Определение № 17947 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17947 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507435 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Oбразувано e по частна жалба от В. Л. С. срещу Определение Рег.№ 18077 / 19.04.2025 по описа на Софийски районен съд, 38 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Жалбоподателят В. Л. С. твърди, че следва да му се присъдят направените в съдебното производство разноски. Сочи, че предявеният отрицателен установителен иск за липса на вземане е основан на оспорване съществуването на облигационно отношение между него и ответника „Софийска вода“ АД, а не е налице признание в отговора на исковата молба, че оспореното правоотношение не съществува. Счита, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като е процесните суми продължават да се водят дължими в деловодството му по партидата на ищеца. Поради това моли съда да отмени обжалвания акт и да бъде изменено постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, тъй като не са налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските бъдат възложени в тежест на ответника.

Ответникът „Софийска вода“ АД не взема становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

1

С Решение Рег.№ 3988 / 10.03.2025 по гр.д. № 16657/2024 г. на Софийски районен съд, 38 състав, е признато за установено по отношение на ответника по делото - „Софийска вода“ АД, че ищецът В. Л. С. не дължи сумата от 667,73 лв. - част от сумата в общ размер на 1 417,73 лв., включена във Фактура №0115664262, издадена на 21.07.2022 г. Решението е постановено по реда на чл.237 ГПК – при признание на иска. В мотивите съдът е посочил, че разноските следва да останат върху страните, както са направени. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Соченият от ищеца като покана за плащане документ, не е изявление, изискващо плащане, а справка за дължими суми, която е изготвена по искане на самия ищец. Вписването на процесната сума като дължима обективно отговаря на установеното от закона – погасяването по давност на притезанието не погасява самото задължение.

С обжалвания акт е оставена без уважение молбата на ответника по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Първоинстанционният съд е препратил към мотивите, изложени в решението.

Обжалваният акт е законосъобразен.

Съгласно чл.78 ГПК отговорността за разноските зависи от основателността на претенцията, предявена пред съда – при уважаване на иска, разноските се възлагат в тежест на ответника и обратното – при отхвърляне на иска, разноските понася ищецът. С ал.2 на чл.78 ГПК е установено изключение, съгласно което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. И двете предпоставки, предвидени в чл.78, ал.2 ГПК, са осъществени в настоящия случай. С отговора на исковата молба ответникът признава претенцията на ищеца. Извънпроцесуалното поведение на ответника не е довело до необходимост от предявяването на иска – по делото не се твърди, нито установява да е образувано изпълнително производство или по друг начин да е отправяно изявление, че сумата се претендира и ще бъде събрана принудително. Включването на сумата в месечната фактура в графа „старо салдо“ и в справка за дължими суми по партидата на ищеца, представляват счетоводни записвания при ответника, които не могат да се квалифицират като повод за завеждане на делото. На този смисъл практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, напр. Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК. В цитирания акт се приема, че 2

„титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. … Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност…. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.“

Неоснователни са възраженията в частната жалба, че не е налице признание на иска от страна на ответника. Ищецът твърди, че основанието му да претендира липса на вземане е оспорването на валидно правоотношение, по силата на което е възникнало. Видно от исковата молба ищецът основава претенцията си на две основания – поради липса на валидно облигационно отношение, по силата на което да са извършвани доставки и поради изтекла погасителна давност. С отговора на исковата молба и с допълнителна уточняваща молба ответникът заявява, че прави признание на иска, че вземането не съществува. Доколкото предявеният иск е за липса на вземане, а не за липса на правоотношение, с диспозитива на постановения акт съдът се е произнесъл по въпроса, с който е сезиран, като е съобразил направеното признание на иска - относно съществуването на вземането. Ето защо съдът приема, че е налице признание на иска, което е съобразено от съда при постановяване на съдебното решение.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е законосъобразен, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Л. С. срещу Определение Рег.№ 18077 / 19.04.2025 по описа на Софийски районен съд, 38 3 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4