Решение № 768 от 08.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. М.а при участието на секретаря Т. Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500753 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника в първоинстанционното производство, Столична община срещу Решение № 3588/03.12.2022г. по гр.д.№ 2744/22 по описа на СГС, 20 състав, в частта, в която е осъдена да заплати на С. Б. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2020г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 923,97лв. и разноски.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано, както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че своевременно е направила възражение за съпричиняване, което съдът е приел неправилно за недоказано и не е намалил размера на определеното от него обезщетение. Счита, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди не е справедлив и не са отчетени всички относими обстоятелства. Твърди, че искът не е доказан по основание, тъй като е изпълнила задължението си за поддържане на тротоарната 1 настилка в участъка. Твърди, че не е собственик на процесната шахта и не носи отговорност за вреди от нея, макар и тя да е разположена на тротоар, общинска собственост. Счита, че събитието следва да се разглежда като случайно, породено от обективни причини. Счита, че ищцата не е доказала размера на имуществените си вреди, както и връзката на инцидента с влошеното психическо състояние. Твърди, че разходите на ищцата за извършването на втората операция не са последица от увреждането. Оспорва присъждането на законната лихва от датата на увреждането, като счита,че тя е дължима от дата на исковата молба. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлен иска или евентуално да бъдат намалени обезщетенията, както и съразмерно присъдените разноски за първата инстанция. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност по наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно установено въз основа на събраните доказателства:

На 12.07.2020 г., около 12.30 часа, в гр. София, ж.к. „Младост 1А“ ищцата С. Б. Л. вървяла по левия тротоар на ул. „Кръстьо Раковски“ в посока от магазин „Била“ към жилището, в което живеела и в частта на тротоара до „Софийска баница“ се е спънала в пясък и чакъл около вдлъбнатина, образувана между наклонена шахта и тротоарната настилка, в резултат на което - паднала. Ищцата била придружавана от дъщеря си – свид. П., която видяла падането на майка си – първо подхлъзване и падане на лявата страна.

Впоследствие свидетелката разгледала мястото и видяла, че мястото на подхлъзване представлява пукнатина в шахтата, която е пълна с изронен асфалт и камъчета.

Тъй като ищцата изпитвала много силни болки била извикана Спешна помощ. След падането, ищцата била транспортирана с екип на Спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна“ – София АД. На 14.07.2020 г., на 2 ищцата била извършена оперативна интервенция, при която били поставени външни фиксатори, наподобяващи шишове. В анамнезата, снета по данни на пациента, е посочено, че пациентката е пострадала при стъпване от пропаднала тротоарна плочка. На 16.07.2020 г., ищцата е била изписана.

На 19.07.2020 г., е бил извикан екип на Бърза медицинска помощ, като в представения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че ищцата е страдала от неврологично разстройство.

На 03.08.2020 г., ищцата отново е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“ АД - София. На ищцата била извършена нова операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. На 10.08.2020 г., ищцата била изписана с препоръки за хигиеннодиетичен режим, медикаментозно лечение в дома и рехабилитация.

На 21.09.2021 г., ищцата била приета в Клиниката по ортопедия и травматология на Болница „Токуда“ където й била извършена трета поред операция за премахване на металните импланти (планки и винтове).

Видно от представените по делото болнични листове, ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност, за периода от 12.07.2020 г. до 11.12.2021 г., като причина за нетрудоспособността е посочена „злополуканетрудова“, а диагноза – Счупване на дисталната част на тибията.

С експертно решение № 0596 от 031/15.02.2021 г. на ТЕЛК, на ищцата била определена оценка на работоспособността: временно неработоспособен.

По делото е представено психологическо изследване на ищцата, извършено от клиничен психолог Д. Г. на 04.08.2021 г. В него е посочено, че е налице клинично значима промяна в личностните нагласи на ищцата, както и увеличена неувереност, загуба на контрол върху тялото си, като се наблюдават начални симптоми на десоциализация и дезадаптация.

Видно от заключението на съдебно-медицинската ексепретиза, извършена от вещото лице д-р М. М. – по време на процесния инцидент, ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на двете кости на лявата подбедрица в дисталната им част с разместване; патоморфологично фрактурата на фибулата е била раздробена супрасиндесмална и е била с разместване. В СМЕ е посочено, че лечението е проведено по спешност, на няколко етапа. През първия етап, при приемането в болничното заведение, е направен опит да се наместят ръчно фрактурите и 3 да се имобилизират с гипсова лонгета. Започнала е подготовка и консултация за оперативно лечение. В хода на подготовката се е развил умерено изразен оток на травмираната област и са се появили мехури. Това е поставило индикации за имобилизация на фрактурите с външни фиксатори и хирургична обработка на мехурните зони. На 14.07.2020 г., на ищцата е била извършена оперативна интервенция – прилагане на външно фиксиращо устройство – тибия и фабула.

