Определение № 2645 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 722/2023
- Вид
- Определение № 2645
- Подписан
- 20.07.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2645 гр. Варна, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500722 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 14934/15.06.2023 год. от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 694/08.06.2023 г., като бъдат присъдени в пълен размер претендираните от молителя разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна А. А. М. не изразява становище по молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба вх. № 14877/24.02.2023г. на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, чрез пълномощник срещу Решение № 387 от 08.02.2023г., постановено по гр.дело № 2583/2022г. на Районен съд Варна, 51 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че А. А. М. не дължи на ответника „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, сумата от 8478,97 лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2021 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № 1100328064 и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир" № 8, ап. 29, за която сума е издадена фактура № 0107330687 от 08.12.2021 г. от „Електроразпределение Север" АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1069/16.06.2021 год., с което е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт, включително и в частта му за разноските и вместо това е отхвърлил предявения А. А. М. срещу „Електроразпределение Север " АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В резултат на това произнасяне, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на 1
„Електроразпределение Север " АД е присъдена сумата от 1080 лв., представляваща направени по делото разноски пред първа инстанция и сумата от 960 лв. представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Искането за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции е направено своевременно от „Електроразпределение Север“ АД. В рамките на първоинстанционното производство страната е претендирала присъждане на разноски в размер на 1980 лв., включващи: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., заплатен депозит за съдебно- техническа експертиза в размер на 150 лв., както и заплатен депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лв. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договор за правна защита и съдействие №22692/17.03.2022 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. и платежни нареждания от 10.06.2022 г. за внесен депозит от 150 лв. за СТЕ и 30 лв. за призоваване на свидетел.
При въззивното разглеждане на спора страната е претендирала разноски в размер на 2748 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 27 от делото). Извършването на претендираните разноски се установява посредством договор за правна защита и съдействие от №23652/23.02.2023 г.
Настоящият състав е приел за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на въззиваемата страна и продължителността на съдопроизводството. Материалният интерес, който е защитавала ответната страна (въззивник в настоящото производство) възлиза на 8478.97 лв. Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие, възлиза в размер на 904.74 лв. с вкл. ДДС за първа инстанция и 1377.48 лв. с вкл. ДДС за въззивна инстанция.
След редуциране на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че извършените от „Електроразпределение Север“ АД разноски за производствата пред ВРС и ВОС възлизат в общ размер на 2462.22 лв.
По изложените съображения, молбата за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 694/08.06.2023 г. в частта за разноските е основателна. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на „Електроразпределение Север“ АД в размер на 2040 лв., поради което следва да бъде присъдена в полза на страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 422.22 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 694/08.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 722/2023 г. по описа на ВОС, като
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Света Ирина" № 14Г, вх. Г, ет. 2, ап. 29 ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, допълнително сума в размер на 422.22 лв. /четиристотин двадесет и два лева и 22 стотинки/, представляваща разликата между присъдените с Решение № 2
694/08.06.2023 г. разноски в размер на 2040 лв. до пълния размер от 2462.22 лв. на дължимите такива за производствата пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3