Решение № 336 от 17.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Габрово, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500613 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 5596 от 21.07.2025 г. Б. Б., чрез адв. В. В., против Решение № 167/16.07.2025 г. по гр. д.

№ 1753/2024 г. по описа на РС-Габрово, с което съдът е признал за установено по отношение на Б. Б., че С. А. е собственик на недвижим имот на основание давностно владение.

В жалбата се съдържат оплаквания в посока немотивираност на съдебното решение поради липса на обсъждане на доказателствата по делото.

Въззивникът излага свой фактически анализ на събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Твърди, че въззиваемата не е владяла, а е ползвала имота, против волята на въззивника. Сочи, че предпоставките за уважаване на положителния установителен иск за собственост не са доказани, поради което претенцията на ищцата в първоинстанционното производство е неоснователна. Моли съда да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна С. А., ищца в първоинстанционното производство, депозира писмен отговор чрез адв. Д. К.. Излага аргументирано становище срещу възражения, съдържащи се в жалбата. Претендира разноски.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът дължи разглеждането й по същество.

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи 1 служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че обжалваното решение и валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост, с правна квалификация чл.

124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, от С. Ц. А. против Б. Е. Б., за признаване на установено в отношенията между страните, че С. А. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, намиращ се в ** на основание давностно владение.

С Решение № 167/16.04.2025 г. съдът е признал за установено по отношение на Б. Е. Б., че С. Ц. А. е собственик на адрес: **; е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД 18-64/26,10.2007г. на ИД на АГКК, с предназначение- Жилище, апартамент, брой нива - 1, площ по документи 81.000 кв, м., заедно с право на строеж, о** на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.01.2013 г. до 16.10.2024 г.

Установява се от представения нотариален акт № 19, том II, рег. № 4074, нот. дело № 198/2011, че на 28.11.2011 г. Ц.П.А., като продавач, и Б. Е. Б., като купувач, са сключили договор за покупко-продажба на процесния имот.

Установява се от представения предварителен договор, а и страните не спорят, че на 26.04.2012 г. Б. Е. Б., като продавач, и С. Ц. А., като купувач, са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, при уговорена цена 36 000 лв., от които 2 000 лв. – капаро на 03.05.2012 г., а останалата продажна цена при прехвърляне на собствеността на недвижимия имот. Уговорено е средствата за заплащането на цената да бъдат осигурени чрез кредитиране на купувача по договора от банка „ДСК“ не по-късно от 23.05.2012 г.

Установява се от представената покана за доброволно плащане, а и страните не спорят, че Б. Е. Б. е поканил С. Ц. А. да заплати продажната цена от 34 000 лв. до 17.12.2012 г., в противен случай предварителния договор ще се счита за развален, като до 31.12.2021 г. С. А. ще следва да освободи имота и предаде фактическата власт върху същия.

Не е спорно между страните, че Б. Б. е предал фактическата власт над имота на С. А. въз основа на сключения предварителен договор. Не е спорно, че С. А. не е изпълнила задължението си по предварителния договор за заплащане на продажната цена от 34 000 лв., както не е спорно и че С. А. не е предала обратно ключовете от процесния имот на Б. Б. и съхранява свои вещи в него.

2

По делото за изслушани свидетелските показания на И.А. и Р.И., съседи на процесния имот. От техните свидетелски показания се установява, че С. А. живее на втория етаж от къщата /три етажа – приземен етаж и два етажа/.

Свидетелите посочват, че през годините С. А., заедно с Ц.А., са поддържали и ползвали приземния /първи/ етаж, като са извършвали ремонти /основен при авария на водопроводните тръби, както и текущи ремонти/ в него, отглеждали са гъби, съхранявали са свои вещи в него. Свидетелите не са виждали други хора, които да посещават процесния приземен /първи/ етаж, както и не знаят собствеността върху приземния /първи/ етаж да принадлежи на друг човек.

По делото са изслушани и свидетелските показания на Д.Ш. и Н.И..

Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, доколкото същите са нелогични. Св. Д.Ш. посочва, че е бил с Б. Б. при посещението му в имота през 2018 г., но посочва, че не знае къде точно се намира. Наред с това, свидетелят не посочва причина, поради която Б. Б. е посетил имота и какво са правили при посещението. Същият дава лаконично описание на жилището, което звучи заучено и наред с обстоятелството, че свидетелят твърди да е посетил процесния имот с Б. Б., е нелогично да не си спомня по какъв повод са отишли до там. Подобно е положението и с изнесеното от този свидетел пред съда относно посещението им на имота през 2020-2021 г., за което отново свидетелят посочва, че целта на посещението била Б. да си нагледа имота.

Освен това, свидетелят посочва, че не е виждал следи от разкопано в двора, докато от св. показания на И.А. и Р.И. се установи, че приблизително по това време е имало авария по водопровода в къщата, което е наложило основен ремонт, при който са подменяни тръби, по повод на което дворът е бил разкопан. Свидетелските показания на Н.И. са подобни на тези на св. Ш.. Св.

И. посочва, че и той бил придружавал Б. Б. при посещение в имота, при което също както св. Шички, не е влизал в имота. Отишли с цел да нагледа имота, тъй като жената от горния етаж била влязла в жилището. Показанията на този свидетел също са кратки, нелогични, звучат заучено и недостоверно, поради което съдът не им дава вяра.

По делото не са събрани други относими доказателства към предмета на доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Съгласно така даденото от Законодателя определение, владението се състои от два признака – обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и субективен (намерението за своене – animus, animus domini). С оглед трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, в правната доктрина и 3 съдебната практика се приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Определяйки купувача по предварителния договор като владелец, Законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв договор - придобиването на собствеността. Сключването на предварителния договор не размества собствеността и не създава за купувача „основание” по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, поради което и придобиването по давност изисква упражняване на владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, т.е. десет години.

За да се признае правото на собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик освен да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/ и да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляря на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Не е необходимо фактическата власт върху вещта да се осъществява във всеки момент във времето, а може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика и/или на трети лица.

Безспорно установено е от гласните доказателства, че С. А. е извършвала подобрения в имота и го е ползвала, независимо че живее на горния над него етаж. Възражението във въззивната жалба, че А. живее на втория етаж, което се установява от свидетелските показания не разколебава този извод. Както беше посочено по-горе фактическата власт да се упражнява във всеки един момент от времето, т.е. А. да живее там, а е достатъчно да посещава имота и да извършва действия в него, като собствен. Събраният доказателствен материал по делото несъмнено води на извод, че дори и А. да обитава горния етаж над процесния, същата се отнася с процесния имот като към собствен – извършва ремонти, съхранява вещи, използва го. Липсват доказателства, че друго лице е упражнявало фактическа власт върху процесния имот или доказателства владението да е преминало в държане.

Безспорно установено е от гласните доказателства, че въззиваемата е владяла имота, което владение е започнало през 2012 г., извършила е подобрения в него, отнасяйки се по повод на него като собствен, и е манифестирала волята да го придобие - упражнявала е фактическа власт лично, вкл. и чрез трети лица /Ц.А./. От доказателствата по делото се установи, че А. не е заплатила цената по предварителния договор, поради което същият е развален от продавача Б. Б.. Това обстоятелство обаче – развалянето на предварителния 4 договор, не може да доведе до автоматичното преобръщане на владението, което упражнява А., в държане. За това се изисква промяна в намерението, а видно от събраните доказателства такава промяна не е настъпила, тъй като А. не е върнала ключовете, което се признава от самия Б. Б. в отговора на исковата молба, и в този смисъл фактическата власт върху него, а е продължила да я упражнява с намерението да свои процесния имот. Б. Б. твърди, че е посещавал имота, но безспорни доказателства в тази насока не са събрани. Тежестта на доказване на факти, от които извлича благоприятни правни последици е негова. Предвид това следва да се приеме, че въззивникът не е прекъсвал владението на А..

Досежно възражението във въззивната жалба, че А. не е ползвала имота, тъй като пред 2020 г. електрозахранването в него е било прекъснато, съдът намира, че същото е неоснователно. Наличието или липсата на електрозахранване, сами по себе си, също не могат да обусловят автоматично неползването на имота /изоставяне на фактическата власт върху него/, респ. промяна в намерението за своенето му. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав, намира, че А. е владяла процесния имот в периода от 01.01.2012 г. до настоящият момент и е придобила правото на собственост върху него на основание давностно владение.