Решение № 159 от 15.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Русе, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20234520200994 по описа за 2023 година Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

„Тончеви ен транс“ООД- с.Тетово, обл.Русе е подало жалба против електронен фиш №8504491375, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на основание чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание имуществена санция в размер на 2500лв.

Жалбоподателят иска отмяната на електронния фиш.

Ответникът по жалбата иска наказателното постановление да бъде потвърдено.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 12.03.2021г., в 12.01 часа, товарен автомобил, марка „Скания”, с рег.

№Р6776КН, с технически допустима максимална маса 19000кг, с две оси, в състав 1 с ремарке с общ брой на осите с него пет, с обща допустима маса на състава 45000кг, собственост на жалбоподателят, бил управляван по път I-5, км.25+914 в посока нарастващ километър, като за ППС-то не била заплатена изцяло пътната такса, предвидена в чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , за което бил генериран и изготвен доклад под формата на запис и статични изображения на превозното средство, с което било извършено нарушението.

Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като на 12.03.2021г., като ползвател на платена пътна мрежа с пътно превозно средство по чл.10б, ал.3 от ЗП, не заплатил тол такса, даваща му право да се ползва път I-5, км.25+914 в посока нарастващ километър. На първо място, от обективна страна, жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това е именно собственикът на пътното превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и както изрично е упоменато в цитираните норми, ако собственикът е юридическо лице, той се наказва наказание имуществена санкция за това, че е допуснал движението на пътното си превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . Поради това правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл.10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че 2 таксата за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 от ЗП, като същата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал.3 от ЗП дължимата тол такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от чл.

10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В Наредбата се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредбата данните, необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция "Пътна инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. Т.е., законодателят е предвидил алтернативни възможности за определяне и заплащане на дължимата тол такса и ползвателите сами определят дали това да стане чрез маршрутна карта или 3 бордово устройство. От събраните по делото доказателства по несъмнен се установява, че за посоченото ППС при процесните обстоятелства не е била заплатена дължимата пътна такса. Разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в АПИ, както и актовете, които могат и следват да издава контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е упоменато, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал.

3-3в от ЗДвП. Очевидно, макар и да е не съблюдавал стриктно изискванията н а Закона за нормативните актове, законодателят е регламентирал възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за извършени административни нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, чрез издаване на електронни фишове за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . Именно поради това напълно законосъобразно въззивникът е наказан за процесното нарушение именно с електронен фиш. Последният от своя страна е издаден при съблюдаване на всички правила, уредени относно съдържанието и формата му. Процесния електронен фиш е в писмена форма и съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП точно и ясно са описани времето и мястото на извършване на административното нарушение, състава на конкретното административно нарушение също е представени с всичките му елементи, като изпълнителното деяние също е ясно установено- пълно незаплащане на дължимата тол такса.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година, е неприложим в този случай. Той се прилага от 19 октомври 2021г.

Т.е. към датата на извършеното нарушение – 12.03.2021 г., същият не е бил в законна сила. Регламентът за изпълнение (ЕС) 2020/204 е създаден в изпълнение на изискването на чл. 5, ал. 11 във връзка с чл. 29 и чл. 30 от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент, чиято цел е да се допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във 4 всички държави членки. Чл. 2, пар. 7 от Регламента дава възможност на доставчиците на ЕУЕПТ да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“ В действащото българско законодателство не е предвидена и не е регламентирана нормативна възможност, свързана с предоставяне на опция за нарушителите за „отстраняване на нередност“, в това число за даване на възможност за „предеклариране“ на недекларирани пътни такси, вместо да понесат предвидената в закона санкция. Разпоредбите на чл 10б, ал.

7, 8 и 9 от ЗП влизат в сила от 1.01.2024 г. и към момента на нарушението тези разпоредби не са били приложими. Спазени са и сроковете за издаване на електронния фиш и за ангажиране отговорността на нарушителя за извършено административно нарушение, тъй като фишът е издаден в рамките на законоустановения срок, в който може да бъде ангажирана законосъобразно отговорността на нарушителя за извършеното административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП датата на издаване на ЕФ не е задължителен реквизит. В ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, поради което, по правилото на чл.11 от ЗАНН, следва да бъдат приложени правилата, уредени в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 НК, а именно - 3 години, но не повече от 4 години и шест месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на нарушението. Нарушението е извършено на 12.03.2021г. и към момента на връчване на ЕФ, а и към момента на настоящото решение не е изтекла тригодишната давност за преследване по чл. 81, ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на това нарушение. Напротив, налице е изцяло незаплащане на дължимата пътна такса за целия превоз от дадения ден, което сочи на пълното неглижиране на процесните разпоредби от жалбоподателя. Административнонаказателната отговорност е ангажирана на юридическо лице, поради което съдът не намира никакъв повод да обсъжда субективна страна на нарушението. Наказанието също е правилно определено към единствения му възможен размер и вид.

5

Всичко това предпоставя потвърждаването на електронния фиш, като правилен и законосъобразен.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт , на когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш №8504491375, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на „Тончеви ен транс“ООД- с.Тетово, обл.Русе на основание чл.179, ал.3б вр. чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санция в размер на 2500лв.