Решение № 1524 от 04.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. Пазарджик, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220101592 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес: гр.София - ****, р-н ******, ж.к.“******, представлявано от Б. И. Н. управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., съдебен адрес: гр.София - ****, р-н ******, ж.к.“****** против М. Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощика си, твърди, че на 01.03.2023г., дружеството е сключило, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №427252. Сочи, че договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Твърди, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: *******. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно 1 приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Посочва, че потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод, клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер и имейл. Активиращият код е 5776.

Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във връзка с чл.9 от ЗПФУР и чл.18 ал.2 от ЗПФУР, във връзка с чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това какво е електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.

Твърди, че съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора да се придържа към акта на ЕС.

Твърди, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно, че снимащият се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. При сключване на договора е проведен разговор по Вайбър. При него се сравнява лицето на титуляра на личната от снимката в сайта на МВР и лицето на говорещия. Видно от направената снимка по време на разговора, двете съвпадат. Телефонният номер, с който е регистриран Вайбър профилът е този, който е използван при сключване на договора.

Твърди, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

2

Твърди, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2000.00 лв. Съгласно чл.2 ал.1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. Съгласно чл.2 ал.2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Х. в „УниКредит Булбанк“ АД, посочена в исковата молба.

Сочи, че видно от чл.4 ал.3, т.2 от договора за кредит вземането на главница в размер на 2000.00 лв., разпределено на 10 вноски, всяка от които в размер на 200.00 лв. за периода 31.03.2023г. - 26.12.2023г. Твърди, че няма плащания за главницата. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 03.11.2023г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост.

Посочва, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл.ІХ, т.5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери приложение т.1 от ТР №8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размерът на вземането, подлежащо на уважение, следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т.2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени подежирали от непадежирали вноски не е условие искът да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че се приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да се определят като изискеуми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Твърди, че към датата на изготвяне на исковата молба всички вземания по договора са падежирали. Следователно и въз основа на цитираното и задължително тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи цялата им претенция за главница по заявление и по настоящата искова молба. Поради това претендира главница за периода: 31.03.2023г. - 26.12.2023г. в общ размер на 2000.00 лв.

Твърди, че при изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да приведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е 3 фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Сочи, че договорната лихва е уточнена в договора. Съгласно чл.2 ал.1, т.3 от него лихвеният процент е в размер на 40,15%. Няма плащания за договорна лихва.

Претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 01.03.2023г.27.10.2023г. в размер на 343,20 лв. Периодът на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си, съгласно договореното. Вследствие ищецът депозирал пред Районен съд-Пазарджик заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д.

№4309/2023г. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл.47 ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл.415 ал.1, т.2 от ГПК съдът им е указал да предявят установителен иск, за да докажат вземането си, след като довнесат дължимата държавна такса. Поради това за тях се поражда правен интерес да заведат настоящето дело.

Твърди, че към датата на входиране на настоящата искова молба кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 2343.20 лв., от които:

2000.00 лв. - главница по предоставения кредит и 343.20 лв. - претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 01.03.2023г. - 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 46.86 лв.

Претендира разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. Т. Х., с ЕГН **********, че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Б. Н. сумата от 2 343.20 лв., от които: 2 000.00 лв. главница по предоставения кредит и 343.20 4 лв. - претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 01.03.2023г. - 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№4309/2023г. на Районен съд - Пазарджик.

Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 46.86 лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК моли да бъде осъден ответникът да заплати направените от дружеството разноски в настоящото производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.

Моли, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, да бъде осъден ответникът да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е взето становище, че предявените искове са допустими.

Сочи, че с оглед изложените обстоятелства в исковата молба, предявените претенции от страна на ищеца в тях са вероятно основателни, но предвид липсата на пряк контакт с ответника ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото.

Не възразява да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства като относими към спора, като за изясняване на обстоятелствата по делото не възразява да бъде приложено като доказателство по настоящето дело частно гражданско дело №4309/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

В проведеното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, с депозирана писмена молба-становище, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Особеният представител на ответника поддържа писмения отговор на 5 исковата молба и моли съда да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, което е поискано в максималния размер.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и становището на особения представител на ответника, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 28.11.2023 год., ищцовото дружество „Изи Финанс“ ЕООД е подало по куриер Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника М. Т. Х., в качеството му на длъжник, което е постъпило в съда на 29.11.2023г. и въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №4309/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2228 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 30.11.2023г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на заявителя-кредитор следните суми: сумата 2 000.00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 29.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата 343.20 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.03.2023г. до 27.10.2023г., както и държавна такса в размер на 46.86 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №427252 от 01.03.2023г.

Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника-ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.