На втория етап е отстранен фиксатора и е извършена открита репозиция и фиксация на фибулата с плака, наместване на счупването на тибията и остеосинтеза. Проведено е медикаментозно лечение. Ищцата е ходила е с помощни средства, за период около 80 – 90 дни.

През третия етап, оперативната интервенция е имала за цел отстраняване на металните импланти след зарастване на фрактурите в добра анатомична позиция. На 21.09.2021 г., на ищцата е била извършена трета поред операция запремахване на металните импланти (планки и винтове).

Според вещото лице, продължителността на лечението се покрива от ползвания отпуск за временна нетрудоспособност през 2020 г. и 2021 г., в продължение на 421 дни. В момента на травмата, пострадалата е имала много силни болки, причинени от счупените кости, разместването, разкъсването на периоста, посттравматичния хематом и бързо развиващия се травматичен шок с появата на мехури по кожата. Невъзможността да се използва крайника и поставянето му в дренажно положение е наложило използването на патерици.

Оточността е засилила болките и е намалила възможностите пострадалата да се предвижва. След оперативните интервенции, болките били силни поради проникването през меките тъкани, поставянето на имплантите и кожните шефове, както и развитието на постоперативен хематом и оток. Обикновено тези болки продължават няколко дни след операциите. През периода на възстановяване, болковият синдром се дължи на преодоляване на контрактурите, възстановяване на походката и силата на мускулите. Към момента на изготвянето на заключението, ищцата нямала болки и функцията била възстановена добре. Вещото лице е посочило, че и за в бъдеще няма да има болки и страдания във връзка с получените травматични увреждания.

Белезите от оперативните достъпи имат траен характер. Счупванията са разположени извън ставите и не се очаква развитието на артритноартрозни 4 промени.

От показанията на свид. П. се установява, че от болницата, ищцата била изписана с поставени външни шини. Била в изключително тежко състояние, била под голям стрес, не можела да спи, дори халюцинирала, чувала неща, които реално не се били случили. В продължение на 48 часа изобщо не спала, опитвала сама да си свали шините, и свидетелката и сестра й извикали Бърза помощ. Дали й успокоителни, ищцата спала няколко часа, но след това започнала да получава паник атака. Изпитвала страх и от предстоящата й операция. Свидетелката сочи, че първоначалното възстановяване на ищцата е било около 8 месеца. Между първата и втората операция, както и след третата операция била изцяло на легло. През първите месеци, ищцата се движела с проходилка, а след това с патерици. Свидетелката и сестра й били при ищцата денонощно през първия месец. Двете й помагали и за хигиената, тъй като ищцата не можела само да се обслужва. Започнала да излиза навън поне след 8 месеца. Преди инцидента, ищцата се грижела за своята майка, работела и като домашна помощница. След инцидента, вече не можела да работи, бързо се изморявала, започнала да изпитвала болки и в другия крак. Появил се и постоянен световъртеж и шум в ушите.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза от представените доказателства за извършени разходи по лечението на ищцата сумата от 4 923,97лв. безспорно е била необходима за лечението.

Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника на неговата отговорност за получените от ищцата вреди, е представен н Констативен протокол, съставен на 07.06.2022 г. (близо две години след инцидента) от комисия в състав двама служители от отдел „ИИБ“ при СО-район „Младост“.

В Констативния протокол е посочено, че комисията е извършила оглед на западния тротоар, находящ се на ул. „Кръстьо Раковски“, в участъка от блок 513 до Т-кръстовището близо до „Софийска баница“ в ж.к. „Младост-1А“, във връзка с исковата молба на ищцата по настоящото дело. При проверка на място, комисията е констатирала, че в участъка са ситуирани 7 точки с ревизионни шахти, повечето от които са в добро експлоатационно състояние, както капаците на шахтите на БТК са леко деформирани, а настилката около тях е в лошо състояние. Комисията е направила и снимки от извършения на място оглед.

5

С оглед изложените фактически констатации и искания на ищцата, следва да бъде направен извод, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

За уважаване на иска с посоченото правно основание е необходимо доказване, че са налице противоправни действия на лице, на което ищецът е възложил изпълнението на задължение, което има по закон и вследствие на което ищецът е претърпял вреди, като пряка и непосредствена последица.

Отговорността на възложителя е обективна и безвиновна. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца.

Искът е доказан по основание. Не се спори между страните, че тротоарът, на който се е намирала шахтата, но която е станал инцидента е общинска собственост. Ответникът има задължението по закон да поддържа този тротоар във вид, който да е годен за неговото обичайно предназначение.

Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. С оглед презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД до доказване на противното се предполага, че деликвента не е изпълнил надлежно задължението си, регламентирано в закона с цел осигуряване на безопасна и здравословна градска среда. За настъпилите в резултат от това неизпълнение вреди ответната община дължи заплащането на обезщетение на основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Независимо чия собственост са шахтите и съответните проводи, чрез които се достига до тях, тъй като същите се намират на тротоара, който се използва за преМ.ване на пешеходци, Общината е тази, която отговаря за поддържането на тротоара и използването му по предназначение.