Решение № 126 от 01.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000501127 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260634 от 16.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 12442/2020 год. по описа на СГС, I-3 състав е уважен изцяло предявен от Ю. Л. К., С. А. И. и Л. А. И. против Р. М. В., В.

М. В. и В. С. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС досежно недвижим имот, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.***, район ***, на бул.

„***“ № *, с площ по скица 355 кв.м, трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване:за др.вид застрояване, при съседи по скица имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, ведно с построените в него сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, и сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 258 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия и др. Със същото решение е отхвърлено искането по чл. 537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 60, т. ІІ, рег. № 463, дело № 200/2004г. на Нотариус рег.№ *** при НК по отношение на реална част от имот с идентификатор *** с площ от около 70 кв.м. Отхвърлен е и предявеният от Р. М. В. срещу Ю. Л. К., С. А. И. и Л.

А. И. иск по чл.72 от ЗС за солидарно заплащане на сумата от 25 100 лева /предявени като част от 391 948.33 лева/, представляващи стойността на извършените СМР в имота, съставляващи стойността на построените сгради, както и заявеното искане по чл. 72, ал. 3 от ЗС за признаване право на задържане върху построените сгради в имота, съответно с с идентификатор *** и с идентификатор ***.

1

Решението е обжалвано от ответниците Р. М. В., В. М. В. и В. С. В., с доводи за недопустимост. Твърди се, че съдът се е произнесъл по претенция за право на собственост, която не е въвеждана с исковата молба, като е признал право на собственост на ищците на незаявено основание /реституция/, както и че се е произнесъл по нередовна искова молба дотолкова, доколкото не се е установило процесните сгради да са самостоятелни обекти на собственост, като в същото време не се е произнесъл по това могат ли да бъдат придобити по давност и по насрещните възражения и насрещния иск. На следващо място се твърди неправилност на решението поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно приел, че е настъпила реституция върху процесния терен, тъй като същият е бил застроен по реда на чл. 120, ал. 4 ЗТСУ /отм./ с постройки, представляващи недвижими вещи /трайно прикрепени към земята, чието отделяне е невъзможно без нарушаване целостта на конструкцията/ към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992 г./, а от останалата незастроена част не е могло да се обособи самостоятелен имот. Изложени са подробни съображения за липсата на предпоставки за реституция, включително възражения за липса на идентичност на имотите, за недоказаност на съществуване право на собственост на наследодателите на ищците и за ненадлежно отчуждаване, както и във връзка с придобиването на собствеността върху построеното от ответниците. Моли за обезсилване на решението, респективно за неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и за уважаване насрещния иск на Р. М. В..

Въззиваемите Ю. К., С. И. и Л. И. депозират отговор, с който оспорват жалбата. Считат решението за допустимо и правилно, като излагат подробни съображения по възраженията, наведени в жалбата. Молят решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Съдът намира наведените в жалбата доводи за недопустимост на съдебното решение за неоснователни. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *, ведно с намиращите се в него постройки с идентификатори, съответно *** и *** и за осъждане ответниците за предадат владението върху тях. В мотивационната част на съдебният акт изрично е посочено, че процесният имот е бил собствен на П. М. /наследодател на ищците/ въз основа на реституция по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, поради което след смъртта й правото на собственост е преминало в патримониума на нейните наследници – ищците по делото, с оглед на което не се установяват наведените в жалбата твърдения за произнасяне на съда по непредявен иск. Неоснователни са доводи и във връзка с произнасяне по нередовна искова молба, предвид това, че в процесът не се било установило дали процесните сгради представляват самостоятелни обекти на право на собственост дотолкова, доколкото двете сгради, предмет на спора, са достатъчно индивидуализирани в исковата молба, а с решението си първоинстанционният съд е изложил 2 подробни мотиви във връзка със статута на сградите. В тази връзка, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение не е недопустимо.

По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищците Ю. Л. К., С. А. И. и Л. А. И. излагат в исковата си молба и уточнителното становище от 01.06.2022 г., че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.***, район ***, на бул. „***“ № *, с площ по скица 355 кв.м, трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване:за др.вид застрояване, при съседи по скица имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, по наследство от наследодателката им П. Ц. М., съгласно нотариален акт № 60, том II, рег. № 4634, нот. Д. № 200/2004 г. на нотариус М. Г., вписан в СВ под № 5, том LLLXXXI, вх. рег. № 56428, дело № 43938/15.12.2004 г., като същият е бил част от недвижим имот – нива, закупена 01.08.1900 г. от И. В. /дядо на П. М./ с Крепостен Акт № 438/1900 г. След смъртта на И. В. неговите наследници били извършили делба на наследство, като по силата на съдебна спогодба с делбен протокол от 28.09.1937 г. по ч.гр.д.

№ 1020/1936 г. /вписан в партидна книга том 206, стр. 39 на III Нотариус при Софийски областен съд/ бащата на П. М. – Ц. И. В. е получил в дял в изключителна собственост процесния имот. Той бил отчужден с Акт № 92/07/07/1949 г. на основание ЗОЕГПНС, след което реституиран на П. М. със Заповед № РД-57-611/20.08.1992 г. от Кмета на Столична община, както и че са собственици на построените в него сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия, и сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 258 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия и др., по силата на приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС, тъй като същите били изградени без съгласието на наследодателката им, без учредено право на строеж и без налични строителни книжа.

