Определение № 242 от 12.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Варна, 12.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600303 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.73 от НПК във вр. с чл.402,ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на И. Б. и М. Б., чрез адв.А. М.-САК срещу определение №151 от 08.08.2023г. по ЧНД№284/2023г. на Окръжен съд гр.Силистра.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на двамата молители за отмяна на наложеното по ЧНД№194/2017г. на СОС обезпечение на бъдещ граждански иск, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор на банкови сметки на М.М.А..

В жалбата се твърди, че молителите се явяват трети заинтересовани лица, които имат процесуална легитимация да отправят искане по чл.402 от ГПК. Същите обосновават правния си интерес с качеството си на взискатели по изпълнителното дело, изпълнението по което е затруднено поради допуснатата обезпечителна мярка. Излагат се аргументи за отпаднала обезпечителна нужда.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателите изложени в частната жалба, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.73,ал.2 от НПК, вземането на мерки за обезпечаване на бъдещ иск от пострадалите се извършва по реда на ГПК.

Видно от т.5 на ТР№2/11.10.2012г. на ОСНК на ВКС определенията, постановени от първоинстанционните съдилища по реда на чл.72,ал.1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК, като основанието за 1 образуване на въззивното производство е чл.72 от НПК във вр. с чл.389-403 от ГПК. Цитираното тълкувание на ВКС, макар и постановено във връзка с противоречивата практика по приложението на чл.72 от НПК безспорно е относимо и към обезпечаване на гражданския иск. Доколкото липсва изрична уредба във НПК за отмяна на наложеното обезпечение, се прилагат субсидиарно нормите на ГПК.

Съгласно чл.402 от ГПК отмяната на допуснатото обезпечение е в компетентността на съда, пред който е подадена молбата и е образувано обезпечителното производство. Производството по отмяна на обезпечението се подчинява на правилата на производството по допускане на обезпечението относно компетентния съд, който следва да се произнесе за първи път по направените искания, както и по частните жалби срещу постановените определения на сезирания съд. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определения №№ 591/2009г по ч.т.д. № 450/2009г на ІТО, 59/2013г по ч.гр.д. № 1034/2013г на ІІГО, 148/2015г по т.д. 569/2015 на ІТО и др.

Преди да разгледа жалбата по същество, съдът следва да изложи мотиви досежно процесуалната легитимация на жалбоподателите.

С определение №216 от 24.08.2017г. по ЧНД№194/2017г. на Окръжен съд –Силистра е допуснато обезпечение на бъдещ граждански иск от З. М.ва, чрез налагане на запор върху банковите сметки и възбрана върху недвижими имоти на Мюрсел Акиф до размера на 250 000лв.

С Присъда №22 от 04.12.2019г. Акиф е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.9 вр. чл.115 от НК за което му е наложено наказание „доживотен затвор“. Със същата присъда Акиф е осъден да заплати на З. М.ва сумата от 250 000лв., на И. Б.-50000лв. и на М. Б.50000лв. за причинени неимуществени вреди.

Съгласно чл.402 от ГПК, отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Понятието "заинтересована страна" не е дефинирано в закона, но в съдебната практика е възприето разрешението, че обезпечението засяга правните сфери на страните в обезпечителното/исковото производство и по правило те са заинтересовани да искат отмяна на обезпечението, а съответно и да обжалват определението по чл. 402, ал. 2 ГПК.

С т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са: ищецът - при отказ да се допусне обезпечение или 2 при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.

Посочени са и конкретни хипотези на трети лица, легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска: при налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението" такъв е взискателят, който не е страна по предявения иск; с такава легитимация разполага и третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването. Изрично е пояснено, че "трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка "възбрана" върху недвижим имот или да иска отмяната е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника.

Няма спор, че жалбоподателите не са страна в обезпечителното производство. В същото време техни имуществени права не са запорирани или възбранени, поради което не е засегната и тяхната правна сфера. Същите не попадат и в хипотезите на дадените разяснения по т.6 на ТР 6/2014г..

Настоящият състав намира, че допуснатото обезпечение не накърнява правната им сфера по начин надхвърлящ правата на другия обезпечен кредитор, нито рефлектират върху имуществената сфера на длъжника по начин, който да доведе до промяна на положението на необезпечения кредитор. Претенцията на жалбоподателите да се премахне привилегията на обезпечения кредитор не представлява правен интерес за отмяна на обезпечението, като на практика обезмисля и целта на този правен институт.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че извода на първоинстанционният съд, че жалбоподателите нямат правен интерес от искане за отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.402 от ГПК е законосъобразен. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за сезиране на съда, липсата на която води до неговата недопустимост. След като е налице процесуална недопустимост на отправеното искане, съдът е следвало да прекрати производството по делото, а не да се произнася с акт по съществото на спора,както е сторил.

По изложените съображения настоящия състав приема, че следва да обезсили постановеното определение и да прекрати производството по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №151 от 08.08.2023г. по ЧНД№284/2023г. на Окръжен съд гр.Силистра.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4