Решение № 17662 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17662 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20261110105971 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 30.12.2025г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за сумата 27,72 евро, представляващацена на топлинна енергия, доставена в имот, с адес: ********************, за периода от 01.05.2024г. до 30.04.2025г., сумата 0,72 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2025г. до 18.12.2025г., сумата 44,29 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., сумата 8,32 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2023г. до 18.12.2025г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 845/ 2025г. по описа на Районен съд гр. Гълъбово, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно сключения договор, през периода м. май 2024г.- м. април 2025г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот- апартамент № 9,с адрес: ********************, като 1 купувачът не престирал насрещно и не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата сумата 27,72 евро, представляващацена на топлинна енергия, доставеная в имот, с адес:

********************, за периода от 01.05.2024г. до 30.04.2025г., сумата 0,72 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2025г. до 18.12.2025г., сумата 44,29 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., сумата 8,32 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2023г. до 18.12.2025г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.01.2026г. по ч.гр. дело № 845/ 2025г. по описа на Районен съд гр. Гълъбово.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът релевира довод, че задължението е погасено чрез плащане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че ответникът В. Б. Л. е придобил правото на собственост върху недвижим имотапартамент № 9, с адрес: ************************.

Видно от представеното удостоверение, издадено от ГИС – София на 02.04.2015г., ******************, блок 17А, е със следния настоящ адрес: ******************.

Представен е договор № 4453/28.09, сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажна собственост, намираща се на адрес: гр. София, ******************, вх. „А, Б“, по силата на който етажната собственост възложила на посоченото дружество да извършва дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Посоченият договор е сключен 2 въз основа на решение от 13.09.2022 г. на Общото събрание на етажните собственици.

На 03.06.2020 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД е сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1042771416/ 31.07.2025 г. за отчетен период 01.05.2024г.- 30.04.2025 г. за процесния имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 730,08 евро (1427,92 лева), с падеж 14.09.2025 г. Ответникът е представил по делото платежно нареждане от 12.09.2025 г., в полза на „Т.С.“ ЕАД, за сумата 730,08 евро (1427,92 лева), с вписано основание: „Ф1042771416“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право 3 на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 01.05.2024г. до 30.04.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на 4 дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач “Т.С.” ЕООД.

По делото не е спорно, че през периода 01.05.2024г.- 30.04.2025г. ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.