Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 315 от 21.07.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 1441/2024
Вид
Решение № 315
Подписан
21.07.2025
В сила
21.07.2025
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. С., 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101441 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД против К. С. Б., в която се твърди от ищеца, че на 25.10.2022г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „***“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 31,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 49,99 лв. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер 158,36 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.10.2022г. - 14.12.2022г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 180,01 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №7347248353/15.02.2023г.

Горепосочените задължения с предпочетен номер +*** са индивидуализирани в следните фактури: 1. фактура № 7343415035/15.11.2022г. за отчетен период 25.10.2022г. 14.11,2022г,. срок за плащане - 30.11.2022г„ издадена за сумата от 136.03 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги. Фактурата се претендира в размер на 124,68 лв. поради извършено частично плащане от 11,35 лв., което погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*** до 124,68 лв. 2. фактура № 7344533585/15,12.2022г. за отчетен период 15.11.2022г. 14.12.2022г., срок за плащане - 30.12.2022г.. издадена за сумата от 33.68 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги. 3. фактура № 7347248353/15.02.2023г. за отчетен период 15.01,2023г. - 14.02.2023г.. срок за плащане - 02.03,2023г„ издадена за сумата от 180.01 лв.. представляваща неплатена неустойка.

1

С оглед на гореизложеното на 16.09.2024г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - С. срещу длъжника, ответник в настоящото производство,в което се претендират: главница в размер 338,37 лв. (триста тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 1115/2024 г. по описа на Районен съд - С.. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това и с оглед дадените от съда указания предявява и настоящия иск за установяване на вземането си по издадената азповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дсъщият дължи на ищеца следните суми: - 338,37 лв. (триста тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№1115/2024г. на РС-С. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника чрез назначеният му особен представител адв.А.А., в който оспорва иска.О спорва твърдението на ищеца, че ответникът дължи сумата по приложената фактура № 7347248353 от 15.02.2023 г., в която освен остатъчни задължения за абонаментни такси и услуги е намерила място и сумата от 180, 01 лв., посочена като неустойка поради предсрочно прекратяване на договора. В исковата молба се сочи, че основанието за начисляването и фактурирането на тази сума е т.9 от Договора за услуги, подписан от страните по делото.

Твърди се от ответника, че представения към исковата молба препис от договора за услуги не съдържа т.9. Договорът се състои от 12 /дванадесет/ страници, но никъде в него няма т.9, която дава основание на ищцовото търговско дружество да начислява неустойки и претендира същите спрямо ответника по делото. В този връзка, ако ищецът държи да се позовава на такъв текст от процесния договор, следва да бъде задължен да го представи в определен от съда срок, от който да е видно, че подобно задължение е прието и подписано от ответника.

В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа исковете с писмено становище чрез пълномощника си адв.Н.Ш..

Ответникът, р.пр. не се явявя. Вместо него особения представител адв.А. оспорва исковете.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д№1115/2024г. , образувано по подадено заявление от „ *** ” ЕАД гр.С., С. районен съд е издал Заповед №467/24.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по 2 чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. С. Б. да заплати на кредитора „*** ” ЕАД гр.С. следните суми: 338,37 лв. (триста тридесет и осем лева и 37 ст.), представляваща главница за неизпълнени задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и издадени във връзка с него фактури с № 7343415035/15.11.2022г., № 7344533585/15.12.2022г., №7347248353/15.02.2023г, законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението – 17.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 505,00 лв. (петстотин и пет лева) разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС.

Заявлението е връчено на длъжника К. С. Б. чрез залепване на уведомление.

С Разпореждане №2077/11.11.2024г. съдът е указал на заявителя „***“ ЕАД гр.С., че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 18.11.2024г. По подадена на 28.11.2024г. искова молба е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

По делото е представен посоченият в исковата молба Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, сключен на 25.10.2022г.

Задълженията по процесният договор в общ размер на 338,37лв. са начислени във фактури № 7343415035/15.11.2022г., № 7344533585/15.12.2022г. и №7347248353/15.02.2023г.

Видно от тях е, че общо претендираната сума е формирана от две суми: сумата 158,36лв.неплатени аабонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 25.10.2022г.14.12.2022г. и сумата 180,01лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на доковора по вина на абоната.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.

Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим.

С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а 3 ответника - възраженията си срещу вземането.

Искът е частично основателен, поради следното:

Ответникът не оспорва, че за процесния период ищецът е предоставил на ответника посочените във фактурите № 7343415035/15.11.2022г., № 7344533585/15.12.2022г. мобилни услуги и същите са предоставени в обема, в който са фактурирани. С договорите за мобилни услуги ищцовото дружество приема да осигурява достъп до изградената мрежа и да предоставя уговорените услуги- за разговори, съобщения, мобилен интернет и др., а клиентът приема да заплаща стойността на ползваните услуги при уговорените между страните условия. Уговорените в договорите абонаментни такси представляват дължима по време на действие на договора цена, която не е обусловена от наличието или липсата на конкретно потребление, а нейната дължимост произтича от наличието на договорно правоотношение, както и от осигуряването на достъп до далекосъобщителната мрежа от страна на доставчика.

Провеждането на доказване, че е заплатена стойността на месечните абонаментни такси и ползваните мобилни услуги е възложено на ответника, който следва да установи, че е изпълнил точно своето договорно задължение. В хода на производството ответникът не ангажира доказателства, че е заплатил дължимите суми по процесните фактури, поради което искът за заплащане на абонаментни такси и мобилни услуги в размер на сумата от 158,36 лв. е основателен и доказан.

Относно прентенцията за сумата от 180,01лв.-начислена във фактура №7347248353/15.02.2023г. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Основателността на предявеният иск за договорна неустойки се обуславя от кумулативното наличие няколко предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при виновно поведение от страна на потребителя; настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане. Липсата на която и да е от тях, прави претенцията неоснователна, какъвто е настоящия случай.

Ищецът основава претенцията си за неустойка на предвидени в сключеният между страните договор неустоечни клаузи на мобилния оператор, съгласно които в случай на прекратяване на договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на три стандартни за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим карта/номер до изтичане на определения срок. В договорите и ОУ е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, както и заплащането на неустойка, представляваща разликата в цената на получените във връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена.

4

По делото обаче не са представени доказателства за обективирано изявление за предсрочно прекратяване на договорната връзка от страна на ответника, както и за установяване на датата, от която е бил прекратен договора, респективно периода, за който е начислена неустойката за предсрочно прекратяване на договора.Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира суми като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна.

При преценка дали процесният договор за мобилни електронни услуги следва да бъде съобразена нормите на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.