Твърдят, че след реституиране на поземления имот, той е бил отдаден от П. М. под наем на 01.09.1992 г. на СД „Центрум - В.“, ЕИК 010751554, за което били сключени два договора за наем, съответно от 01.09.1992 г., изменен и допълнен със 7 броя допълнителни споразумения, и от 17.12.2013 г., като и в двата договора е съществувала забрана за извършване на каквото и да е строителство в имота. Твърди се, че след подписване на Договор за наем от 17.12.2013 г., наследодателката им П. М. установила, че в поземления имот са изградени две постройки, без нейно съгласие и без учредено право на строеж, като същите били нанесени в кадастралната карта с идентификатори *** и *** с посочен собственик СД „Центрум - В.“, но без вписан документ за собственост. Твърди се, че след смъртта на П. М. /м. май 2017 г./, ищците са се опитали да се свържат с представител на ответното дружество М. В. /управител/, като впоследствие установили че той е починал през 2019 г. Сочат, че към момента на подаване на исковата молба в процесните две сгради се помещавали 4 дружества, за които установили, че са сключили договор за наем с ответниците и считали ответниците за собственици на имота.

3

Твърдят, че ответниците ползват имота без правно основание. Посочват, че по силата на приращението ищците са станали собственици на двете сгради в имота. Молят съда да ги признае за собственици на дворното място и двете сгради и да осъди ответниците да им предават владението на същите.

Ответницата Р. М. В. депозира отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск.

Твърди че праводателят на ищците П. М., респективно ищците не са собственици на процесния имот по съображения, подробно изложени в отговора. твърди, че имота, описан в нотариалния акт за собственост, представен от ищците - нотариален акт № 60 т.ІІ, рег.№ 4634, нот.дело № 200/2004г. на Нотариус М. Г., не е идентичен с посочените в него крепостен акт от 1.08.1900 г. и протокол за делба от 28.09.1937г. Твърди, че нейният наследодател е бил собственик на сградите с идентификатори *** и *** и за изграждането им той е разполагал с разрешение за строеж. Отделно, дворното място се явява прилежащ терен на сградите, което ги обслужва, поради което то не е собственост на ищците. На следващо основание, посочва, че нейният наследодател е станал собственик на сградите по давност чрез необезпокоявано и явно владение от началото на 90-те години на миналия век, което владение Р. В. продължила.

Ответниците В. М. В. и В. С. В., чрез особен представител адв. К., оспорват иска. Оспорват правото на собственост на ищците по отношение на процесния имот, както и твърдението че те са станали собственици на сградите, построени в него. Оспорват Заповед № *** г. на Кмета на Столична община и молят съда да упражни косвен съдебен контрол върху нейната действителност и законосъобразност. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на постройките. Оспорват нотариален акт № 60, т.

ІІ, рег. № 463, дело № 200/2004г. на Нотариус М. Г., вписан в СВ под № 5, том LLLXXXI, вх. рег. № 56428/15.12.2004 г. и молят същия да бъде отменен.

С молба-становище от 30.09.2022 г. ответниците Р. М. В., В. М. В. и В. С. В. чрез упълномощения от тях адв. А. оспорват идентичността между имотите по крепостния акт, делбен протокол, актове за държавна собственост, заповед за деактуване и процесния недвижим имот. Оспорват делбата като нищожна, поради противоречие със закона, като твърдят че не са взели участие всички съделители, както и поради липса на предмет и невъзможен предмет. Оспорват правото на собственост на праводателите на ищците, както и оспорват че процесният имот е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, че е бил възстановен на П.

М., и че са били налице условията и предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на имота, тъй като същият е бил застроен към момента на реституцията. В тази връзка, твърдят че постройките са били изградени още към 1991 г., т.е. преди влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г., като същите били трайно прикрепени към земята с бетонова плоча и заемащи почти изцяло площта на имота. Твърдят, също така че към едната постройка, представляваща временен павилион за промишлени стоки /трайно прикрепен към земята/, през 1991 г. е реализирано допълнително строителство чрез присъединяване към вече съществуващото, а след това е издадено и Разрешение за разшиР.е на преустройство на временния павилион, което е прикрепено към земята още до 25.02.1992 г. В този смисъл, 4 считат че имотът, съществувал преди застрояването, не е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, което е пречка за настъпване на реституцията.

Ответницата Р. В. е предявила насрещен иск срещу ищците Ю. Л. К., С. А. И. и Л. А., при условията на евентуалност - в случай че съдът уважи предявения от ищците иск по чл.108 от ЗС. Излага твърдения, че двете сгради в имота са построени от нейния наследодател, за което той е сторил разноски, равни на стойност на СМР в размер на 391 948,33 лева, от които претендира частично 25 010 лева. Моли съда да й бъде признато право на задържане владението на имота до заплащането на увеличената стойност на имота вследствие на извършените СМР.