. м.

На приложение №4 към експертизата ВЛ направените замервания и оглед на място на имота.

Въз основа на направените констатации ВЛ е дало заключение, че в процесния имот с идентификатор *** няма изградена/и сграда/и или постройка/и. Не е ограден с ограда от какъвто и да е вид и тип, от всичките му страни. По КККР имота не граничи от ляво и от дясно с какъвто и да е било път. Процесният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Д. граничи от юг с ПИ с идентификатор *** с НТП /за 3 местен път/, представляващ пътя от г.Д. до х. „Г.Д., с асфалтово покритие и 2 отводнителни канавки, от двете му страни, като на място между двата имота няма ограда. На място няма следи от трайно ползване на процесния имот с идентификатор ***.

Също така ВЛ установява, че в съседния от запад имот с идентификатор *** по КККР на г.Д., има изградена една сграда и три постройки /приложение №4 към експертизата/, а именно: северната част на имота представлява иглолистна гора, като в тази част присъства стара полу масивна (вилна) сграда на 1 етаж с размери 9.0/3.50 м., с бетонова ивица пред фасадата от изток, с дървен навес от юг и паянтова дървена стопанска от север.

Южната част на имота на място представлява ливада, ползвана като паркинг, като в тази част на имота има изградена дървена постройка, ползвана за ски гардероб през зимата.

Съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано заключението на вещото лице инж.

Ю. по изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза.

От показанията на разпитаната като свидетел З.Л. – майка на ищеца А.Л., се установява, че свекър й П.Л., заедно с брат си С.Л. и сестра им имат имот по наследство от Н.Л. на пътя за х. Г.Д. над езерото в землището на г.Д. Посоченият имот им бил възстановен. Твърди, че през годините всички н-ци ползвали имота. Ходили на пикници, барбекюта, разходки и са почиствали имота. Общо взето с мъжа й ходили в имота до 2012 г., когато той починал.